Решение № 758 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500948 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от И. А. А., ЕГН:********** от с.*****, чрез адв. А. Ц. против решение № 39/29.1.205 г. по гр.д. № 1594/2021 г. на РС - КАРЛОВО, ІІІ гр.с., с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ОБЩИНА ****, БУЛСТАТ *****, с адрес на управление град *****, че И. А.

А. с ЕГН ********** от село *****, ОБЩИНА ****, област ***** е собственик по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 23.11.2015г. по изпълнително дело № 2015*****0**********, по описа на *****, частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд Пловдив, рег. № ***** на КЧСИ, вписано в СВ-**** с дв. вх. №*****.2015г., акт № *****, том 18 на следния недвижим имот: САМО 42260/54760 ид. части от ***** с площ от 221 кв. метра, която сграда съвпада с описаната масивна стопанска постройка, представляваща навес с площ от 221 кв.м по акт № *****, том VII, дело №*****/2003г., вх. рег. № *****.2003г. на СВ-****, по нотариален акт № *****, том II, peг. № *****, дело № ***** от 2003 г. на Нотариус ***** с рег. № ***** на НК, район на действие Районен съд Карлово, като неоснователен и е осъдена да заплати на ОБЩИНА **** съдебно деловодни разноски в размер на 1988.50 лева. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявения иск. Неправилен е изводът на съда, че ищцата не е установила собствеността върху процесната сграда – *****, в посочените й идеални части, както и че не са събрани категорични доказателства да е 1 придобила този имот при проведената публична продан. В описа на ЧСИ ***** по изп. д. № *****/2015 г. съществува навес от 221 кв.м., който отговаря на процесната сграда – ***** от постановлението на нотариуса и за който навес е допусната техническа грешка при изписване на съответната сграда като вместо ***** е посочена като навес с квадратурата на *****та. Тази грешка не е коментирана от РС. По постановлението на нотариуса кооперацията е призната за собственик на четири сгради, една от които е *****та, а в нотариалния акт са записани само три сгради, като *****та е записана като площ на навес и не е изписана като сграда в нотариалния акт. Възползвайки се от тази явна фактическа грешка ОБЩИНА **** се е снабдила с Акт за частна общинска собственост № *****.2017 г., който моли съда да бъде отменен. Не са представени доказателства ответната община да е станала собственик на останалите претендирани от ищцата идеални части от имота.

ОБЩИНА **** никога не е се е считала за собственик на цялата сграда – *****. През 2014 г. със Заповед № 378/19.03.2014 г. е започнало производство по прекратяване на собствеността между ОБЩИНА **** и Потребителна кооперация, с. *****, чрез делба. В тази заповед се посочва, че общината притежава 22.83 % ид. ч., а Потребителна кооперация, с. ***** притежава 77.17 % ид. части, поради което счита, че тази заповед е доказателство, че същата не е собственик на процесните идеални части от сградата - *****. От събраните доказателства се установява безспорно, че *****та е отдавана под наем като обект в обща сграда, съсобствена между общината и кооперацията към 2015 г., след който период ищцата е закупила съответните процесни идеални части съгласно приложеното Постановление за възлагане на ЧСИ ****, в която насока са и свидетелските показания. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ОБЩИНА ****, *****, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно с присъждане на разноски.

Правилно съдът е приел, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху процесните идеални части от имота. При направените четири съдебни експертизи не се установява идентичност между сградата – ***** и навеса по Постановлението за възлагане.

По делото не са установени основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот – сграда, който се претендира. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:

Ищцата И. А. е предявила срещу ответнатата община положителен установителен иск за собственост по отношение на 42260/54760 ид.ч. от недвижим имот- ***** от в с.***** с площ от 221 кв.м., който е закупила на публична продан с постановление за възлагане от 23.11.2015 г. на ЧСИ ***** по ИД № *****/2015 г., в който неправилно е записано, че е придобила масивна стопанска постройка, представляваща навес с площ от 221 кв.м., построен върху общински терен в кв.13 по плана на с.***** вместо вярното: че е придобила 42260/54760 ид.ч. от недвижим имот- ***** от в с.***** с площ от 221 кв.м., представляваща част от сграда построена в същия имот.

