Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 23.03.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 78/2023
Вид
Решение № 54
Подписан
23.03.2023
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Пенка Петкова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Враца, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500078 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 689/17.01.2023 г. на К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв.Ц.С., против Решение № 2/04.01.2023 г. по гр.д.№ 1387/2022 г. на РС-Козлодуй, с което са отхвърлени предявените от въззивника против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-т.3 КТ и е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 300,00 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че районният съд не се е произнесъл по основния довод за незаконосъобразност на уволнението, а именно – липсата на ясно определен мандат. Посочва се, че съдебната практика приема, че изпълняващият длъжността изпълнителен директор по сключен договор за възлагане на управление за срок до провеждане на конкурс не разполага с правото по чл.328, ал.2 КТ по отношение ръководния състав на дружеството, независимо, че му е делегирана дисциплинарна власт по отношение на персонала.

На следващо място се посочва, че новоназначеният изпълнителен директор не е предложил своя бизнес програма и не е приел изрично бизнес плана на предходното ръководство, поради което съгласно практиката на ВКС позоваването на бизнес план на предходен управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ, следва да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия 1 управител. Сочи се също, че в този случай прекратяването на трудовото правоотношение с лице по §1, т.3 от ДР на КТ е незаконосъобразно, тъй като липсата на бизнес задача и бизнес програма сочи на липса на валидно правоотношение по договор за управление.

Въззивникът изтъква, че длъжността "***" в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не е на пряко подчинение на изпълнителния директор на дружеството, а на зам.изпълнителния директор, поради което незаконосъобразно районния съд е приел, че новоизбраният изп.директор е имал потестативното право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ.

Във въззивната жалба се излагат подробни теоретични доводи относно правната същност на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ, което възниква при сключване на договор за управление и е свързано с предоставяне право на управителя да се подбере нов управленски екип с оглед постигане на определени икономически резултати. Посочва се, че с Договор № РД-ЛС-АЕЦ-48/30.08.2022 г. и Договор № РД-ЛС-АЕЦ49/30.08.2022 г. на Г. К. не се възлага постигането на определен стопански резултат, а и възнаграждението му не е в зависимост от постигането на такъв резултат, поради което тези договори по своята същност не са договори за управление и не дават право на избор на нов екип, респ. не е налице основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца К. Н. К.. В подкрепа на становището, че липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма рефлектира върху законосъобразността на уволнението е налага отмяната му, въззивникът се позовава на практика на ВКС.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове за отмяна на Заповед № 159/14.09.2022 г. на изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като незаконосъобразна; за възстановяване на К. Н.

К. на последно заеманата длъжност "***" в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД; за осъждане на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да му заплати обезщетение в размер на 62 565,24 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на направените деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1335/03.02.2023 г . от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, представлявано от изп.директор Г.К., с който жалбата се оспорва като неоснователна, недоказана и необоснована и се поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

В отговора се навеждат доводи, че фактическият състав на чл.328, ал.2 КТ включва следните елементи: да е сключен договор за управление; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява, да заема ръководна длъжност; правото да е упражнено от работодателя не по-късно от 9 месеца след сключването на договора за управление. Посочва се, че съобразно практиката на ВКС за правомерното упражняване на потестативното право на работодателя следва да са установени конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати и за реализирането на които е предоставено правото на избор на ръководен екип, вкл. на уволнение по чл.328, ал.2 КТ на лица от досегашния управленски персонал.

2

Според въззиваемия, в жалбата неправилно се сочи, че когато новоизбраният управител няма ясен мандат, съгласно изискванията на ТЗ, същият не разполага и с право по чл.328, ал.2 КТ. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която договорът за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение на посоченото основание, като фактическият състав на това основание възниква и при договор, сключен за по-кратък срок, или с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание на прекратяване на гражданския договор с изпълнителния директор, щом са налице останалите предпоставки за уволнението.

