Решение № 327 от 21.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000206 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и се развива по подадена въззивна жалба от „Консервинвест“ООД, ЕИК 115238834, чрез адв.П. А. от САК насочена против Решение № 6287/07.12.2023 г., постановено по гр.д. № 9729/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „Булконс Първомай“ЕООД, ЕИК 204407650 иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 222 345,96 лв., представляваща пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода 08.03.2019 г. - 16.08.2022 г. върху внесената като обезпечение за спиране по реда на чл.282 ГПК на изпълнението на решение № 500/28.02.2019 г. по т.д. № 2146/2018 г. по описа на САС сума в размер на 636 284,16 лв., поради инициирането от страна на „Булконс Първомай“ЕООД на производството по т.д. № 5163/2014 г. по описа на СГС, по което производството било прекратено.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на материалния закон - ЗЗД и на установените от гл.35 ГПК съдопроизводствени правила, а от там и за необоснованост.

Поддържа се нормата на чл.403 ГПК да не прави разграничение между това какво е обезпечението по характер /може да бъде и спиране изпълнението на въззивно решение/, нито кой го е поискал - ищецът или ответникът, вкл. дали ще е допуснато при условието на гаранция или не.

Затова ако има наложено обезпечение от ищеца в хода на делото, в случай, че искът бъде отхвърлен или делото бъде прекратено, ищецът ще носи обективна/безвиновна отговорност за причинените на ответника вреди от материално неоснователното обезпечение. Ако ответникът замени допуснатото обезпечение със залог в пари, в случай, че искът бъде отхвърлен или делото - прекратено, то отново при условията на безвиновна отговорност ищецът ще отговаря за вредите - т.е. минимум законна лихва за забава, съгласно чл.86 ЗЗД.

1

По идентичен начин се разрешавал и казусът, в който ако на основание невлязло в сила въззивно решение бъде предприето принудително изпълнение, взискателят - ищец ще носи обективна /безвиновна/ отговорност за вредите, причинени на ответника/дължника в случай, че искът бъде отхвърлен или делото прекратено с влязло в сила съдебно решение.

Като се позовава на постановена съдебна практика по въпроса въззивникът поддържа, че при всяко материално неоправдано обезпечение и /или принудително изпълнение - т.е., когато с влязло в сила решение искът бъде отхвърлен или делото прекратено, ищецът носи безвиновна отговорност за нанесените на ответника вреди.

Твърди се предвидената в чл.282 ГПК възможност за ответника да спре предварителното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение охранява от една страна интереса на ищеца да получи изпълнение на притезанието си, както и вредите от забавеното изпълнение, а от друга - интереса на ответника от защита срещу принудителното изпълнение на едно несъществуващо според него изпълняемо право. Следователно то е средство за защита и на ответника.

Предвид на изложеното се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че отговорността на ищеца за вредите, нанесени на ответника, не е обективна. Поддържа се, че при това разбиране последният, възползвайки се от правото си на защита, вкл. обезпечавайки целия интерес на ищеца с учредяване на залог на парична сума по сметка на ВКС, ще бъде поставен в по-неблагоприятно положение /да доказва виновната отговорност на ищеца, съответно - отговорността за злоупотреба с права/, отколкото ако би се подложил на предварително изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение, при което би имал право да търси вреди от ищеца, без необходимостта да доказва виновното поведение на последния.

Намирайки подобно тълкуване за неправилно въззивникът твърди, че законодателят е предвидил, че упражняването на процесуалната възможност за защита от ответника ще доведе до влошаване на положението му при запазване интереса на ищеца вземането му да бъде обезпечено и съответно от процесуалната възможност на чл.282, ал.2, т.1 ГПК не би имал полза никой ответник, т.к. същият не би имал възможност да репарира понесените вреди, освен ако не докаже умисъл у ищеца и по този начин загубвайки предимството на предвидената безвиновна отговорност на ищеца при материално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд, че ако не се приложи чл.403, ал.1 ГПК, то не е доказана злоупотреба с права от страна на ответника по делото, съответно - той не носи отговорност по чл.45 или чл.49 ЗЗД.

Твърди се в случая с влязло в сила решение на касационната инстанция да е прието между страните в предходно развилото се помежду им исково производство по предявен иск с правно основание чл.76, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМГО /отм./, във вр. с чл.76, ал.1, т.4 ЗМГО /отм./, не че искът на „Булконс Първомай“ЕООД е неоснователен или недоказан, а че изобщо няма право на иск - т.е. няма защитими права.

Така постановеното решение на касационната инстанция е установила злоупотребата с права от „Булконс Първомай“ЕООД, като елемент от състава на отговорността, извеждана от принципа да не се вреди другиму.

При ясната забрана на националното и европейско законодателство за завеждането на иск от страна на настоящия въззиваем и при ясно указание, че той нито има защитимо материално право, нито има право на иск, завеждането и воденето на делото е явна злоупотреба с право и има единствена цел за увреди „Консервинвест“ООД.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения иск.

В отговора по исковата молба насрещната страна, чрез адв.М. Т. и адв.Т. Г. от САК, оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.