Налице е правен интерес от предявения иск, тъй като Общината е оспорила 2 претенцията на ищцата - искът е допустим.

За успешното провеждане на положителния установителен иск ищцата следва да докаже, че е придобила собствеността върху процесния имот на твърдяното правно основание, а не че Общината не е собственик на имота.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.

От приетите по делото доказателства се установява следното:

Като придобивно основание за собствеността ищцата е посочила постановление за възлагане на недвижим имот от 23.11.2015 г. по изпълнително дело № 2015*****0**********, по описа на *****, частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд Пловдив, рег. № ***** на КЧСИ, от което е видно, че ищцата е придобила от публична продан следния недвижим имот: 42260/54760 идеални части от следните обекти:

1.Масивна стопанска постройка, представляваща ***** на два етажа, със застроена площ от 121 кв.м;

2.Масивна стопанска постройка, представляваща ***** със застроена площ от 42 кв.м;

3.Масивна стопанска постройка, представляваща НАВЕС с площ от 221 кв.м, всички построени върху общински терен, в квартал 13 по плана на село *****, ОБЩИНА ****, област ****, при граници: от две страни улици и читалище, който имот бил собственост на Кооперация „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ***** - ГРАД *****“, ЕИК *****, като на останалите 12500/54760 идеални части били собственост на ОБЩИНА ****.

От приетия по делото договор за продажба на недвижим имот от 16.5.2018 г. , вписан в СВ, е видно, че ищцата е закупила от община **** 12500/54760 ид.ч. от ***** и *****. От договора за продажба на недвижим имот от 16.05.2018 г. е видно, че ОБЩИНА **** не е прехвърлила идеалните си части от масивна стопанска постройка, представляваща навес с площ от 221 кв.м, з а която стопанска постройка ищцата твърди, че представлява ***** на един етаж.

В протокола за опис на л.360 и сл. от ИД №*****/2015 г. на ЧСИ ***** , е записано следното: „достъпът до ***** е през УПИ и представлява двуетажна, масивна сграда със стоманобетонна конструкция и тухлени зидове, външно измазана; достъпът до ***** представлява част от сграда, построена в северната част на имота и означена на скица 207/5.6.2015 г. като МСБЖ, а достъпът до навеса е през УПИ.Навесът представлява едноетажна конструкция с покрив от керемиди. Състояние: под- пръст,стени-тухлени, неизмазани, инсталации – няма.“

В представените по делото скица №131/26.10.2021 г. и скица №21/13.01.2022 г. е видно, че сграда №2 на доказателство №39 представлява сграда на един етаж с масивностоманобетонна конструкция. При сравняване на описанието на сграда №3 – навес с 3 описанието на *****та е видно, че не са идентични, от което следва, че ищцата не е е придобила на търг *****та, която е част от града №2. Следователно, не е налице грешка при изписване на *****та като навес в постановлението за възлагане по ИД *****/2015 г. на ЧСИ ****.

Ищцата твърди, че такава грешка е налице при съставянето на НА №*****/2003 г. на нотариус *****, с който праводателя й „ПКооп. *****“-град ***** се е снабдила за придобиване по давност на посочените в Постановлението за възлагане сгради.

Праводателят на ищцата -Кооперация „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ***** ГРАД *****“, ЕИК *****- длъжник по ИД №*****/2015 г. на ЧСИ ****, от която ищцата придобила имота след проведената публична продан, се легитимира като собственик на описания по-горе имот по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност – по нотариален акт № *****, том II, peг. № *****, дело № ***** от 2003 г. на Нотариус ***** с рег. № ***** на НК, район на действие Районен съд Карлово, вписан с акт № *****, том VII, дело №*****/2003г., вх. рег. № *****.2003г. на СВ-****, в който е записано, че Потребителната кооперация е призната за собственик на 42260/54760ид.ч. от ***** със застр.площ 121 кв.м.,***** от 42 кв.м. и НАВЕС с площ 221 кв.м., построени върху общински терен в кв.13 по плана на с.*****, до съседи – от две страни улица и читалище. Този имот е ипотекиран от ПК“село *****“-гр.***** в полза на банката с НА № ****,том2,рег.№*****,д.№*****/2009 г. за учредяване на договорна ипотека на Нотариус *****, рег.№***** на НК, а именно 42260/54760 ид.ч. от ***** със застр.площ 121 кв.м., ***** със застр.площ от 42 кв.м. и навес с площ от 221 кв.м., находящи се в с.*****, построени в общински терен в кв.13. и този ипотекиран имот е бил изнесен на публична продан от ЧСИ **** по ИД *****/2015 г., който ищцата е закупила на публична продан.

