Решение № 35 от 21.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Пловдив, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225000500034 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 260 203 от 21.10.2021 г., постановено по гр.д. № 12/2021 г. на Окръжен Съд Х. е постановено:

По предявения от „ А. „ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 134ал. 1 от ЗЗД иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК Приема за установено по отношение на Община Х., ЕИК *** че конституирания на основание чл. 134 ал. 2 от ЗЗД съищец „ Е. „ АД, ЕИК *** е собственик на находящи се в гр. Х., област Х. самостоятелни обекти както следва: Сграда с идентификатор *** по КККР на града, с обща застроена площ от 1 097 кв.м. , предназначение: сграда за култура и изкуство и Сграда с идентификатор *** по КККР на града, със застроена площ 9 кв.м., предназначение :промишлена сграда – и двете построени в Поземлен имот / ПИ / с идентификатор *** с площ от 2 722 кв.м., начин на трайно ползване – обществен обект, при съседи на ПИ: поземлени имоти с идентификатори ***.

Недоволен от така постановеното решение е ответната Община Х. и го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост и неправилност.

Въззиваемия- ищец „ А. „ ЕООД е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Въззиваемият – съищец „ Е. „ АД не е депозирал отговор на жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от „ А. „ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 134 ал. 1 от ЗЗД иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК срещу Община Х. за признаване за установено по отношение на общината че неговият длъжник „ Е. „ АД – конституирано в процеса като съищец на основание чл. 134 ал. 2 от ЗЗД, на 1 основание чл. 17а от ЗППДОП / отм./ е собственик на Сграда с идентификатор **по КККР на гр. Х., с обща застроена площ от 1 097 кв.м. , предназначение: сграда за култура и изкуство и на Сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Х., със застроена площ 9 кв.м., предназначение:промишлена сграда – и двете построени в Поземлен имот / ПИ / с идентификатор ***с площ от 2 722 кв.м., начин на трайно ползване – обществен обект, при граници на ПИ: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***и ***.

Съищецът „ Е. „ АД не е взело становище по иска.

Ответната Община Х. е депозирала отговор за недопустимост и неоснователност на иска. Възразява да е налице хипотеза на чл. 17а от ЗППДОП / отм. / по отношение на процесните сгради, съответно правото на собственост върху тях да е преминало от общината към дружеството- съищец на възведеното основание, като поддържа че същите са общинска собственост, тъй като преди приватизацията на „ Е. „ ЕООД / 16.09.1998 г. / са извадени от уставния му фонд от едноличния собственик на капитала Община Х. с Решение на общинския й съвет от 21. и 22.10.1993 г.. Оспорва „ А. „ ЕООД да има твърдяните в исковата молба ликвидни и изискуеми вземания към „ Е. „ АД, тъй като същите са погасени по давност. Възразява срещу иска и по съображения че „ Е. „ АД притежава и друго имущество, от което кредиторите му и в частност „ А. „ ЕООД „ може да се удовлетвори.

Счита че предявеният иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК съставлява установяване / а не упражняване / на имуществените права на длъжника от неговия кредитор, такова упражняване – досежно вещните права, би било налице само при предявявен ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, който в случая е единствено допустимия предвид и безспорния факт че „ Е. „ АД не е във владение на процесните сгради, съответно установителния иск за тях се явява недопустим и на това основание поради липса на правен интерес. Поддържа още че не е налице бездействие на длъжника, тъй като за ПИ с идентификатор ***и построените в него сгради ***, *** и ***„ Е. „ АД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост / н.а. № *** г., том **, рег. № **, н.д. № **/2005 г. на Нотариус рег. № **/ и кредиторът може безпрепятствено да насочи принудително изпълнение върху тях - въпреки че за процесните сгради ***, *** е издаден и Акт за частна общинска собственост / АЧОС № 150/31.08.1998 г.. / и собствеността на дружеството върху тях се оспорва от общината.

Тези възражения се поддържат и в жалбата срещу първоинстанционното решение, с което всички те по подробно изложени от окръжния съд мотиви са намерени за неоснователни, съответно искът е приет за допустим, а по същество – за основателен.

