Решение № 1259 от 23.10.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 125922.10.2020 г.Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав

На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20202100502196 по описа за 2020 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Д. В. И. и П. Д. И. –молители по гр.д. № 499/2020 г. по описа на Карнобатския районен съд против решение № 136/03.08.2020 г. постановено по същото дело ,с което е отхвърлена молбата на молителката-въззивница Д. В. И. срещу Д. П. И. от гр. ***** за налагане на мерки за защита срещу домашно физическо и психическо насилие ,извършено от ответника на 04.07.2020 г. спрямо Д. В. И. ,нейния ****** П. Д. И. и ************* дете Д. Д. И..

Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за недопустимо ,както и за неправилно и необосновано,постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон ..Сочи се на първо място ,че доколкото пострадало от акта на домашно насилие е било и ************* дете Д. и същото е било конституирано в процеса ,както и предвид обстоятелството ,че има противоречие между интересите на детето и бащата –ответника Д. И. ,то на осн.чл. 29 ал. 4 ГПК съдът е следвало да назначи особен представител 1 на детето ,който да го представлява и да защитава интересите му.Съдът не се е произнесъл с изричен свой акт по въпроса кои са надлежните страни в производството –в протокола от проведеното заседание като пострадали е посочена молителката и ******ът й ,а в определението от 10.07.2020г. служебно е конституирано и ************* дете .Предвид разпоредбата на чл. 8 т. 2 и т. 4 ЗЗДН съдът служебно конституира като страна пострадалото лице и при конституирането на малолетно дете като пострадало следва да намери приложени чл. 29 ал. 4 ГПК ,тъй като молбата за защита е подадена от бабата ,която не е законен представител на детето ,а такъв е ответникът ,за който се твърди ,че е извършил акта на домашно насилие .Тъй като това не е сторено ,то постановеният съдебен акт е опорочен .И тъй като процесуалните нарушения относно конституирането на надлежните страни са неотстраними от въззивната инстанция,решението следва да бъде обезсилено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд .Нарушено е правото на участие на задължителен другар в процеса ,поради което постановеното без неговото надлежно конституиране решение се явява недопустимо.

Сочи се на второ място и че при условие на евентуалност се претендира отмяната на решението като неправилно и необосновано и постановяване на ново ,с което молбата за защита да бъде уважена изцяло .Подчертава се ,че съдът е кредитирал камо изложените от ответника факти ,а в случая е пренебрегнал доказателствената сила на декларациите по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,които са достатъчни за налагане на мерки за защита .Депозираните от ответната страна гласни и писмени доказателства не са успели да опровергаят съдържанието на декларациите ,тъй като разпитаните свидетели не са преки очевидци на случилото се на 04.07.2020 г. и нямат наблюдения от конкретната конфликтна ситуация ,възникнала между страните в дома им .Свидетелите не са възприели пряко обстоятелствата във връзка с поведението на ответника на сочената дата .Затова и се счита за установено ,че на тази дата е извършен акт на домашно насилие . Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи молбата за защита от домашно насилие.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .

2

В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК ответникът оспорва въззавната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея нарушения. Сочи се ,че изложените от молителката твърдения се подкрепят само и единствено от втората подадена декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН и макар същата да представлява самостоятелно доказателствено средство ,сама по себе си не може да обоснове извод за доказаност на тези твърдения,след като по делото са събрани писмени и гласни доказателства ,опровергаващи съдържанието на декларацията .При това се счита ,че молителката не е провела пълно и главно доказване на извършен акт на домашно насилие от страна на ответника ,поради което декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е загубила своята предопределена стойност .Прави се анализ на депозираните свидетелски показания ,от които изводът е ,че не може да се установи акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона .Затова първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите и достигнал до обосновани изводи .

По отношение възраженията за неназначаване на особен представител на детето ,се подчертава ,че както в молбата за защита ,подадена от молителката Д.И. ,така и в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН се твърди упражнено домашно насилие спрямо молителката и ******а й ,но не и спрямо детето Затова и не е била необходимо назначаването на особен представител на същото .

Моли се за потвърждаване на решението .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.В подадената от Д. В. И. молба за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на нея домашно насилие е изложено описание на фактите и обстоятелствата ,при които е извършено твърдяното от молителя домашно насилие ,като се сочи ,че е майка на ответника Д. П. И. и от около три години заедно със ******а си П. И. отглеждат внучката си – дъщерята на Д. И. -Д. , ,род.на **.**.**** година .Към молбата за 3 защита е приложена и декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от 09.07.2020 г. ,в която се декларира ,че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от лицето Д. П. И. ,без изложени обстоятелства и твърдения .Представена е и втора декларация по чл.9 ал. 3 от ЗЗНД,в която се повтарят изложените в молбата до съда обстоятелства .В молбата до съда се сочи ,че от години синът й оказвал тормоз над нея и ******а й –закани ,саморазправа,заплахи ,физическо насилие,изразяващо се в удари с ръце или крака ,използвайки изключително цинични думи и изрази ,отправяни по адрес на родителите си .Поредният акт на домашно насилие бил извършен на 04.07.2020 г.,когато ответникът Д. И. посетил къщата на родителите си ,за да си вземе оставеното три седмици преди това при тях куче,въпреки тяхното нежелание/тъй като няколко дни преди това те го предупредили да си го прибере ,защото било агресивно и ги хапело ,било с кърлежи и бълхи/.При пристигането на ответника около обяд на 04.07.20 г. той започнал да крещи ,че е дал пари за гориво да дойде в Карнобат и че трябва да плаща допълнително пари за квартира на кучето ,защото не го искат.Заявил ,че повече няма да плаща пари за отглеждането на детето си Д..******ът на молителката му заявил ,че няма да го пусне да влиза в къщата предвид лошото отношение към тях.След половин час Д. се върнал и продължил да крещи и да ги обижда .Опитал се да вземе детето на ръце ,заплашвайки я ,че ще я вземе със себе си в *****,но то започнало да пищи и реве и се развикало да извикат полиция .След като ******ът й извикал полиция ,Д. се опитал да влезе в къщата ,за да поговори с детето ,но ******ът й направил опис да го спре ,при което Д. замахнал срещу него неколкократно в желанието си да му нанесе удари с ръце.Тогава Д. им направил устна заплаха ,че ще ни счупи рацете и краката ,ще ги унищожи ,наричайки ги „уроди „ и „боклуци“.Детето вече било под стрес и се заключило в стая на горния етаж,като бабата била при него , а мъжът й излязъл при полицаите ,които междувременно дошли.От тогава молителката и ******ът й били под постоянен телефонен тормоз от ежедневните обаждания на Д. ,които той провеждал с детето и в които той отправял закани по адрес на родителите си ,че ще пристигне в събота и ще им счупи краката ,а детето ще вземе със себе си в ***** .Крещял и на детето ,че е лигла и ревла и я накалвал с писане на азбукато .След всеки разговор с него детето било в изключително стресово 4 състояние .