От това следва, че праводателят на ищцата също не се легитимира като собственик на ид.ч. от *****та, както и че не *****та е изнесена на публичан продан, а навеса.

Действително в Протокол от 24.9.2003 г. на нотариус ***** е записано, че признава ПК с.*****-гр.***** за собственик по давностно владение на 42260/54760 ид.ч. от ***** със застр. площ от 121 кв.м., ***** със застр. площ от 42 кв.м.,навес със застр. площ от 144 кв.м. и ***** със застр. площ от 221 кв.м., построени върху общ.терен в кв.13 с.*****, но в НА №*****,д.*****/26.9.2003 г. е ПК с.*****-гр.***** е призната за собственик на същ.ид.ч. само по отношение на *****, ***** и навеса.

По делото е разпитана свидетелката В. В. В. – председател на РПК –***** от 2003 г. до 2016 г.установи, че *****та се е ползвала от И. К. под наем, като кооперацията му била наемодател, не може да каже кога е бил наемния период; кооперацията се считала за собственик на всички сгради, в т.ч. и на *****та; чувала била, че има една съсобственост с общината, която не е уредена, но кооперацията е взимала наем през всичките години.

Съдът намира, че показанията на свидетелката В.В. за ползването на сградата от кооперацията са в унисон с приетата на л.97 от д.РС заповед №477/23.11.1971 г. на председателя на ОНС-****, с която на кооперацията е отстъпено безвъзмездно право на ползване на общинските 12500/54760 ид.ч. от търговската сграда в с.*****.

4

Ако кооперацията е считала, че е налице ЯФГ в постановяването на НА, то същата следва да се отстрани по нейно искане с нов НА на нотариус *****, което не е сторено.

Освен това няма данни *****та да има площ 221 кв.м. От приетото по делото пред РС заключение на ВЛ Й.Й. от 17.01.2023 г./л.237/ се установява, че в плана от 1961 г. в кв.13 с.***** са заснети: сграда №1 с площ 208 кв.м. /*****та/ и сграда №2 с площ 64 кв.м./*****/ с общ покрив, общата площ на които е 272 кв.м. ВЛ Й. е установило, че в процесния имот като сграда №4 е отбелязан навен от 146 кв.м., а откъм него е имало сграда от 85 кв.м., която по-късно е била съборена, общо навесът и сградата са с площ 231 кв.м. /146+85/.

Заключението на ВЛ е, че посочената сграда навес, който фигурира в НА *****/2003 г. и в постановлението за възлагане от 23.11.2015 г. на ЧСИ с площ от 221 кв.м. съотвества на сграда №4 и не съответства на сграда №1- ***** със ЗП от 208 кв.м. ПОС кредитира заключението на ВЛ Й. като обективно и компетентно изготвено, което се потвърждава и от приетите по делото заключения на ВЛ арх.Д. Д. от 7.12.2023 г., според който в постановлението за възлагане по ИД е описан имотът навес с площ от 146 кв.м., който неправилно е посочен в констативния НА с площ от 221 кв.м. /л.342/, както и на заключението на ВЛ инж.Н. Н. от 20.6.2024 г. /л.483/ , където е казано, че площта на *****та с прилежащите ид.ч. е 224 кв.м., а застроената пощ на навеса е 146 кв.м., до който е била долепена сграда с площ от 85 кв.м.