Третото лице помагач - Народно събрание на РБългария, не е взело становище по жалбата.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

2

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата инстанция намира за частично основателни, без това да влияе на крайния извод за неоснователност на предявения от въззивника-ищец иск, предвид следното:

СГС е бил сезиран с искова молба от „Констервинвест“ООД против „Булконс Първомай“ООД, в обстоятелствената част на която са изложени твърдения, че страните по делото са производители на лютеница в гр.Първомай.

От тях ответникът, твърдейки факта, че е ползвател на регистрирано от Българското патентно ведомство географско указание „Лютеница Първомай“, предявил обективно съединени искове против ищцовото дружество по реда на чл.76, ал.1, т.1 - т.4 ЗМГО /отм./, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО /отм./ по които било образувано т.д. № 5163/2014 г. по описа на СГС.

С решение № 500/28.02.2019 г. по т.д. № 2146/2018 г. по описа на САС исковете били уважени, а по подадена касационна жалба от ищцовото дружество пред ВКС било образувано т.д. № 1270/2019 г. По него на 08.03.2019 г. „Консервинвест“ООД внесло сумата от 636 284,16 лв., за да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение и касационната инстанция постановила Определение № 187/12.03.2019 г. за спиране изпълнението на това решение.

След отправено преюдициално питане поред Съда на Европейския съюз ВКС постановил Решение № 69/05.07.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г. , с което това на въззивната инстанция било обезсилено, а производството по делото - прекратено с аргумент, че ищецът по делото няма защитими права.

С определение № 176/16.08.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г. ВКС освободило внесената гаранция.

Предвид на изложените факти ищецът е поддържал да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи от действията на „Булконс Първомай“ООД, в размер на 222 345,96 лв., представляващ законната лихва за забава от датата, на която „Консервинвест“ООД е внесло сумата по сметка на ВКС - 08.03.2019 г. до датата на постановяване на определението на съда, с което внесената като гаранция сума била върната - 16.08.2022 г.

Позовавайки се на възприетото от съдебната практика разбиране, че в хипотеза на неправомерно задържана сума - внесено обезпечение в съд /запорирани вземания по банкова сметка като обезпечение, внесена гаранция като обезпечителна мярка/, се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съизмерили като минимален размер с размера на законната лихва, защото се касае за парично вземане, ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 222 345,96 лв., представляваща вреди - пропуснати ползи, в размер на законната мораторна лихва върху внесената като обезпечение за спиране изпълнението на решение № 500/28.02.2019 г. по т.д.

№ 2146/2018 г. по описа на САС сума в размер на 636 284,16 лв. за периода от датата, на която сумата е внесена по сметка на ВКС до датата на връщането й, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

При така изложените твърдения и формулирано искане към съда въззивната инстанция в настоящия решаващ състав за разлика от първоинстанционния съд приема, че правната квалификация на предявения иск е по чл.403, ал.1 ГПК.

Горният извод се налага поради обстоятелството, че правната квалификация на заявената искова претенция се определя от съда с оглед фактите и обстоятелствата, на които се основава - т.е. с оглед заявените твърдения на ищеца в производството, което следва да е 3 в логическо съответствие и с формулираното искане.

В настоящия казус ищецът е поддържал както в исковата молба, така и изцяло в хода на производството пред първоинстанционния съд, вкл. и в оплакванията си във въззивната жалба, че е претърпял имуществена вреда под формата на пропуснати ползи поради това, че е внесъл парична сума като обезпечение за спиране изпълнението на постановено от въззивна инстанция осъдително решение на основание чл.282, ал.2 ГПК - т.е., че претендира вреди от ищеца по прекратеното исково производство по т.д. № 1270/2019 г. по описа на ВКС, за които последният отговаря, в размер на законната лихва върху предоставеното обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК. От твърденията става ясно, че се претендира отговорността на ответника да е обективна/безвиновна, с оглед на което и предявеният иск намира правното си основание в чл.403, ал.1, т.1 ГПК – иска се репариране на причинени в следствие на допуснатото обезпечение вреди, т.к. предявените от ответника по настоящето производство искове са били оставени без разглеждане, като процесуално недопустими.

В тази връзка макар с проекта си за доклад по реда на чл.140, ал.3 ГПК, а в последствие и с обявяването на последния за окончателен в единственото проведено по делото открито с.з. първоинстанционният съд да е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл.49 ЗЗД, същият е указал на ищеца, че носи тежестта да установи единствено следните факти: 1/ че процесните вреди са настъпили по начина, посочен в исковата молба; 2/ конкретния им размер и 3/ че са настъпили в причинно-следствена връзка с противоправното действие на представител на ответника, изразяващо се в завеждане на т.д.

№ 5163/2014 г. по описа на СГС.

На ищеца не са давани указания да установява противоправността на действията на представител на ответника и по-конкретно - че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца по т.д. № 5163/2014 г. по описа на СГС, респ. - същият не е ангажирал такива в хода на производството. Независимо от последното искът му е отхвърлен при решаващ извод на първоинстанционния съд, че не е установил пълно и главно фактът чрез съответните лица, при или по повод на възложената им работа, ответникът да е обективирал противоправно деяние, извършвайки злоупотреба с право.