Решение № 949 от 16.07.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………………..

2020 година, гр.ВАРНА

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД гр. Варна, ІІ-ри касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА

ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕРГАНА С.

ДИМИТЪР МИХОВ

В съдебно заседание, проведено на 04.06.2020 г., при секретаря Деница Кръстева, с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана С. касационно административно дело № 503/2020 година.

Производството е по реда на чл. 209, точки втора и трета от АПК във връзка с приложението на чл. 72 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на А.И. ***, депозирана чрез процесуален представител срещу Решение № 2294/12.12.2019 г., постановено от ІІ-ри състав при ВРС по НАХД № 4287/2019 г.. С него първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на настоящата касаторка против Заповед за задържане № 433з-915/30.09.2019 г., издадена на основание чл. 72, л.1,т.1 от ЗМВР от Д.И.-младши полицейски инспектор в РУ при ОД на МВР Варна.

В касационната жалба в пет отделени пункта обширно са развити доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно(невярно) и превратно тълкуване на нормата на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР;противоречие с практиката на ЕСПЧ.

Така по пункт 1 се изтъква, че първоинстанционният съд като административен такъв без да разполага с правомощия за това признал за установена фактическа обстановка, сочеща на извършване на престъпление по чл. 325 от НК и така се произнесъл по съществото на воденото ДП – дали фактическата обстановка отговаря на признаците на конкретното престъпление- компетентен за което е само наказателен съд. Предвид характера на производството- оспорване на принудителна административна мярка, след като съдът се произнесъл по съществото на наказателното производство, постановеният от него акт е недопустим.

По пункт

2 се твърди наличието на допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отказ да изгледа представен по преписката видеозапис и да събере гласно доказателство –разпит на свидетел очевидец.

Според касаторката по този начин, съдът е попречил на защитата, което като резултат довело до невъзможност да се одкажат твърдените от нея нарушения при издаване на обжалваната заповед.

По пункт 3 – твърди се нарушение на чл.

11, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., съгласно който за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето, с аргумента, че заповедта не е издадена от лицето, фактически ограничило свободното придвижване на касаторката.

По пункт 4 – възразява се срещу извода на първоинстанционния съд извод, за достатъчно основание само цитирането на чл.72,ал.1 от ЗМВР и посочването на ДП с номер лицето да разбере за какво престъпление е задържано, като се твърди че този извод е в противоречие с практиката на ЕСПЧ и с тази, установена от съдебни актове на националните съдилища.

Позовавайки се на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липсата на конкретно посочени в нея фактически и правни основания съгласно изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

Образуваното след издаването и досъдебно производство според изложеното от касаторката не запълва тази липса на мотиви, което пък съставлява съществено нарушение на формата на акта.

По пункт 5- оспорва се извода на първоинстанционния съд за липса на допуснати при издаването на заповедта нарушения на материалния закон, като се твърди, че същият е в противоречие с данните по делото.

В тази връзка е и позоваването на

Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/2008 г. и № 50781/2009 г.

Цялостното изложение в касационната жалба е обвързано с аргументи, поддържащи тезата за липсата на данни, от които да е възможно да се направи обосновано предположение лицето да е извършило или да е възможно да е извършило престъпление, или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление, каквото наличие е необходимо за налагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал.1 т.1 от ЗМВР.

Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна решението на ВРС и обжалвания пред него административен акт, като алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да потвърди въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Касационният съд в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото и след извършена служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Съдебно производство, проведено пред ВРС има административен характер и като такова следва да се проведе според принципите, правилата и критериите за законосъобразност, заложени в АПК.

Съдът е бил сезиран с жалба на А.Я. от гр.Варна срещу наложена и по реда на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР принудителна административна мярка – задържане за 24 часа, обективирана в Заповед за задържане № 433з-915/20.09.2019 г., издадена от Д.И. - младши полицейски инспектор при І РУ при ОД на МВР Варна.

