Решение № 72 от 18.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Велико Търново, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20264100900126 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на М. С., гражданин на Австрия, роден на ********** г. в Кремс, в качеството му на собственик и управител на „Виа Алпина“ ЕООД /с предходно име „ДАБЪЛ Ю ДЖЕЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МИДИЯ“ ЕООД/ с ЕИК 206504920, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15, ет. 8, подадена чрез адв. Д. Х. Д. от АК – Велико Търново, срещу отказ № 20260714134855/23.07.2026 г. на ДЛР към Агенцията по вписванията, с който е отказано вписване на следните обстоятелства – прехвърляне на дружествени дялове, заличаване на прехвърлителя като съдружник и вписване на приобретателя като управител и едноличен собственик на капитала, промяна в наименованието на дружеството.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ като се изразява несъгласие с изложените в него мотиви, че не е спазена изискуемата от закона форма за упълномощаване, тъй като от представения превод на български език не се установява, че е извършено нотариално удостоверяване съгласно изискването на разпоредбата на чл. 37 ЗЗД вр. с чл. 129 ал. 2 ТЗ. Според жалбоподателя този извод на ДЛР противоречи на разпоредбата на чл. 61 КМЧП, като сочи и съдебна практика в подкрепа на това твърдение. Освен това, счита че дори да се приеме, че упълномощителната сделка не е сключена в изискуемата форма, този порок не води до недействителност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, тъй като извършената без представителна власт сделка не е нищожна, а поражда последици до евентуалното и оспорване от мнимо представлявания. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения отказ и извършване вписването на заявените обстоятелства.

Не е подаден отговор по жалба от Агенцията по вписванията по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

1

Съдът като разгледа жалбата и приложените към делото доказателства, намира за установено следното:

Регистърното производство е инициирано по заявление – образец А4 с вх. № 20260714134855/14.07.2026 г. за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на жалбоподателя, изразяваща се в прехвърляне на дружествените дялове, заличаване на досегашния собственик на капитала Шон Фредерик Прейс и вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала на дружеството - М. С., както и промяна на досегашното наименование на дружеството от „ДАБЪЛ Ю ДЖЕЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МИДИЯ“ ЕООД на „Виа Алпина“ ЕООД. Към процесното заявление са представени сключен в страната договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 14.07.2026г. на нотариус Д. Тютюнджиева, с район на действие РС – В. Търново, протокол от проведено общо събрание, декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ, вр. чл. 129 ал. 1 ТЗ, молба за приемане на нов съдружник, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства, актуален дружествен договор, пълномощно на прехвърлителя на дружествените дялове Шон Фредерик Прейс, заверено с апостил от Рикардо Сото, нотариус в Хартфорд, Кънектикът, както и пълномощно на приобретателя М. С., заверено от завеждаш Консулската служба на Р България във Виена.

С обжалвания отказ ДЛР е отказал да впише заявените обстоятелства като е приел, че съгласно чл. 129 ал. 2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и съдържанието и се вписва в търговския регистър. Представеният договор за покупко-продажба на дружествени дялове е подписан от страните чрез пълномощник, като е представено пълномощно от праводателя на дружествените дялове, издадено в САЩ, за което от представения превод на български език не се установява, че е извършено нотариално удостоверяване съгласно изискването на разпоредбата на чл. 37 ЗЗД във връзка с чл. 129 ал. 2 ТЗ.

При тези обстоятелства съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като по арг. от чл. 15 ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ е подадена от активно легитимирана страна в процеса /заявителят в регистърното производство, който е новоизбрания управител на дружеството/ срещу подлежащ на оспорване акт. Жалбата е срочно подадена, в предвидения по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от закона 7-дневен срок, доколкото атакувания отказ е обявен на 23.07.2026 г., а същата е от дата 27.07.2026 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В производството по проверка законосъобразността на обжалвания отказ по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да направи преценка за спазване на всички предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Проверката, която дължи да извърши съда е формална и се ограничава до това, представени ли са пред регистъра всички изискуеми по закон документи, редовни ли са същите от външна страна и обосновават ли те извод за осъществяване в правния мир на обстоятелствата, чието вписване се претендира респ. налице ли е съответствие на подлежащия на обявяване акт с изискванията на закона.

Несъответствието на искането за вписване, заличаване или обявяване с изрично предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания съставлява основание за ДЛР да постанови отказ.

В случая заявлението от 14.07.2026 г. е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред от оправомощено лице /пълномощник на новоизбрания управител 2 на дружеството – чл. 15 ал. 7 вр. ал. 1 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ/. Към него са приложени необходимите документи относно обстоятелствата, чието вписване се иска.

Видно от представените доказателства, договорът за прехвърляне на дружествените дялове е сключен в изискуемата, според българското законодателство, форма, която е предвидена в чл. 129 ал. 2 ТЗ - договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.

Представеният договор е сключен на 14.07.2026 г. пред нотариус Дочка Тютюнджиева, с район на действие РС – Велико Търново, с рег. № 582 на Нотариалната камара, като е извършено нотариално удостоверяване на подписите на страните и съдържанието на договора. Така сключеният договор за прехвърляне на дружествените дялове съответства и на разпоредбата на чл. 98, ал. 1 КМЧП, според която за действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази глава, или от правото на държавата, в която е сключен договорът.