Въззиваемият изразява несъгласие и с оплакванията на въззивника, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е налице бизнес задача или бизнес програма, поради което уволнението е незаконосъобразно. Твърди, че от приетите по делото доказателства се установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, изпълнителният директор Г. К. е бил встъпил в длъжност и е започнал да упражнява своите функции, като е изпълнявал поставените му стопански задачи, с които се е задължил по Договора № РД-ЛС-АЕЦ-49/30.08.2022 г. за възлагане на управлението на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Посочва, че неразделна част от този договор са Приложение № 1 – "Бизнес програма на дружеството за 2021 г. – 2025 г.", както и всички актуализации на същата. Позовава се на конкретни клаузи от договора за управление, според които възнаграждението на изпълнителния директор е обвързано с печалбата на дружество и с които същият се задължава да спазва политиката на едноличния собственик на капитала, да участва в разработването и изпълнението на бизнес програмата на дружеството, както и за постигане на конкретни финансово-икономически показатели в съответствие със стратегията за развитие на дружеството.

Изтъква, че според клаузите на договора с факта на одобряването й от едноличния собственик на капитала на дружеството, всяка бизнес програма става автоматично и без да е необходимо подписване на специални документи неразделна част от договора за управление, а постигането на предвидените в нея икономически и финансови показатели – задължение на довереника по договора. Посочва, че във връзка с изпълнението на поставените бизнес задачи, с Протокол № 29/24.10.2022 г-. на СД на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е възложено на изп.директор да представи отчет за изпълнението на Бизнес програмата на дружеството за периода 01.01.30.09.2022 г., а с Протокол № 28/17.10.2022 г. на СД на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД му е възложено да организира разработването на бизнес програма за периода 2023-2027 г. Позовава се на практика на ВКС, според която за правомерното упражняване на потестативното право на работодателя по чл.328, ал.2 КТ следва да са установени конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, за реализирането на които е предоставено право на избор на ръководен екип, като не е пречка бизнес задачата да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. Изтъква, че без значение е дали приетата от работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата, както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в 3 сравнение с тези на предходния управител.

В отговора се оспорват и твърденията във въззивната жалба, че ищецът не е бил на пряко подчинение на изпълнителния директор, а на зам.изпълнителния директор, поради което не е бил част от ръководството на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Прави се подробен анализ на мястото на заеманата от въззивника преди уволнението длъжност "***" в управленската структура на дружеството, на възложените правомощия с вътрешно ведомствените актове, както и с длъжностната характеристика, в обобщение на който се заключава, че Управление "Инвестиции" изпълнява основни функции, свързани с осъществяване на цялостно ръководство при управление на Инвестиционната програма на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД , организиране реализацията на строителните дейности по мероприятия от Ремонтната програма, за обекти извън ЕП-2 и управление на дейностите, свързани с енергийната ефективност на дружеството, поради което и посочената длъжност е част от ръководството на предприятието.

Въззиваемият счита, че при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура, поради което не е необходимо същата да бъде мотивирана чрез посочване на фактически основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Позовава се и на съдебна практика по аналогични случаи със служители на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност, в случай на уважаване на въззивната жалба и на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане на изплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 9 520,77 лв. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

След извършена служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран от К. Н. К. с обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр. чл.225, ал.1 КТ против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както следва: за отмяна на Заповед № 159/14.09.2022 год. на изпълнителния директор на дружеството, с която на основание чл.328, ал.2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "***" за заплащане на сумата 62 565,24 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на предявяване на иска.

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение, последно изменено с Допълнително споразумение № 243/11.01.2019 г., според което ищецът е работел на длъжност "***". Посочва се, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 159/14.09.2022 г. на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 15.09.2022 г.

Навеждат се правни доводи, че посоченото основание за уволнение възниква 4 при сключване на договор за управление и възложените с него на изпълнителния директор задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнението на определената с него бизнес програма. Твърди се, че в случая изпълнителният директор Г. К. има сключен договор за контрол и управление, но без определен мандат, поради което не разполага с възможността да прилага чл.328, т.2 КТ по отношение ръководния състав на дружеството. Развиват се и съображения, че новоназначеният изпълнителен директор не е предложил своя бизнес програма, която е необходимо условие за правомерното упражняване на потестативното право на уволнение.