Решение № 450 от 24.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510811 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 20225250 от 22.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 39066 по описа на СРС за 2020 г., 52-и състав, е признато за незаконно и отменено уволнението на Ц. С., извършено със Заповед № 5/19.08.2020 г. на Изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, като ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност

„Ръководител звено

Електропроизводство и топлопроизводство“, отдел „Производство на топлинна и електрическа енергия“, дирекция „Експлоатационна дейност“ в „Топлофикация София“ ЕАД. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 и ал.2 вр.чл.228,ал.2 от КТ сума в размер на 5552,30 лв., представляваща обезщетение за времето от 19.08.2020 г. до 19.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане и на основание чл.78,ал.1 и ал.5 от ГПК вр.чл.7,ал.1,т.1 вр.ал.2,т.3 вр.чл.2,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1217,61 лв. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на СРС държавна такса в размер на 322,09 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди, че извършеното уволнение било законосъобразно, тъй като ищецът извършил действия без да има съответната представителна власт – същият бил упълномощен да подписва единствено договори за присъединяване и договори за продажба на електрическа 1 енергия, като нямал право да подписва договор за снабдяване с електрическа енергия, което действие без да притежава правомощие извършил, като подписал от името на дружеството договор за снабдяване от доставчик последна инстанция № 11093278002/10.07.2020 г. с рег.индекс № Д-О-185/06.08.2020 г. Макар сключеният договор да не бил унищожен от ответното дружество, то извършеното от ищеца представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина и правилно било приложено уволнителното основание. Сочи, че неправилно съдът отчел представените по делото заявление за смяна на доставчик на електрическа енергия за клиент почасово измерване и декларация, въпреки че били подпечатани и подписани от изпълнителния директор, тъй като същите били неотносими за решаване на делото – за процесния договор липсвала резолюция от изпълнителния директор, макар направените твърдения от ищеца в обратна посока. Сочи, че правилно извършеното нарушение било подведено от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина по чл.190,ал.1,т.4 от КТ – злоупотреба с доверие, тъй като в случая ищецът, възползвайки се от служебното си положение, извършил преднамерени действия и въпреки, че не било с цел извличане на имотна облага, то компрометирал оказаното му доверие, като превишил правата си.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

В настоящия случай ищецът твърди, че през месец юли 2020 г. по нареждане на преките си ръководители инж. Ч., инж.П. и инж. А. изготвил доклад с рег.№ К6193/10.07.2020 г., адресиран до работодателя и входиран, в който изложили мотиви за причината да се смени предходния доставчик на ел.енергия – изтичане на срока на договора, а същевременно процедурата за избор на нов била обжалвана. Неразделна част от същия доклад били две заявления за смяна на докладчик, като заедно с декларацията и списъка на обектите представлявали пакет документи, които били със същия вх.рег.№ като доклада. Същият ден – 10.07.2020 г., след обяд, преките началници на ищеца му връчили пакета документи с подписаните от изпълнителния директор заявления и му наредили да отидат в „ЧЕЗ България“ ЕАД, за да внесе и входира комплекта документи. Служител на дружеството разгледал и одобрил текста на представеното от ищеца пълномощно и след като се запознал с комплекта документи, заявил, че за да бъде проведена процедурата, съгласно правилата за търговия и инструкция № 2, разработена от „ЕСО“ ЕАД и одобрена от КЕВР, било 2 необходимо преди това да бъде подписан типов договор за снабдяване с ел.енергия от доставчик от последна инстанция. Предвид обстоятелството, че заявленията били подписани от изпълнителния директор, а те били неразделна част от пакета документи по процедурата, преценил, че няма пречка да подпише договора. Не знаел за липсата на поставена резолюция върху доклада, но фактът, че заявленията били подписани от преките му началници, които му разпоредили да отиде в ЧЕЗ, то е счел, че е налице разрешение от работодателя му да предприеме действия и да подпише договора със съзнанието, че не действува самоволно, в съответствие с волята на работодателя. Сочи, че с действията си по подписване на процесния договор не нанесъл никаква вреда на работодателя, дори напротив – действал оперативно и в рамките на компетенциите си, в интерес и полза на дружеството, което се доказвало и от обстоятелството, че договорът не бил развален или унищожен, като към подаване на исковата молба, същият продължил да се ползва от договора.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че сключеният от него договор не бил развален или унищожен, но твърди, че ищецът е действал самоволно в разрез с волята на работодателя. Сочи, че ищецът разполагал с представителна власт да сключва два вида договори, като договорът за снабдяване с ел.енергия от доставчик от последна инстанция не бил сред тях. Същият не притежавал необходимия обем правомощия, за да положи подписа си върху договора, но въпреки че знаел това, тъй като бил наясно със съдържанието на своето пълномощно, действал самоволно, без значение дали умишлено. Твърди, че фактическото основание, посочено в заповедта за уволнение – злоупотреба с доверието на работодателя, било налице не само когато настъпят вредоносни последици, каквито в случая липсвали, но и когато е налице обща характеристика на злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, в т.ч. действия без необходимия обем представителни правомощия.

