Решение № 328 от 15.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Пловдив, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20215300503203 по описа за 2021 година Производство е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №260229 от 16.06.2021г. на АРС, втори гр.с.., постановено по гр.д.№444/2020г., в частта с която е осъден К.

П. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“***, да заплати на П. Т. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, гр. Асеновград, ул.“***, следните суми:

1 000 лева (хиляда лева) , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в: принудителна социална изолация, безсъние, потиснатост, безспокойство, нервност, липса на настроение, безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект на обиди, в следствие на осъществен акт на домашно насилие на 16.01.2019 г.; 3 000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 11.02.2019 г. в гр.

Асеновград, лека телесна повреда: „травматичен оток /контузия/ на дясната ръка“, довело до затрудняване на движението на горния десен крайник; принудителна социална изолация, потиснатост, безсъние, безспокойство, нервност, липса на настроение, безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект на побои и обиди, в следствие на осъществен акт на 1 домашно насилие на същата дата и сумата от 1 000 лева (хиляда лева) , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в: принудителна социална изолация, безсъние, потиснатост, безсъние, безспокойство, нервност, липса на настроение, безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект на обиди, в следствие на осъществен акт на домашно насилие на 06.06.2019 год., ведно с обезщетение за забава върху посочените суми в размер на законната лихва от 06.06.2019 г. до окончателното им изплащане. С постановеният съдебен акт К. П. К., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд Асеновград сумата от 200 лева (двеста) лева държавна такса.

Жалбоподателят К. П. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Л.П. обжалват решението на първоинстанционния съд, в частта с която са уважени претенциите, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено в противоречие с доказателствата по делото по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това въззивният съд отхвърли претенциите като изцяло неоснователни, в условията на евентуалност се моли да бъде намалено обезщетението по всеки един от предявените искове съгласно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемите, конституирани като страни по делото, в качеството на законни наследници на починалата на 28.08.2021г в хода на производството по делото ищца П. Т. К. - М. Д. К. с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв. М.К. и П. Д. П. с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв. А.П. оспорват жалбата и наведените в нея доводи като неоснователни, молят да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендират се направени в настоящото производство разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира същата за процесуално допустима, предвид на това, че е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу 2 подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че доколкото е налице споразумение, с което е приключило наказателното производство за извършените престъпления от ответника в условията на продължавано престъпление- три деяния на 16.01.2019 г., 11.02.2019 г. и 06.06.2019, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, нарушавайки Заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018 г., издадено въз основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено по гр.дело № 1140/2018 г. по описа на РС Асеновград, с която заповед на ответника е забранено да приближава: ищцата, жилището и, местата за социални контакти и отдих на същата, което е престъпление по чл.296 ал.1 вр.чл.26 от НК, то е доказана причинната връзка между деянията извършени от ответника и причинената на ищцата имуществена и неимуществена вреда.

Касаещо размера, като е взел предвид степента на търпените болки и страдания, които първоначално са били по-значителни и интензивни в първите дни, необходимостта от лекарска намеса, продължителността на оздравителния процес от 10-12 дни, обстоятелството, че не са останали трайни увреждания на здравето на пострадалия, че увреждането е засегнало горния десен крайник, което е затруднило движението и извършването на обичайните ежедневни дейности, районният съд е приел, че справедливото обезщетение е общо в размер на 5000лв. При определяне на този размер, съдът е отчел и обстоятелството, че ищцата се е самоизолирала, страхувала се да излезе навън, влошило се чувствително здравословното и състояние: вдигнала високо кръвно, повишила се кръвната и захар, имала сърцебиене, загубила съня си и се срамувала от случилото се. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, съдът е отхвърлил като неоснователно, доколкото не са ангажираха доказателства, че на посочените дати ищцата е провокирала с действията си ответника.

