Решение № 3983 от 07.10.2024, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 634/2024
- Вид
- Решение № 3983
- Подписан
- 07.10.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- Антоанета Митрушева, Пенка Костова, Биляна Икономова
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 80, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1, изречение първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 24 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 24, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 10а · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 124, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 124, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 132, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 181, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 3, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 94 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 357 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 359, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 361 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78 · Закон за счетоводството
- чл. 412а, т. 2 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 18, ал. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 3983
Хасково, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ПЕНКА КОСТОВА
Членове:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20247260700634 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К. И. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 86/25.04.2024 г., постановено по АНД № 881/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково.
Касационният жалбоподател твърди, че нарушението, за което било наложено административното наказание, а именно: пропускът да бъде отразена приходна фактура от ДЗЗД „Средец“ № 4/01.08.2022 г., не довело до определяне на данък добавена стойност в по-малък размер, доколкото в същия период ДЗЗД „Средец“ следвало да отрази и друга фактура - насрещна разходна фактура № 154/01.08.2022 г., издадена от съдружника „Графена Груп“ ЕООД на същата стойност като Фактура № 4/01.08.2022 г. За данъчния период - месец август 2022 г., ДЗЗД „Средец“ следвало да включи в дневниците за покупки и продажби, както визираната приходна фактура № 4/01.08.2022 г., издадена с получател Столична община, така също и насрещна разходна фактура № 154/01.08.2022 г., издадена от съдружника в консорциума „Графена Груп” ЕООД. И двете фактури обаче не били отразени в дневниците за покупки и продажби на ДЗЗД „Средец“ за месец август 2022 г. поради пропуск на счетоводството на консорциума. Следвало обаче да бъде посочено, че Фактура № 154/01.08.2022 г., издадена от „Графена Груп“ ЕООД, била осчетоводена и заведена в дневниците на „Графена Груп” ЕООД през месец август 2022 г., съответно дължимият ДДС по фактурата бил платен. В случай, че и двете фактури били отразени коректно в дневниците за покупки и продажби на ДЗЗД „Средец“ през месец август 2022 г., то за този данъчен период ДДС нямало да бъде дължим, защото стойността на ДДС по приходната фактура № 4/01.08.2022 г., издадена от ДЗЗД „Средец“, бил равен на ДДС по разходната фактура № 154/01.08.2022 г., издадена от съдружника „Графена Груп” ЕООД с получател ДЗЗД „Средец“. Изложеното обосновавало, че не е налице определяне на по-малък размер на данъка по смисъла на чл. 181, ал. 2 от ЗДДС и като краен резултат допуснатият пропуск от страна на ДЗЗД „Средец“ да отрази в дневниците за покупки и продажби двете издадени през месец август фактури, нямало за резултат определяне на ДДС в по-малък размер от дължимия, съответно нямало ощетяване на фиска, каквото било въведеното от закона изискване за ангажиране на административнонаказателната отговорност на задълженото лице. Това се установявало и от заключението на вещото лице във вариант две. В подкрепа на тезата за неправилност на съдебния акт било и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което, в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следвало да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Веднага, след като ДЗЗД „Средец“ констатирало пропуска на счетоводството да включи в дневниците за покупки и продажби Фактура № 154/01.08.2022 г. и Фактура № 4/01.08.2022 г. през месец август 2022 г., същите били включени в дневниците за месеца, в който пропускът бил установен, а именно месец март 2023 г., което станало известно на административнонаказващия орган, и в частност - на актосъставителя преди издаване на процесния АУАН.
Като неправилни се оспорват и изводите на районния съд за правилно приложение на материалния закон при определяне размера на санкцията. В тази връзка касационният жалбоподател оспорва правната квалификация на нарушението и цитира ал. 2 на приложената разпоредба, приложима в случаите на нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът следвало да бъде издаден или отразен. В случая фактурите били отразени в последващ период, което обосновавало неправилно приложение на материалния закон от страна на административнонаказващия орган.
Неправилно съдът приел, че твърдяното в наказателното постановление нарушение не представлява маловажен случай и че не са налице предпоставките на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. С оглед обстоятелството, че двете фактури били включени в дневниците едновременно, с което била поправена допуснатата техническа грешка, съответно при така извършеното отразяване на фактурите начисленият и дължим данък за внасяне бил 0 лв., то не били настъпили вредоносни последици за бюджета. В хода на административнонаказателното производство наказващият орган следвало да вземе предвид описаните факти, относими към по-широкото понятие „вредни последици” в частта извън имуществените вреди, с оглед преценката за маловажност на деянието. В случая районният съд следвало да отчете обстоятелството, че административнонаказващият орган не е извършил дължимия анализ за наличие на обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН, както и да съобрази събраните по делото доказателства за липса на вредоносен резултат от извършеното нарушение.
