Решение № 359 от 10.08.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 395/2026
- Вид
- Решение № 359
- Подписан
- 10.08.2026
- Състав
- Йорданка Георгиева Майска Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 359 гр. Несебър, 10.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мария Й. Янакиева в присъствието на прокурора Г. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20262150100395 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Г. Г. с ЕГН-********** с настоящ адрес в гр.Н****, кв.Ч*** № ***, к/с А***-***, вх. **, ет.
**, ап. **, подадена чрез пълномощника адв. Г. Д. от АК-Хасково, с адрес за призоваване в гр. Р***, ул. М. С***** №**, офис-**** срещу Прокуратура на Република България, с която са предявени кумулативно съединени искове по чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 2-ро от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 евро, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за образувано и продължило девет месеца ДП № ****-ЗМ**/2025г. по описа на ОДМВР-Бургас, образувано поради това, че при полицейска проверка в качеството му на водач на МПС, при тестването, техническото средство е отчело положителна проба за кокаин, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2025г. - датата на влизане в законна сила на Постановление за прекратяване на ДП.
Твърди се в исковата молба, че на 14.02.2025г. около 23 часа ищецът е управлявал л.а.Т***** с рег.№ ****, собственост на негов приятел - А.Е.С.. Бил спрян за полицейска проверка и тестван последователно с техническо средство за употреба на алкохол, което отчело отрицателен резултат, а в последствие и с техническо средство за употреба на наркотици, което отчело положителна проба за наличие на кокаин. Ищецът възразил за верността на резултата и поискал да предостави кръвна 1 проба за химичен анализ, като твърди в исковата молба, че никога през живота си не бил употребявал наркотици. С оглед резултата на техническото средство ищеца бил задържан от органите на полицията, бил му издаден талон за медицинско изследване и отведен в УМБАЛ-Бургас, където ме взели кръв за химичен анализ. След това бил отведен в Пето РУ-Бургас, където му бил направен личен обиск и бил задържан за 24 часа, а управляваният от него автомобил бил иззет като веществено доказателство.
Така било образувано ДП № **** ЗМ-**/2025г. по описа на Пето РУ-Бургас. След многократни телефонни обаждания до полицейското управление, в началото на месец септември 2025г. ищецът бил уведомен, че резултатите от изследването на кръвната му проба са готови и съгласно експертното заключение в кръвта му не е открит кокаин или други наркотични вещества, поради което образуваното наказателно производство ще бъде прекратено. На 09.10.2025г. му бил върнат иззетия лек автомобил, по силата на пълномощно от собственика. Ищецът продължил да се интересува за движението на ДП и на 05.11.2025г. бил уведомен за издадено Постановление от 04.11.2025г. на РП-Бургас за прекратяване на ДП № **** ЗМ-**/2025г. Свидетелството за управление на МПС било върнато на ищеца на 19.11.2025г.
Твърди се, че за периода от датата на полицейската проверка - 14.02.2025г. до прекратяване на образуваното досъдебно производство, ищецът изпитвал стрес и страх от несправедливо осъждане, а това се отразило на семейството му, включително на децата му - В. на **г. и Д. - на **г. и **м., които усещали, че нещо става, поради което също били притеснени и изневрени. От това пострадало доброто име на ищеца, станал повод за подигравки и неприятни коментари, хората започнали да се отнасят с недоверие към него и да избягват комуникация, чувствал се унизен, изпитвал срам.
Всичко изложено дало негативно отражение върху психическото здраве на ищеца, като той станал напрегнат, рефлектирало върху самооценката му, нарушило ритъма му на живот, бил подтиснат. Инцидентът дал отражение и в социалния му живот, като на ищеца се налагало при общуване да се оправдава, че не е престъпник и наркоман.
Автомобилът бил собственост на негов приятел и му бил предоставен за ползване във връзка с ежедневни нужди на семейството и при отглеждането на децата-за посещение на детски консултации, медицинска помощ и др.. Наред с неприятните емоции, ищецът бил ограничен и в придвижването си, поради невъзможността да управлява МПС, което наложило при необходимост да ангажира свои близки и го карало да се чувства неудобно и зависим от чужда помощ. Такава необходимост съществувала, защото се налагало ежедневно да пътува до гр. Бургас, където имал нает офис и развивал търговска дейност, във връзка с прекратяването на която се налагало да посещава различни институции. Не само не можел да ползва автомобила, но не можел и да го върне на собственика. Отделно имал сключен трудов договор за работа във Великобритания като „*******“ и уговорено възнаграждение от *** английски лири на ден, но с оглед образуваното наказателно производство се наложило да уведоми 2 работодателя, че няма да може да изпълнява поетите трудови ангажименти. Предвид всичко посочено се обосновава основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по размер. Аргументира се тезата, че не е налице причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство по случая и твърдените от ищеца имуществени вреди, доколкото посочените действия-задържане за 24 часа, образуване на ДП, тестване с техническо средство, изземване на автомобила, задържане на СУМПС съставляват действия на полицейските органи, а не на БРП. Посочва се, че в хода на ДП ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, а претендираната законна лихва не следва да се присъжда за период преди влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по случая. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Исковата молба е допустима - подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото материали от Досъдебно производство № ****-**/***г. по описа на Пето РУ - Бургас (л. 20 - л. 104), на 15.02.2025г. е образувано бързо производство за това, че на 14.02.2025г., около 22:25 часа, в гр. Бургас, на бул.