Затова се моли да бъдат взети мерки съгласно закона ,като бъде издадена заповед за защита ,тъй като молителката се опасява ,че следващите дни Д. ще дойде и ще нанесе побой над нея и ******а й.

Ответникът е оспорил подадената молба за защита и твърди ,че не е осъществил спрямо молителката твърдяния акт на домашно насилие .

На първо място следва да се посочи ,че в хода на производството по делото първоинстанционният съд действително е допуснал редица процесуални нарушения ,които обаче не водят до недопустимост на крайния съдебен акт :

Производството е било образувано по молба на Д. В. И. за защита от домашно насилие спрямо нея ,в която описва случай на домашно насилие от датата 04.07.2020 г. ,извършено от сина й спрямо нея и ******а й ,като дори и не се споменава за извършено домашно насилие спрямо детето Д. . В молбата подробно се описва конфликта от 04.07.между ответника и родителите му ,който според молителката се е отразил неблагоприятно на детето и го е стресирало ,но твърдения за физическа или психическа агресия спрямо детето от страна на ответника липсват .Затова от съдържанието й не може да се направи извод за твърдения за извършено домашно насилие спрямо детето .Не може да се приеме за твърдение за извършено домашно насилие „заплахата „на бащата ,че ще вземе детето си със себе си в ***** .Ето защо детето неправилно е било конституирано като страна по делото и неправилно са наложени мерки за незабавна защита по чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН по отношение на детето .Друг е въпросът ,че действително в случая молбата е подадена от баба ,която не е законен представител на детето и при конктитуирането му е следвало да бъде призован законния му представител /евентуално майката на детето /,или да му бъде назначен особен представител по реда на чл. 29 ал. 4 ГПК .Този въпрос обаче не следва да бъде обсъждан ,доколкото молба за защита на детето не е подавана и то неправилно е конституирано по делото като пострадало лице.

5

Следва да се подчертае ,че производството по ЗЗДН е особено производство, по което, съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН общите правила на ГПК намират приложение само за неуредените в този специален закон въпроси. Това производство, съгласно чл. 8 от ЗЗДН може да се образува по молба на изчерпателно изброени лица, разполагащи с право съобразно тази разпоредба на закона да сезират съда с молба за защита от домашно насилие. Съгласно чл. 8 от ЗЗДН производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на: 1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение; 2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; 3. настойника или попечителя на пострадалото лице; 4. директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания/като в хипотезата по т. 2-4 от ЗЗДН молителите не подават декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, освен ако не са подали молба за защита и за себе си по чл. 8, т. 1 ЗЗДН.

В настоящия случай молбата е подадена от Д. И. лично , като в нея се описва ,че пострадал е и нейния ******.******ът обаче не е лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице, нито попада в кръга на лицата по чл.8 ,за да подава молба и от името на другия ****** ,още повече ,че същият е пълнолетно лице и има самостоятелно право да иска защита .Затова правилно първоинстанционият съд не е конституирал ******а на молителката като пострадало лице ,но неправилно е издал заповед и в негова защита /съответно е отхвърлил иска и по отношение на него / .Няма данни молителката да е била упълномощена от ******а си да подава молба и от негово име .Следователно, не е нарушено правото на участие на задължителния другар, какъвто в случая се явява пострадалия.

За да установи дали има осъществено психическо или физическо насилие ,опит за такова ,принудително ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните права по отношение на молителката на сочената дата ,първоинстанционният съд е посочил ,че молителката се е позовала предимно на представената по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН /всъщност декларациите са две и 6 първата не отговаря на изискванията на чл. 9 ал. з от закона/ .В тази връзка правилно е посочил ,че нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН придава самостоятелна и презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай ,че по делото липсват други доказателства . С оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание приложената декларация ,доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание ,като посочване на датата ,мястото ,времето ,конкретните действия ,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно доказване ,което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от ЗЗДН .По този начин е охранено и правото на защита на ответника в производството ,който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,чрез представяне на съответни доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест ,но не може да има спор относно придадената от самия закон доказателствена стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако такива са представени и от ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да докаже по делото твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за да бъде постановено издаването на заповед за защита. В хода на производството по делото обаче изложеното в декларацията не се потвърждава по един несъмнен и категоричен начин 7 от събраните по делото доказателства, поради което съдът приема, че не следва да я кредитира безусловно.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86874e9f-6bff-4af7-8aa0-482cf9e01de4