Неправилно Районен съд - Хасково приел, че при издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. В случая не били изяснени фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая и не били събрани необходимите доказателства. В случай, че изпълнил императивно вменените му задължения наказващият орган щял да достигне до диаметрално противоположен извод, а именно, че не е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, доколкото, за да било налице основание за налагане на санкция поради неизпълнение на визираната норма, следвало да е нанесена вреда за бюджета.
Районният съд неправилно приложил материалния закон, приемайки, че административнонаказващият орган законосъобразно ангажирал административно- наказателната отговорност на К. С. като физическо лице, представляващо ДЗЗД „Средец“, а не на регистрираното лице по смисъла на ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 182 от ЗДДС, субект на нарушението можело да бъде единствено „регистрирано лице“, каквото качество несъмнено притежавало ДЗЗД „Средец“ като обединение на две отделни юридически лица. Константно в съдебната практика се приемало, че дружествата, регистрирани по реда на ЗЗД, са неперсонифицирани дружества и като такива не били правосубектни лица, съответно не били носители на права и задължения, като във възникналите правоотношения правата и задължения се поемали от съдружниците. В процесното НП административнонаказващият орган приел, че субект на нарушението е жалбоподателката, в качеството й на физическо лице, представляващо ДЗЗД „Средец“, в отклонение от правилото, че отговорността за нарушението следва да бъде ангажирана спрямо „регистрирано лице“ по смисъла на ЗДДС, каквото лице в случая се явявало ДЗЗД „Средец“, като обединение на юридическите лица „Графена Груп“ ЕООД и „Атиум“ ООД. Районният съд следвало да установи допуснатото от административнонаказващия орган нарушение и неправилното ангажиране на отговорността на К. С., като физическо лице, за нарушение, извършено от регистрираното лице по смисъла на ЗДДС - ДЗЗД „Средец“, съответно да приеме, че откритото от НАП производство е проведено в нарушение на процесуалните права, довело до налагане на административно наказание на лице, което не е извършител на нарушението.
Оспорва се и извода на съда, че при издаване на наказателното постановление не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Видно от обжалваното пред Районен съд - Хасково наказателно постановление, твърдяното нарушение било извършено на 15.09.2022 г. - денят, следващ крайния срок за подаване на СД по чл. 125 от ЗДДС и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период – м. 08.2022 г. Цитира се чл. 34 от ЗАНН и се посочва, че под откриване на нарушителя следвало да се разбира не момента, в който съответното длъжностно лице изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. В случая задължението на лицето за отразяване в СД и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС следвало да бъде направено за м. 08.2022 г. до 14.09.2022 г., като от 15.09.2022 г. била налице забава за изпълнение. АУАН обаче бил съставен на 20.04.2023 г., тоест след предвидения в закона срок.
С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 86 от 25.04.2024 година, постановено по АНД № 881/2023 на Pайонен съд - Хасково и вместо него да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 725876-[рег. номер] от 14.09.2023 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП - Пловдив.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, който излага съображения в подкрепа на наведените доводи и заявява искане за присъждане на направените в производството пред районния съд разноски.
Ответникът – Заместник-директор на Териториална дирекция на НАП - Пловдив, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В писмен отговор на касационната жалба и в писмена молба, депозирана в хода на касационното производство, се излагат съображения по съществото на спора и се моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на отмяна на обжалвания административен акт - за присъждане на адвокатски хонорар в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 725876 - [рег. номер] от 14.09.2023 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на К. И. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 38 926.52 лв. на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС и е осъдил К. И. С. с [ЕГН], от [населено място], да заплати на НАП, ТД – Пловдив, ЕИК : *********, сумата от 150 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 22.02.2023 г. при извършена проверка на Столична община, регистрирано по ЗДДС лице, и след справка в информационните системи на НАП за подадените справки-декларации и дневниците за покупки и продажби за периода 03.2021 г. - 12.2022 г., се установило, че К. И. С., в качеството си на управител и представляващ на задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице - ДЗЗД „СРЕДЕЦ” с ЕИК : *********, в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е подала справка-декларация за ДДС с вх. № 26001963709/14.09.2022 г. за периода 01.08.2022 г. - 31.08.2022 г. с деклариран резултат - 0,00 лв. Заедно със справката-декларация били подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Фактура № **********/01.08.2022 г. с ДО - 194 632,59 лв. и ДДС - 38 926,52 лв. с получател Столична Община обаче не била включена в дневника за продажби и в справката-декларация за ДДС за м. 08.2022 г. Неотразяването на тази фактура, според проверяващите, довело до определяне на ДДС в размер на 38 926,52 лв. по-малко за периода 08.2022 г. Тези факти обусловили извода за извършено нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, за което бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което нарушението било санкционирано на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
Разпечатката съдържа 26 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8685608a-a546-4b8f-97ae-aacd4742fedd