„Стефан Стамболов“ до бл. 163, е упралявано МПС - лек автомобил марка „Т****“, модел „Я***“ с рег. № ****** /чужда собственост/, след употреба на наркотични вещества - кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ /Dreger Drug Test 5000/ с фабр. № ARRC-0073 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Бързото производство е било образувано със съставяне на протокол за първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие, извършен от Д.В. - **.*** при Пето РУ - Бургас на 15.02.2025г. за времето от 00:15 часа до 00:30 часа, при който е иззет лекия автомобил, ведно с 1 бр. ключ за него (л. 32 - л. 35), като с постановление от 19.02.2025г. производството е било преобразувано за провеждане на разследване по общия ред (л. 73).
От изготвената електронна справка за съдимост (л. 51) се установява, че ищецът е неосъждан, като е освободен по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност за престъпление по чл. **, ал. **, вр. ал. **, предл. **, т. ** от НК.
С оглед извършения тест за наркотици ищецът е бил задържан по реда на чл.
3
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа със заповед рег. № ****зз-51 от 14.02.2025г.
(л. 52).
Видно от Акт за установяване на административно нарушение № 1161365 от 14.02.2025г. (л. 54) е било иззето СРМПС № ***** на ищеца.
Съгласно талон за изследване № ***** от 14.02.2025г. (л. 57 - л. 58) ищецът доброволно дал проба от кръв (л. 83 - л. 88), като същата е изследвана от изготвената съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза (л. 80 - л. 81), която дава заключение, че в предоставената проба от кръв не се установява присъствие на наркотични вещества.
Предвид гореизложеното, с постановление от 04.11.2025г. на прокурор при РП - Бургас, досъдебното производство било прекратено поради липса на престъпление (л.
101 - л. 102).
По делото са представени трудов договор и допълнение към него (л. 7 - л. 11), от които се установява, че ищецът е следвало да започне работа като шофьор за доставка при работодателя D****, Обединено кралство, считано от 24.02.2025г. срещу уговорено възнаграждение в размер на *** английски лири на ден.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания св. К.М. - живееща на семейни начала с ищеца (л. 116 - л. 117), чиито показания съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи си със събраните по делото доказателства. В показанията си пред съда лицето заявява, че след като ищецът се прибрал вкъщи, животът им се променил съществено. Единствено ищецът работил и осигурявал доходи за семейството, като две седмици след случая трябвало да замине за Англия, което с оглед отнемането на СРМПС не се осъществило. Налагало се често да пътуват и поради липса на книжка молили приятели на ищеца. Психически периодът от 9 месеца до получаване на книжката се отразил зле на ищеца.
Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. наличието на обвинение спрямо него в извършеното престъпление, или образуваното досъдебно наказателно производство срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, по което е бил единствено лице, което е могло да извърши престъпното деяние, както и моментът, в който е узнал за образуваното ДП; 2. прекратяване на соченото наказателно производство поради несъставомерност на деянието; 3. претърпени вреди; 4. пряката причинно-следствена връзка между твърдените вреди и обвинението/образуваното досъдебно наказателно производство; 5. размера на вредите, от които произтича правото му да получи претендираните суми.
4
По претенцията за обезщетение за забава, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забава.
В тежест на ответника е да установи и да докаже всички правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи исковите претенции факти и обстоятелства, както и направените с отговора възражения.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията и възраженията си и от които черпят изгодни за себе си последици.
Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 605 от 28.05.2026г. (л. 106 - л. 108), постановено по настоящото дело.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновават извод, че са налице предпоставките ответникът да понесе обективната отговорност за претърпените от страна на ищеца вреди, доколкото образуваното срещу ищеца, като единствено лице по отношение на което е водено разследване в хода на досъдебното производство, наказателно преследване е било прекратено поради обстоятелството, че деянието за което е било образувано не съставлява престъпление - чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 о т ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по голямото, може и по-малкото. В този смисъл Решение № 50084 от 30.05.2023г. по гр.д. № 1961/2022г. по описа на III гр.о. на ВКС, Определение № 461 от 07.06.2022г. по гр.д. № 513/2022г. по описа на III гр.о. на ВКС, Определение № 617 от 04.04.2023г. по гр.д. № 3597/2022г. по описа на IV гр.о. на ВКС и пр.
Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8689139e-fa6d-43c8-a9d1-3181fd677eb1