Решение № 131 от 11.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г.а - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г.а - Точевска Гражданско дело № 20225330110713 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Първоначалният ищец А. Б. П., ЕГН: *********, от с. Р., ул. „********“ № *** , със съдебен адрес: гр. С., бул. „*********” № ***, ет. ***, чрез пълномощника адв. С. Н. е предявил срещу „ПИМК” ООД, с ЕИК: 115536179, със седалище и адрес на управление: с. Марково, м.

„Захаридево“ № 43А, представлявано от управителя А. Й. иск с правна квалификация чл.

200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на претърпяна от ищеца на 18.02.2022г. в гр. П. злополука, която е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив № **************** г., както и законна лихва върху главницата от датата на злополуката - 18.02.2022г. до окончателното плащане на сумите.

Претендира разноски.

В хода на процеса ищецът А. Б. П., ЕГН: ******** е починал - на ******* г., поради което с Определение № *****/29.11.2023г. е конституиран единствения му наследник - ***** му Б.

А. П., ЕГН *******, с постоянен адрес: с Р., общ. К., ул. „*********“ № ***, като ищец по гр. дело № 10713/2022 г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, в качеството му на наследник на първоначалния ищец по делото А. Б. П., ЕГН: ********, починал на ******* г. Същият е заявил, че поддържа исковете, като е упълномощил адв. С. Н. да го представлява по делото.

Първоначалният ищец твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „***********“.

1

Твърди се на 16.02.2022г. със заповед на работодателя ищецът да е бил командирован да изпълнява тр. си задължения до И. с товарен автомобил ******* и *********. Ищецът напуснал Р Б. в посока Р Г., качил се на ********** - „*********“. Фериботът потеглил от пристанището на ******** г. в ***** часа. На ****** г. около **** часа във водите на ******** в района на о. К., Г. на борда на ферибота възникнал пожар. По това време ищецът бил в едно от помещенията на ******** с друг колега - *********, ***** гражданин, като двамата останали в ****** без изход. След организирана спасителна операция в същия ден около 17:30 часа ищецът бил открит от спасителен екип и бил откаран в мед. заведение в Г., на о. К. - Многопрофилна болница на К. „*******“ в критично състояние, вследствие ************. Било установено, че пострадалият е в тежко състояние вследствие *****************, с признаци на ******************** - твърде голямо количество ***************, ************* и *************. След клиничния преглед и *******************, показваща *************, причинени от *******************, ищецът бил ********************, като ******************. След два дни бил **********, като на *******. бил приет в отделението по *********. била му назначена терапия - ***************************.

На *********. ищецът се явил пред *****, като било констатирано, че не е напълно излекуван, лечението му трябва да продължи, за което следва да му се издадат болнични листове, като били дадени и указания на ***** да издадат съответните документи за временната неработоспособност на ищеца за периода от инцидента до *****. Ето защо се твърди злополуката да е довела до временната неработоспособност на ищеца.

Твърди се за злополуката да е отговорен работодателя, тъй като същата е настъпила по време на изпълнение трудовите задължения на ищеца. Същата била призната за трудова по надлежния ред с разпореждане на ТП на НОИ П.

Ищецът твърди, че и към момента изпитва ****** при съвсем обичайни физически усилия, ********. Станал е *******, ********, ********, не може да *******,а след **********. Не желае да ******, изпитва *************. Изживял е огромен ужас от злополуката, лечението му все още продължава, не е възстановен както физически, така и психически.

Твърди за причинените му болки и страдания да му се следва обезщетение в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева) - за претърпените неимуществени вреди, както и за тези, които ще продължава да търпи ищеца вследствие на злополуката.

Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на злополуката - ******., до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Б. А., с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Признават се твърденията за ТПО между страните и че ищецът е пострадал от злополука, призната за трудова по надлежния ред, като се твърди наличие на изключително съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на резултата, при условията на груба небрежност, поради което искът се 2 оспорва като неоснователен в предявения му размер и се моли на това основание искът да се отхвърли, респ. обезщетението да бъде намалено.

Оспорват се твърденията досежно фактите и обстоятелствата при настъпване на инцидента, както и размера на обезщетението за претърпените от ищеца вреди.

Признава се, че ищецът, командирован от ответника, е пътувал с управлявания от него товарен автомобил, като на борда на ****** около ***** часа на ******. е възникнал пожар.

Твърди се обаче ищецът да е извършил множество нарушения на тр. дисциплина в хипотезата на груба небрежност, довели до претърпяване на сочените вреди. На датата на злополуката в тел. разговор с представител на работодателя ищецът изрично заявил, че е пътувал и нощувал в ******, което е абсолютно забранено. По тази причина е останал затворен в *******************. По негови данни е излязъл от помещението, но видял дим и се върнал обратно, а помещението се самозаключило поради активиране на предпазен режим. През цялото време, докато е бил вътре, ищецът е говорел по тел. с представител на работодателя, като й звънял през 10 минути - на М. И. Около **** на същия ден е бил открит от спасителен екип, като за това е съдействала г-жа И., която подавала информация към В. Б., управител на търговски партньор на работодателя в Г., който е навигирал спасителите. След като е бил открит, е бил закаран в болнично заведение в Г., където е бил *******, като за спасяването и настаняването му за лечение му активно е съдействал г-н Б., по възлагане от работодателя, като наел две частно болногледачки, носел му храна, напитки и дрехи в болницата, а при изписването на ищеца същият е бил транспортиран с осигурен от ответника транспорт до дома му в с. Р. По пътя е бил заведен на ресторант от С. С., където ищецът видимо изглеждал добре, хранил се и дори изпушил няколко цигари.

