Решение № 281 от 21.10.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Шумен, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630201389 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №9423307 от 28.07.2024 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Й. Я. Й., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като излага и подробни мотиви в подкрепа на искането.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не по изложените 1 в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил марка „Опел Виваро“ с рег.№В2416ТМ, собственост на Й. Я. Й., с ЕГН********** на 28.07.2024 год. се движел по главен път I-2 с посока на движение към гр.Шумен. В района около км.102+409 на посочения пътен участък до Бензиностанция Кастрол в 16.48 часа, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 74 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%)/. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „CELERITAS MVD 2020”, с №000355BC. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №9423307 от 28.07.2024 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Й. Я. Й., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 08.06.2025 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетеля И. П. С., от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства и предявените на страните на основание чл.284 от НПК веществени доказателства посредством възпроизвеждането им чрез техническо средство.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И.

П. С., доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в разпита си обяснява начина, по който функционира системата и реда за боравене с нея. В същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 28.07.2024 год., в 16.48 часа лек автомобил марка „Опел Виваро“ с рег.№В2416ТМ се е движел по път І-2 в посока към гр.Шумен, като в района на км.102+409 /бензиностанция Кастрол/, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час, се движел със скорост от 77 км./ч.

2

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „CELERITAS MVD 2020”, с №000355BC. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 77 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 74 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 28.07.2024 год. в 16.48 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е В2416ТМ, като превозното средство се отдалечава от камерата и е заснето откъм задния му регистрационен номер. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че от издадения електронен фиш и от материалите по делото не може да се установи посоката на движение на автомобила. В тази връзка съдът установи, че в обжалвания електронен фиш по ясен и категоричен начин е посочено, че автоматизираното техническо средство е било насочено към гр.Шумен. От представения снимков материал се установява, че заснетото превозно средство с рег.№В2416ТМ се е отдалечавало от камерата и е било заснето от към задния му регистрационен номер, следователно посоката на движение на същото е било от гр.Русе към гр.Шумен. От приложения като доказателство по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.№869р8483/29.07.2024 год. се установява, че същото е било насочено към гр.Шумен, но е заснемало автомобили, движещи се и в двете посоки. Въпреки, че в самия електронен фиш не е посочено изрично посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, от всички посочени по-горе доказателства се установява, че същият се е движел в посока от гр.Русе към гр.Шумен.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че в преписката липсват данни относно момента на поставяне на устройството, дали същото е било калибровано и самоличността на лицето, което го е поставило. Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Спазени са били техническите изисквания за използване на посоченото техническо средство за измерване на 3 скоростта. Видно от представените като писмени доказателства по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.№869р-8483/29.07.2024 год. и Снимков материал техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №146-СГИСИС/07.12.2023 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена от 23.11.2023 год. до 07.12.2023 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

От разпита на свидетеля С. се установява по безспорен начин, че именно той е лицето, което е поставило радарната система и е съставило протокола за нейното използване, в който лично се е подписал, посочвайки името си, както и че на посоченото место на проверката е бил налице поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение до 60 км./час, както и че нарушението е извършено именно в зоната на действие на посочения пътен знак. В подкрепа на този извод е и изисканата и представена като писмено доказателство по делото Схема на пътен участък от км.102+197 до км.102+750 по път I-2 „Русе-Варна“, от която се установява, че към датата на нарушението на посоченото в електронния фиш место е имало поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта за движение до 60 км/час. Както бе посочено и по-горе от изложеното се установява, че нарушението е констатирано на посоченото в електронния фиш место, а именно на път І-2 в посока на движение на автомобила към гр.Шумен, в района на бензиностанция Кастрол на км.102+409, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час.

Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя, че липсва съставен снимков материал, отразяващ извършеното нарушение. Видно от матиралите по делото, ведно със административно-наказателната преписка са били представени 2 броя снимки, създадени във връзка с констатираното нарушение. От същите се установява по безспорен начин момента на извършване на нарушението, регистрационния номер на автомобила, посоката на движение и др. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът на жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 77 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Нарушението е било изчерпателно описано от фактическа и правна страна и е 4 посочен размера на глобата, определен по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. По ясен и недвусмислен начин е посочено мястото на установяване, респективно на извършване на нарушението, като е конкретизиран в детайли съответния пътен участък. По категоричен начин е посочена и съответната правна норма, от която се установява и начина по който е изчислен съответния размер на наложеното на нарушителя наказание.

От материалите по делото и по-конкретно от приложените като писмено доказателство по делото Електронен фиш серия К, №7710635 от 13.06.2023 год., Писмо от ОД на МВР-Бургас и Справки по фиш се установява, че жалбоподателят е бил наказан с електронен фиш серия К, №7710635 от 13.06.2023 год. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като същия му е бил връчен на 06.08.2023 год. и е влязъл в сила на 22.08.2023 год.. С оглед на изложеното се налага извода, че деянието, предмет на обжалвания електронен фиш е извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ПДР на ЗДвП.