Недоволен от постановеният акт в обжалваната част, е останал жалбоподателят, който навежда оплаквания, че претенциите са изцяло неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност се моли да бъде намалено обезщетението по всеки един от предявените искове, съгласно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

3

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Въззивният състав като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят така установеното от районния съд. Събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо фактическата обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

По основателността на жалбата:

Установява се от доказателствата по делото, че с влязло в сила на 20.01.2020г. Протоколно определение постановено по НОХД №939/ 2019 по описа на АРС, четвърти н.с., е одобрено споразумение по силата на което ответникът К.К. е признат за виновен в това, че в периода 16.01.2019г. до 06.06.2019г. в гр.Асеновград, в условията на продължавано престъпление е извършил три деяния, нарушавайки Заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018 г., издадена въз основа Решение № 384/24.08.2018 г. постановено по гр.дело № 1140/2018 г. по описа на РС Асеновград, с която заповед на ответника е забранено да приближава: ищцата, жилището и, местата за социални контакти и отдих на същата. Неизпълнението се изразява в това, че на 16.01.2019г е приближил пострадалата ищца и е отправил обиди; на 11.02.2019г. е приближил пострадалата ищца в двора на къщата и, отправил и обиди и удари, в резултат на което и причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето и на 06.06.2019 г. се приближил до пострадалата ищца на стълбището на къщата, в която живеела последната и и отправил обиди, които три деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл.296 ал.1 4 вр.чл.26 от НК. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК - влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо настоящият състав приема за доказана причинната връзка между поведението на ответника и претърпените от ищцата увреждания, изразяващи се в горепосочената лека телесна повреда и отправените обиди.

От друга страна, по безспорен начин се установява от заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ на вещото лице д-р Т.Д., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, че при инцидент на 11.02.2019г. на ищцата П. Т. К. е причинен травматичен оток на дясната ръка, който е в пряка причинна връзка с инцидента.

Травматичните увреждания са причинени от удар със сравнително малка кинетична енергия, проявен е слабо изразен травматичен оток, без видими изменения на цвета на кожата.

Установява се от показанията на свидетелите П. Д. П. / дъщеря на ищцата/ и М. Д. К. / син на ищцата/, чийто показания съдът кредитира въпреки родствената връзка като основани на непосредствени възприятия и необорени от показанията на свидетелите на ответната страна – К.Л.Д./ внук на ответника/ и С.Н.С. / внучка на ответника/, че П.К. изпитвала страх, силна уплаха, тревога от поведението и действията на ответника К.К. след посочените инциденти. Вдигала високо кръвно, плачела постоянно, изпитвала силни болки и стягане в сърдечната област, трудно дишала, вдигала висока кръвна захар, страдала от безсъние, което с времето прераснало в хронично такова.

В резултат от поведението на ответника се затворила в къщи и отказвала да излиза, изпаднала в социална изолация, изпитвала срам, че е подложена на такова унижение, изпитвала срам да отиде на лекар, споделяла със свидетелите, че „ не и се живее, че той / К./ ще я довърши по някакъв начин“.

Гореизложеното обосновава извода, че е доказано наличие на елементите на чл.45 от ЗЗД, поради което ответникът дължи обезщетение за причинените от него на починалата в хода на производството ищца вреди.

С оглед понесената от П.К. лека телесна повреда и претърпените в 5 тази връзка болки и страдания, като продължителност и интензитет, както към момента на причиняването им от страна на ответника, така и след това в оздравителния им процес, настоящият съдебен състав приема, че по справедливост, следва да се присъди обезщетение, за неимуществени вреди , изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 11.02.2019 г. в гр. Асеновград, лека телесна повреда: „травматичен оток /контузия/ на дясната ръка“, довело до затрудняване на движението на горния десен крайник; принудителна социална изолация, потиснатост, безсъние, безспокойство, нервност, в размер на 3 000лв, а за нанесените от ответника на П.К. на 16.01.2019г. и на 06.06.2019г. обиди, следва да се присъди обезщетение, за причинени за неимуществени вреди в размер от по 1000лв.

Що се касае до направеното възражение за съпричиняванена вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да бъде отбелязано следното: Съпричиняването е обективен факт, който се определя от наличието на доказан принос на увреденото лице и то при условията на пълно и главно доказване проведено от страната въвела възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и от наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилият вредоносен резултат. В тази връзка са правилни съображенията на районния съд, че доказване на съпричиняването от страна на пострадалата П.К. не е проведено по делото., поради което не би могло да се приеме наличието на такова.