Според обстоятелствената част на първоинстанционното решение, съдържащо семпло изложение на фактическата обстановка, приета от този съд за установена от „писмените документи“ по делото, на 20.09.2019 г. в гр.Варна А. И.Я. извършила действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в употребата на обидни фрази, нанасяне на удари с крак и ръка „ към и на намиращите се около нея две лица – Т.Б. Г. и Н. Р. Н. .“ Същата била отведена в сградата на Първо РУ –

ОД на ОД на МВР Варна, където младши полицейски инспектор и съставила и връчила заповед за задържане.

При упражнения съдебен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд не констатирал нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаването и, които да съставляват основание за отмяна.

Приетата фактическа обстановка, установена според първоинстанционния съд от „приложените и приети по делото писмени материали“ обективирала безспорно наличието на основания по чл. 72,ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане на лицето , като изричното изписване на цитираната норма и посочването на образуваното на досъдебно производство като основание за задържането били достатъчни за жалбоподателя да разбере защо е задържан.

Приет е извод и че заповедта е в съответствие с целите на закона, съгласно принципите, заложени в чл. 4,ал.2 и чл.6,ал.2 от АПК. Според оскъдните мотиви на съдебния акт, този извод се обосновава с наличието на данни за противоправно поведение от страна на задържаното лице, без да се конкретизират фактическите обстоятелства, обективиращи такова противоправно поведение – конкретизацията му се изчерпва с описанието на страница втора абзац първи от проверяваното първоинстанционно решение.

При така установената фактическа обстановка и взетите въз основа на същата изводи, първоинстанционният съд приел оспорената заповед за законосъобразно издадена и отхвърлил депозираната жалба като неоснователна.

Настоящият състав на касационният съд не намира за необходимо, нито за уместно да възпроизвежда в съдебен акт сложения в кавички текст – стр. втора абзац първи ред втори, но е длъжен да подложи на проверка приетите от този съд за безспорни факти и обстоятелства, както и формираните въз основа на тях правни изводи.

На първо място - изводът за безспорна установеност на фактическата обстановка не може да бъде споделен, тъй като е взет при неправилна оценка на доказателствата по делото.

При извършена проверка и след съпоставка с материалите по делото, касационната инстанция констатира противоречие между съдържащите се в тях данни и описанието на фактическа обстановка, обективирано в подложеното на касационен контрол съдебно решение.. Писмените материали, състоящи се от сведенията и обясненията на разпитаните свидетели, опровергават приетото от първоинстанционния съд относно поведението на

Я., изразяващо се в извършване на конкретни действия и изричане обидни фрази „към и на намиращите се около нея лица - Н.

Р. Н. и Т.Б. Г.“ . В обясненията на първия свидетел се съдържа изявление „.не успя да ме докосне, нито ме е псувала..“, , а в изявленията на втория липсва изобщо твърдение за изричане на точно записаната в решението фраза (поставената в кавички).

От друга страна представеният магнитен носител, който първоинстанционният съд в грубо нарушение на съдопроизводствените правила за пълна, цялостна, комплексна и обективна оценка на всички доказателства неизвестно защо е игнорирал, съдържа информация, която показва друга хронология и развой на събитията, предхождащи и довели до задържането на Я..

Съдът в настоящия си състав се запозна с пълното му съдържание и не откри данни, подкрепящи извода за безспорна установеност на описаната от ВРС фактическа обстановка.

Напротив, същата се компрометира от действията на другия участник в спора .

Не се споделя и друг извод на първоинстанционния съд за липса нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаването на заповедта – предмет на съдебен контрол, които да съставляват основание за отмяна.

При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в нея фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от АО правни норми.

Заповед за задържане на лице № 433з-915 от

20.09.2019 г., издадена на основание чл. 72, ал.1 т.1 от ЗМВР, не съответства на императивното изискване, предвидено в чл. 74,ал.2, т.2 от същия закон, противоречи и на чл. 59, т.4 от АПК.

Лишена от каквито и да е мотиви, не съдържа фактически и правни основания за задържане на лицето. Констатираното е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразност и да наложи нейната отмяна.