Решение № 2302 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13304/2025
- Вид
- Решение № 2302
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2302 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330113304 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Т. К. против „ЮтеКредит България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
За признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 218,40 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК;
За осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 218,40 лева (равняваща се на 111,67 евро), представляваща платена сума по нищожна клауза за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 218,40 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните;
За признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 163,81 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК;
За осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1 1
ЗЗД сумата в размер на 163,81 лева (равняваща се на 83,75 евро), представляваща платена сума по нищожна клауза за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 163,81 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните;
За признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 460,63 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК;
За осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 460,63 лева (равняваща се на 235,52 евро), представляваща платена сума по нищожна клауза за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 460,63 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните;
За признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 833,27 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК;
За осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 833,27 лева (равняваща се на 426,04 евро), представляваща платена сума по нищожна клауза за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 833,27 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит **/** г., сключен между страните.
В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1300 лева за срок от 12 месеца при фиксиран лихвен процент в размер на 12,27 % и ГПР и в размер на 49,80 %. В чл. 6.1 от договора била предвидена „такса за разглеждане“ в размер на 218,40 лева, като общото задължение на ищеца по договора възлизало на сумата в размер на 1606,11 лева.
Посочва се, че на ** г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1000 лева за срок от 12 месеца при фиксиран лихвен 2 процент в размер на 12,00 % и ГПР и в размер на 48,12 %. В договора била предвидена „такса за разглеждане“ в размер на 163,81 лева, като общото задължение на ищеца по договора възлизало на сумата в размер на 1230,26 лева.
На ** г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1550 лева за срок от 30 месеца при фиксиран лихвен процент в размер на 22,00 % и ГПР и в размер на 48,00 %. В договора била предвидена „такса за разглеждане“ в размер на 498,26 лева, като общото задължение на ищеца по договора възлизало на сумата в размер на 2508,89 лева.
Също така на ** г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 2499,04 лева за срок от 36 месеца при фиксиран лихвен процент в размер на 24,00 % и ГПР и в размер на 50,29 %. В договора била предвидена „такса за разглеждане“ в размер на 833,27 лева, като общото задължение на ищеца по договора възлизало на сумата в размер на 4320,55 лева.
От правна страна се излагат съображения, че клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ в четирите договора е недействителна на основание чл.
21, ал.1, вр. чл. 10а ЗПК. Според последната разпоредба, налице е забрана за заплащане на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Разглеждането и произнасянето по искането за отпускане на кредит били част от процедурата по сключване на договора и усвояване на кредит и не можело да съставлява допълнителна услуга, за която да се дължи възнаграждение. Поради изложеното се предявяват исковите претенции.
Претендират се разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молбата, с който се признават исковите претенции. Претендира се да бъде постановено решение при признание на иска, като съдът да присъди разноски в полза на процесуалния представител на ответника в размер на 200,00 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
3
За основателността на заявените претенции с правно основание чл. 21, ал.1 ЗПК и чл. 55, ал.1 ЗЗД, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на уговорени клаузи за заплащане на такса за разглеждане, които не отговарят на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до тяхната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните основания за това, както и заплащане на сумите по отделните договори, описани в исковата молба.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.
Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявените искове, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 15.04.2026 г. заявява, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото. По делото са ангажирани доказателства за уговарянето на процесните 4 недействителни клаузи и за заплащане на суми по тях. Предвид изложеното ищецът има правен интерес от признаване за установено в отношенията между страните, че същите са нищожни и за връщане на заплатеното по тях, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото. Поради изложеното и ответникът следва да понесе разноските в производството.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, съдът следва да определи възнаграждение дължимо от ответника на процесуалния представител на ищеца К. – ЕАД „Й.“.
При определяне на размера на следващото се възнаграждение следва да се съобразят разясненията, дадени в Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид цената на предявените искове, липсата на фактическа сложност на делото, обстоятелството, че делото по делото са събрани единствено писмени доказателства, като същото е приключило в едно съдебно заседание, но и обстоятелството, че са предявени осем обективно кумулативно съединени искове, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в 5 полза на ЕАД „Й.“ следва да се определи възражение в размер на 400,00 евро, респ. 480,00 евро с ДДС.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 204,48 евро, представляваща дължима държавна такса в производството, доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск от П. Т. К., ЕГН: **********, срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, че клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 218,40 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК.
О С Ъ Ж Д А „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. К., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 111,67 евро (сто и единадесет евро и шестдесет и седем евро), представляваща платена сума по нищожна клауза за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 218,40 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск от П. Т. К., ЕГН: **********, срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, че клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 163,81 лева, обективирана в Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК.
О С Ъ Ж Д А „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. К., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 83,75 евро (осемдесет и три евро и седемдесет и пет евроцента), представляваща платена сума по нищожна клауза за заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 163,81 лева, обективирана в Договор за 6 потребителски кредит № **/** г., сключен между страните.
Разпечатката съдържа 42 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/868342fa-ede3-4f11-ba93-21490671f80c