По делото е безспорно установено следното:

Ищецът „ А. „ ЕООД се легитимира като кредитор на „ Е. „ АД с представените по делото Договор за цесия от 06.11.2020 г., уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и 3 броя фактури от 17.02.2009 г., 29.04.2009 г. и 30.06.2009 г.. От справка в ТР се установява че цедентът ЕТ К.Я., ЕИК *** е правоприемник на издателя на фактурите ЕТ Н., ЕИК ***– поемане на търговското предприятие от наследник на основание чл. 60 ал. 2 от ТЗ, вписано в ТР на 20.08.2015 г.. Видно от приложеното ч.гр.д. № 1335/2020 г. по описа на РС - Х., за вземанията по фактурите / в общ размер 3 699, 44 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2020 г. и разноски 74 лв./ на ищеца – цесионер по казания по горе договор по чл. 99 ал. 1 от ЗЗД – надлежно съобщен на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е издадена Заповед № 260 254 /26.11.2020 г. за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „ Е. „ АД. Заповедта е стабилизирана поради неподадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, след влизането й в сила за вземанията по нея на 24.02.2021 г. е издаден на кредитора - молител изпълнителен лист.

Ответникът по иска по чл. 134 ал. 1 от ЗЗД – Община Х. не е длъжник по облигационното правоотношение, от което произтича паричното вземане на ищеца – 2 процесуален субституент, поради което не притежава активна материално правна легитимация по заявявеното правопогасяващо вземането възражение по чл. 110 от ЗЗД – изтекла преди издаването на изпълнителното основание и изпълнителния лист погасителна давност. Както правилно е приел окръжният съд с изтичането на давността по чл. 110 от ЗЗД се погасява не дългът, а правото на кредитора да го търси по принудителен ред.

Задължението продължава да съществува в правния мир и неговото изпълнение зависи изцяло от волята на длъжника, като последният може да го изпълни доброволно и след изтичането на давността, която не се прилага служебно. Следва да се отбележи че в случая това правопогасяващо възражението се явява недопустимо и дори ако бе заявено от длъжника – съищец „ Е. „ АД предвид разпоредбите на чл. 424 и чл. 439 от ГПК. Както се каза по горе заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на основание чл. 416, изр. 1, предложение 1 от ГПК и така е преклудирана възможността на длъжника да релевира в настоящия исков процес възражения за вземането по нея, в това число и за изтекла погасителна давност преди нейното издаване и влизане в сила, т.е.от датата на изискуемостта на вземането.

По делото са представени доказателства за образувани през 2015 г. и 2016 г. и висящи и към настоящия момент изпълнителни производства от други кредитори на „ Е. „ АД с предмет подлежащи на изпълнение вземания към дружеството.При съпоставка между размера на непогасените вземания на взискателите /първоначални и присъединени /, предмет на тези изпълнения и установеното от приетото заключение на назначената съдебно счетоводна експертиза имущество на „ Е. „ АД – вид и стойност, се установява – както правилно е приел и окръжния съд, че дружеството не разполага с имущество, от което кредитора - ищец „ А. „ ЕООД да може да се удовлетвори и конкретно с друго имущество по смисъла на чл. 134 ал. 1 от ЗЗД, предвид и факта че вземанията на присъединения взискател Държавата чрез Н. са с привилегия спрямо хирографарното вземане на ищцовото дружество. Установено е също така че по казаните изпълнителни производства във връзка с предприети действия по принудително изпълнение върху процесните сгради, Община Х. е депозирала възражение правото на собственост върху тях да не принадлежи на длъжника „ Е. „ АД, а на общината – трето за изпълнението лице, като на констативния н.а. № *** г., том **, рег. № **, н.д. № **2005 г. на Нотариус рег. № **е противопоставен Акт за частна общинска собственост № 150/31.08.1998 г., издаден на основание Решение на Общински съвет – Х. от 21 и 22 октомври 1993 г., с което сграда, съответна на процесната с настоящ идентификатор *** е извадена от уставния капитал на „ Е. „ ЕООД. Горното се установява от представеното по делото възражение на „ Е. „ АД по изп.д. № 1910/2016 г. на ЧСИ рег.

