Решение № 45 от 19.01.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кърджали, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100927 по описа за 2023 година

Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Я. М. Х. от гр.К. сочи, че на 23.12.2022 год. около 12.30 часа в гр.К., той и съпругата му П. Х. се разхождали от парк „А. с.” към „П. на п.- К.”, когато в района на П. ц.

„Б.”, пресичайки по пешеходната пътека от самия магазин към отсрещния тротоар, внезапно бил нападнат от едно безстопанствено куче без ушна марка, голямо, светло на цвят, което го съборило на земята и го ухапало по левия крак, в областта на лявата подбедрица, след като разкъсало дънките, с които бил облечен. Съпругата му и други преминаващи хора се развикали и успели да изгонят кучето. Подпомогнат от съпругата си, ищецът посетил спешното отделение при МБАЛ „д-р А. Д.” АД, където след извършен преглед било констатирано наличието на следи от ухапване от куче в областта на левия глезен, обработили раната му и му направили стерилна превръзка, както и инжекция ТАП 1 амп., като бил насочен за консултация с инфекционист. Сочи, че на 13.01.2023 год. посетил съдебен, който констатирал, че му били причинени кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица, и по- конкретно по предно-вътрешната повърхност на лявата подредрица, в долната й трета се установявало синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане с размери 5/5см., а в областта около него се виждали две разположени на 4 см. едно под друго охлузвания на кожата с размери 2/0.5см. и 4/0.5см., покрити с тъмно червена корица, разположени над нивото на околната кожа и отслоена в периферията, причинили му болки и страдания. Вследствие на преживения стрес ищецът изпаднал и в шок, получил и получава до днес психически и нервни кризи, все още не може да се отърси от кошмара, който 1 преживял, изпитва страх да излиза сам навън, развил фобия към кучета и към настоящия момент се страхува от тях. Сочи, че повече от два месеца изпитвал болки и дискомфорт в левия долен крайник и бедрената кост, тъй като бил настъпил оток, който затруднявал движението му, както и изпитвал продължителни болки, за обезболяването на които приемал лекарства. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 5 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените му на 23.12.2022 год. от ухапване от безстопанствено куче на територията на Община К. неимуществени вреди, изразяващи се в кръвонасядане и охлузвания на кожата на предновътрешната повърхност на лявата подбедрица в долната й трета, синкавоморавожълтеникаво кръвонасядане с размери 5/5см., а в областта около него две разположени на 4 см. едно под друго охлузвания на кожата с размери 2/0.5см. и 4/0.5см., причинили му болки, страдания, шок и стрес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 23.12.2022 год. до окончателното й изплащане, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Община К. оспорва предявения иск при възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствено куче, както и наличието на причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът Община К. не носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за кучета и сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета, и 2 съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца доказателства, претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за неговата прекомерност.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.

/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица 2 и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община - К. да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Г. Х. и С. П. Д. , както и от неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 23.12.2022 год. около 12.30 часа в гр.К., ищецът и съпругата му П. Х. се разхождали от парк „А. с.” към „П. на п.- К.”, когато в района на П. ц. „Б.”, пресичайки по пешеходната пътека от самия магазин към отсрещния тротоар, внезапно бил нападнат от едно безстопанствено куче без ушна марка, голямо, светло на цвят, което го съборило на земята и го ухапало по левия крак, в областта на лявата 3 подбедрица, след като разкъсало дънките, с които бил облечен. Съпругата му и други преминаващи хора се развикали и успели да изгонят кучето. Подпомогнат от св.Х., ищецът посетил спешното отделение при МБАЛ „д-р А. Д.” АД, където след извършен преглед било констатирано наличието на следи от ухапване от куче в областта на левия глезен, обработили раната му и му направили стерилна превръзка, както и инжекция ТАП 1 амп., като бил насочен за консултация с инфекционист. От СМЕ № ***/2023г. , както и от разпита на вещото лице се установи , че на ищеца са били причинени кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица, и по- конкретно по предно-вътрешната повърхност на лявата подредрица, в долната й трета се установявало синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане с размери 5/5см., а в областта около него се виждали две разположени на 4 см. едно под друго охлузвания на кожата с размери 2/0.5см. и 4/0.5см., покрити с тъмно червена корица, разположени над нивото на околната кожа и отслоена в периферията, причинили му болки и страдания. Установи се, че възстановяването от ухапването било съпроводено със значителни болки и продължило около три-четири месеца.

От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива доказателства Община К. не представи по делото. Фактът, че ищеца е била нападнат от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община К. във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община К..

Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и 4 т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у пострадалия/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 5 000.00 лева. Този размер би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха, които доказа, че са продължили в продължение на три-четири месеца.