Доколкото при сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове страните – прехвърлител и приобретател са били представлявани от пълномощник, спорен по делото е именно въпросът относно необходимата форма за надлежно упълномощаване на пълномощника. Съдът не споделя извода на длъжностното лице по регистрация, че в случая не е налице надлежно извършено нотариално удостоверяване съгласно изискването на разпоредбата на чл. 37 ЗЗД вр. чл. 129 ал. 2 ТЗ, по отношение упълномощаването от прехвърлителя на дружествените дялове Шон Фредерик Прейс на представлявалото го лице - Д. Х. Д.. Действително, разпоредбата на чл. 37 предл. 1 ЗЗД изисква упълномощаването за сключване на договори, за които законът е предвидил особена форма да бъде дадено в същата форма, което налага извода, че формата за действителност на упълномощаването за прехвърляне на дружествен дял е писмена форма, с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Тук следва да се вземе предвид фактът, че упълномощителната сделка е сключена на територията на чужда страна – видно от представения превод на български език на пълномощното, легализирано с апостил по см. на Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г., то е съставено в САЩ, щат Кънектикът. По отношение на него приложение следва да намери разпоредбата на чл.

61 КМЧП, която урежда две алтернативи относно формата на сделките с международен елемент. За да е спазена същата следва да е спазено изискването за нея, въведено от правото, което е приложимо към самата сделката или от правопорядъка на държавата по местоизвършването на сделката. Според последната хипотеза е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършване на упълномощителната сделка. В тази връзка следва да се съобрази и особеното правило на чл. 98 ал. 5 КМЧП за действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор, според което е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази глава се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.

Законът очевидно предвижда алтернативен избор по отношение формата на упълномощаването, доколкото могат да се приложат както разпоредбите на българското законодателство, така и тези на държава по местоизвършване на волеизявлението/сделката. Действително, нито длъжностното лице, нито съдът познава правото на държавата по местоизвършване на упълномощаването /Съединените американски щати/, но тук следва да се посочи, че както правилно е 3 изложил жалбоподателят, сделката сключена без надлежна представителна власт не е нищожна, а е в условията на висяща недействителна – чл. 42 ал. 2 ЗЗД и на този порок може да се позове само мнимо представляваният, а данни в тази насока по делото няма. Освен това дори да е приел, че упълномощителната сделка не е сключена в изискуемата от закона форма, обхватът на проверката извършвана от ДЛР по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, е ограничена до формалните основания за нищожност, поради което е изключена възможността правото на мнимо представлявания да бъде служебно упражнявано в регистърното производство от ДЛР. Освен това, предвид че договорът за прехвърляне на дружествените дялове е сключен в законоустановената форма пред нотариус, то същият е извършил необходимата преценка относно валидността на упълномощаването на страните и доколкото нотариусът е приел, че така представеното пълномощно е в законоизискуема форма, то в охранителното производство за вписване на заявени обстоятелства, не подлежи на контрол от ДЛР проверката и удостоверяването от нотариуса на тези обстоятелства.

По тези съображения настоящият състав на Окръжен съд – Велико Търново намира обжалвания отказ за незаконосъобразен, тъй като при подаване на процесното заявление по образец са спазени изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и ДЛР не е имал законово основание да издаде обжалвания отказ. Същият следва да бъде отменен, а на Агенцията по вписванията указано да извърши поисканото със заявление – образец А4 вписване на обстоятелства по партидата на дружеството „Виа Алпина“ ЕООД /с предходно име „ДАБЪЛ Ю ДЖЕЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МИДИЯ“ ЕООД/ с ЕИК 206504920.

С оглед охранителния характер на регистърното производство нито жалбоподателя, нито Агенцията по вписванията имат право на разноски. Последната няма качеството на страна в него с оглед на едностранния му характер, а съгласно чл.

541 ГПК разноските в охранителното производства са за сметка на страната, в случая жалбоподателя.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20260714134855/23.07.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление – образец А4 с вх. № 20260714134855/14.07.2026 г., подадено от адв. Д. Х. Д. от АК – Велико Търново, действащ като пълномощник на заявителя М. С., гражданин на Австрия, роден на ********** г. в Кремс, в качеството му на собственик и управител на „Виа Алпина“ ЕООД /с предходно име „ДАБЪЛ Ю ДЖЕЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МИДИЯ“ ЕООД/ с ЕИК 206504920.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията, на основание чл. 25, ал. 5 ЗТР, ДА ВПИШЕ в търговския регистър по партидата на „Виа Алпина“ ЕООД /с предходно име „ДАБЪЛ Ю ДЖЕЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МИДИЯ“ ЕООД/ с ЕИК 206504920, заявените за вписване обстоятелства със заявление – образец А4 с вх. № 20260714134855/14.07.2026 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Заверен препис от него да се изпрати служебно на Агенцията по вписванията за сведение и изпълнение.