№ ***, в което дружеството изразява становище че цитирания акт за частна общинска собственост като такъв с констативен характер сам по себе си не установява правото на собственост. Следователно въпросът кому принадлежи собствеността върху сградите е спорен между страните и е налице правен интерес от разрешаването му по исков ред, за което длъжникът „ Е. „ АД бездейства. Правото на собственост е имуществено право, предявеният от кредитора иск за установяване че то принадлежи на неговия длъжник съставлява упражняване на това имуществено право на последния и правилно искът на процесуалния субституент е предявен като установителен / а не като ревандикационен /, предвид и насоченото върху имотите принудително изпълнение в хода на висящ изпълнителен процес.

С оглед изложеното налице са всички предпоставки за валидно упражняване на суброгационния иск по чл. 134 ал. 1 от ГПК, поради което искът е допустим. Неоснователни са въззведените в противна насока възражения на ответника Община Х. – както правилно е прието от окръжния съд.

По основателността

––––––––––––––––––––––––––

3

Възведеното от ищеца правно основание на собствеността върху процесните сгради е чл. 17а от ЗППДОП / отм. /, противопоставеното от ответната община възражение е че същите са били извадени от уставния фонд на общинското дружество „ Е. „ ЕООД преди неговата приватизация и преобразуване в „Е. „ АД и впоследствие актувани като общинска собственост.

В тази насока по делото е установено следното:

С Акт за държавна собственост № 866/15.09.1982 г. са актувани като държавна собственост Сграда за работилници с площ от 470 кв.м. и Сграда за работилници с площ от 400 кв.м., построени през 1970 г. в държавно дворно място в гр. Х., съставляващо парцел **, имот пл. № ***, с адм. адрес ул. П.К., като е посочено че същите са предоставени за оперативно управление на К. „ Е. „ – Х..

С регистърно решение от 21.08.1989 г. е вписана в търговски регистър на ОС – Х. по ф.д. № **/1989 г.на основание чл. 11 ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност / отм. / общинска фирма „ Е. Х. „, със седалище гр. Х., с предмет на дейност – производство на стоки за народно потребление и услуги за населението, с уставен фонд 1 594 хил. лв. и с представляващ З.М.К.. В ДВ бр. 73/19.09.1989 г. на основание чл. 11 ал. 2 от същия Указ № 56 е обнародвано обявление на ОС - Х. за регистрирането на общинската фирма, като освен посочените в регистърното решение обстоятелства е посочено и обстоятелството че юридическото лице К.„ Е. – Х. „ се прекратява, като новоучредената общинска фирма поема неговите активи и пасиви по баланса към 30.07.1989 г., както и другите права и задължения.

С регистърно решение от 04.02.1992 г. на ОС – Х. по ф.д. № 23/1992 г. е вписано в търговския регистър на основание чл. 62 ал. 2 от ТЗ / приет с ДВ бр. 48/8.6.1991 г., в сила от 01.07.1991 г. / преобразуването на общинската фирма „ Е. Х. „ в „ Е. „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Р. № 8, с капитал 1 900 хил. лева, разпределен в 1 900 дяла по 1 000 лв., с едноличен собственик на капитала Община Х., с посочен предмет на дейност, като общинското дружество е правоприемник на активите и пасивите на общинската фирма „ Е. – Х. „ по баланса й за 1991 година.

Със заповед № 473/12.08.1992 г. на Кмета на Община Х. в сградата на общинската фирма „ Е. - Х. е настанено С. „К.А.„ – гр. Х.. С Протокол № 13 от 21. и 22.10.1993 г. от Общински съвет – Х. е взето решение от общината като едноличен собственик на капитала на дружеството за изваждане от уставния му фонд на част от сградата, намираща се на ул. „ П.К. „ както следва: Целия втори етаж; От първия етаж – три помещения /коларо – железарска работилница; ковашко-пресова работилница; електро – работилница, каса стая, ремонт на пожарогасители / и Навеса към двора от 115 кв.м..