Прави се възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя поради допускане на изключително груба небрежност от страна на ищеца, с която е допринесъл за злополуката. Твърди се на ищеца да са били проведени всички изискуеми инструктажи, като същият е бил запознат със задължението си, докато пътува на *******, да не остава в *********, а да се намира в предвидената за нощувка **********. В противоречие с тези изисквания ищецът останал да нощува в ************* в *************************, което е станало причина за настъпване на злополуката.

Ето защо се моли исковете да се отхвърлят, респ. обезщетението да се намали. Претендират се разноски.

С отговора на ИМ е направено искане за конституиране на две застрахователни дружества като трети лица-помагачи по делото - ЗАД „Алианц България“ ЕИК 040638060 и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113. Представени са доказателства за това, че със застрахователна полица № ********************* със срок на покритие от ************* г. до *********** г. включително е застрахована гражданската отговорност на няколко юридически лица, едно от които ответника, при като полицата е валидна при поддържане на активна задължителна застраховка „***********“ при ЗАД „Алианц България“ ЕИК 040638060, а със ЗП № ************* със срок на покритие от ************ г. до ********** г. вкл. работодателят „ПИМК“ ООД е застраховал живота и работоспособността 3 на своите работници/служители, вкл. и ищеца, като тр. злополука е настъпила в рамките на срока на покритие и по двете полици.

С Определение № ******/13.09.2022г. са конституирани ЗАД „Алианц България“ ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княз Дондуков“ № 59 и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Христофор Колумб“ № 43 като трети лица - помагачи на страната на ответника „ПИМК“ ООД, ЕИК 115536179 по гр. дело № 10713/2022г. по описа на ПРС, XI-ти гр. с-в, и им е връчен препис от всички книжа за отговор.

В срока за отговор такъв е постъпил от всяко от застрахователните дружества.

С отговора си ЗД „Евроинс“ АД счита предявените от ищеца искове за допустими, а възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат за основателни. За конкретния случай се твърди работодателят да не е от кръга лица, които са активно легитимирани да претендират суми по задължителната застраховка „******“, че бенефициер по този договор е работникът, а застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители, за всеки започнат месец временна неработоспособност, като сочи начина на нейното изчисляване.

Счита, че отговорността на работодателя за неимуществените вреди се покрива от застраховката, сключена с другата подпомагаща страна - ЗАД „Алианц България“. Прави възражение за прекомерност на хонорара на другите пълномощници на другите страни по делото.

С отговора си ЗАД „Алианц България“ не оспорва застрахователното правоотношение, нито конституирането си като подпомагаща страна по делото. Оспорва исковете по основание и размер. Изцяло се присъединява към заявеното от ответника в отговора и го поддържа, като оспорва механизма и обстоятелствата около трудовата злополука, изложени в исковата молба. Сочи, че този механизъм не е установен с разпореждането на ТП на НОИ П. Оспорва се превода на представената мед., документация, като се твърди преводачите да не фигурират в списъка към МВнР, поради което и преводите не са достоверни. Твърди се злополуката да е призната за трудова, без обаче да е изследван механизма на същата, и без да е установено нарушение на работодателя и съответни длъжностни лица. Твърди се в конкретния случай разпореждането на ТП на НОИ да не притежава изискуемите реквизити и да не може да се приеме за документ, който доказва трудова злополука, респ. механизма на същата. Цитира се съдебна практика на ВАС.

Твърди се злополуката да настъпила изцяло по вина на работника, който сам е причинил същата, като не е обезопасил работното си място, не е спазил инструкциите по безопасност и здраве при работа, не е носил лични предпазни средства и не е напуснал превозното средство по време на движение. Твърди се съгласно правилата на фериботната компания ищецът да е бил длъжен да напусне *********** по време на придвижването с **********, като по този начин е нарушил трудовите си задължения в хипотезата на груба небрежност.

Цитира се разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ. В тази връзка, прави възражение, че този 4 ответник не дължи застрахователно обезщетение по договора, тъй като съгласно Общите условия към същия, застрахователят не дължи обезщетение при проявена груба небрежност от страна на работника, която хипотеза счита, че е налице в случая - ищецът съзнателно не е напуснал превозното средство по време на превоза с *****, поради което е претърпял неимуществени вреди. Счита, че инцидентът е станал по изключителна вина на ищеца.

Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите за ищеца вреди и трудовата злополука. Твърди се тези вреди да са вследствие на друг инцидент или на влошено общо здравословно състояние от страна на ищеца, тъй като лицето е ******, както и от употребата на *******. Оспорват се и имуществените вреди по вид, характер, интензитет, продължителност. Оспорва се и претенцията като завишена по размер, на база ППВС № 4/1964г.