Целият спор между страните се концентрира върху това дали ищецът е действал със съзнанието, че има одобрение от работодателя да подпише процесния договор, или не.

Съгласно разпоредбата на чл.126, т.9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.

Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190,ал.1,т.4,предл.1 от КТ и по чл.187,ал.1,т.8, предл.1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане на изпълнението на работата за длъжността.

Злоупотребата с доверието на работодателя е предвидено като основание за налагане на най-тежкото наказание за извършено от работник нарушение – дисциплинарно уволнение. Не всяко нарушение на трудовата дисциплина обаче е основание за налагане на най-тежкото наказание-уволнение. Затова и в чл.189 от КТ са предвидени различни по степен наказания с оглед тежестта на извършеното нарушение. Съгласно чл.189,ал.1 от КТ винаги при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, за да се прецени на извършеното какво наказание е съответно по тежест. За да бъде подведено едно нарушение под фактическия състав на "злоупотреба с доверието на работодателя" законът изисква повече от нарушаване на задължение, предвидено в трудов договор, превишаване на представителна власт, както неоснователно твърди ответникът и т.н. В трайната практика на ВКС се приема, че нарушението може да се прояви в най3 различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага.

Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя. /Решение № 242 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 932/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Т.е. като общ белег може да се посочи, че във всички случаи, когато се преценява налице ли е злоупотреба с доверието на работодателя, не е достатъчно единствено волята на работодателя по отношение на обема права и задължения, с които разполага работникът, респ, служителя да е била нарушена, защото това означава, че всяко нарушение на трудовата дисциплина без значение какво, би следвало да се квалифицира като компрометиране доверието на работодателя, какъвто не е смисълът на закона по отношение на разграничението на видовете нарушения и съответните за тях по тежест степенувани наказания.

Необходимо е да се изследва дали с поведението на работника са злепоставени интересите на работодателя, респ. причинени ли са му вреди. За да бъдат отхвърлени претенциите, в тежест на ответника е да установи пълно и главно извършеното от работника-ищец нарушение, което в случая не е сторил, тъкмо обратното – по делото е доказано категорично, че ищецът е действал добросъвестно, съобразно задачите, поставени от работодателя, като не е превишил правата си, а в изпълнение на поставените му задачи е подписал договор, изцяло в полза и в интерес на работодателя, чието правно действие същият е признал и не е отменил, като мотивите на първоинстанционния съд в тази посока и доказателственият анализ са достатъчно подробни и обосновани, поради което не е необходимо да се преповтарят, а изцяло се споделят от настоящия състав.

Дори и обаче да бе извършено нарушение от ищеца, каквото в случая категорично не се установи, отново уволнението би било незаконосъобразно, доколкото наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание не е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ за индивидуализация на дисциплинарната отговорност. Това е така, тъй като само по себе си подписването на договор, макар и без представителна власт, но изцяло в интерес на работодателя, е обстоятелство, което е достатъчно да обоснове извод, че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя, след като не са настъпили нито вреди за работодателя, нито интересите му са били злепоставени, нито е извлечена имотна облага за работника, тъкмо обратното - извършеното действие изцяло ползва работодателя, като това е и причината самият ответник да заяви, че не е предприел действия нито за разваляне, нито за унищожаване на договора, сключен от негово име без представителна власт.