Решение № 4432 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4432 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20251100503752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 65585/05.03.2025 г. от „Цезар 2001“ ЕООД, чрез адв. Д.А., срещу разпореждане от 14.02.2025 г., постановено по изп.д. № 20259240400103 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 19397/29.01.2025 г. на длъжника.

В жалбата се твърди, длъжникът е подал до съдебния изпълнител възражение срещу приетите разноски в производството, вкл. и за адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя. Наведено е оплакване, че в обжалваното разпореждане липсват мотиви, поради което същото се явява необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Поддържа се становище, че адвокатското възнаграждение, което е прието като разноски в полза на взискателя, е прекомерно и следва да бъде намалено до размер от 200 лева, като е направено искане за отмяна на разпореждането на съдебния изпълнител в частта за адвокатското възнаграждение до посочения размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя И.Х.З., в които е изразено становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че размерът на адвокатския хонорар е съотносим към общия материален интерес и правната и фактическа сложност на делото, поради което не е прекомерен.

В мотивите на съдебния изпълнител е изложено становище за допустимост на жалбата, а по същество – за нейната неоснователност поради обоснованост на претендираното възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че длъжникът не е заплатил дължимите 1 по изпълнителния титул суми, с оглед което се генерира постоянна заетост на процесуалният представител на взискателя по делото.

Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Г въззивен състав, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 20259240400103 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано по молба на И.Х.З., чрез адв. М.П., срещу длъжника „Цезар 2001“ ЕООД. Към молбата е приложен договор за правна помощ и адвокатско пълномощно, в който е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е платено в брой и възлиза на 650 лева.

С разпореждане от 17.01.2025 г. на ЧСИ Г.К. е разпоредено образуването на изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника, извършването на справка в ЕСГРАОН и ТР за длъжника, уведомяване на НАП за започнатото изпълнение срещу длъжника. В разпореждането се съдържа произнасяне по разноските в производството, като е прието адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 650 лева.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 3836/20.01.2025 г. е връчена на длъжника „Цезар 2001“ ЕООД на 21.01.2025 г. В поканата е посочен размерът на задължението по делото, вкл. на дължимите разноски.

С възражение с вх. № 19397/29.01.2025 г. длъжникът е възразил срещу размера на разноските в производството поради прекомерния им размер, включително и относно размера на адвокатското възнаграждение. Направено е искане за намаляването им.

С разпореждане от 14.02.2025 г. ЧСИ Г.К. е оставил депозираното възражение без уважение.

С процесната жалба е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, като не са релевирани доводи и не е направено искане във връзка с други приети по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V Г.О. В случая в законовия срок е направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, което е било оставено без уважение от съдебния изпълнител.

2

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР). В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 от НМРАВ. С чл. 10, т. 1 и т. 2 от НВАР за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие в случая е приложим размерът, установен в разпоредбата на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.

1 от НВАР, а именно - 200 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното производство и по същото към настоящия момент не са извършвани действия по принудително изпълнение. Поради това следва да се приеме, че е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба, каквото би могло да бъде начислено при евентуално извършване от процесуалния представител на взискателя на процесуално представителство в изпълнителното производство при извършване на действия по принудително изпълнение. Ето защо съдът приема, че съдебният изпълнител неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 200 лева.

С оглед изложеното разпореждането на съдебния изпълнител следва да бъде отменено в обжалваната част.

По изложените съображения, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-IV-Г състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 65585/05.03.2025 г. на длъжника „Цезар 2001“ ЕООД разпореждане от 14.02.2025 г., постановено по изп.д. № 20259240400103 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 19397/29.01.2025 г. на длъжника, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Цезар 2001“ ЕООД за процесуално представителство на взискателя И.Х.З., от 650 лева на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4