Решение № 4685 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4685 гр. ***, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110102876 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, е предявил срещу ответника Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве АД, ЕИК 200299615, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5762,90 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение в размер на 5747,90 лева и ликвидационни разноски от 15 лева по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 1000-1261-21-000852 г., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 26.09.2021 г., около 00,20 часа в гр. ***, на кръгово кръстовище между *** и бул. „***“ по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел ***“, с рег. № ***, който при навлизане в кръстовището отнел предимството на застрахования при ищеца лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1869,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 16.06.2022 г. до 14.01.2025 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: 26.09.2021 г., около 00,20 часа в гр. ***, на кръгово кръстовище между *** и бул. „***“ по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел ***“, с рег. № ***, който при навлизане в кръстовището от 1 посока гр. Костинброд към ж.к. *** отнел предимството на застрахования при ищеца лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, който се движел в посока ж.к. **** застрахован при ищеца с което му причинява щети – в задната част на автомобила задна дясна врата, задна дясна степенка и десен праг. Сочи, че за ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че щетите са на стойност 5747,90 лв., като поддържа, че на 01.04.2022 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на сервиз. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената на 17.05.2022 г. покана, цялата дължима сума ведно с ликвидационни разноски от 15,00 лева не е погасена. С оглед изложеното твърди, че сумата му се дължи ведно с обезщетение за забава от датата на изтичане на 30-днеявния срок на основание чл. 412, ал. 3 КЗ вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаните суми, ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ за л.а марка „***“, модел ***“. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач.

Сочи, че вина за ПТП носи водача на лекия автомобил „***“. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на застрахования при ищеца водач, който отнел предимството на водача Я.. Твърди, че обезщетението не съответства на действителните вреди. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5762,90 лева представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по преписка по щета № 93002110020450, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1869,69 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.06.2022 г. до 14.01.2025 г.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и протИ.правно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили 2 в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и твърденията си, че водачът на увреденият при ПТП автомобил е извършил конкретни действия, с които е съпричинил вредата.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 04.06.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил „***“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“; лекият автомобил „***“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил за ремонта сумата в размер на 5747,90 лева на 01.04.2022 г. и е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена на 17.05.2022 г.

Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, които не спорят относно вината, и от показанията им разпитани като свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява следният механизъм на ПТП: на 26.09.2021 г., около 00,20 часа в гр. ***, лека автомобил марка „***“ се движел по бул. „***“ в посока от с.

*** към ж.к. ***. По същото време водачът на лек автомобил „***“ навлязъл в кръговото кръстовище със Софийски *** и извършвал завой по траекторията на кръговото кръстовище със скорост от около 30-40 км. Водачът на лек автомобил „***“ навлязъл в кръгово кръстовище между *** и бул. „***“ без да възприеме и пропусне движещият се в него лек автомобил „***“, поради което реализирал удар със застрахован при ищеца лек автомобил, движещ се по пътя с предимство, в задната дясна част, вследствие на което настъпва пътнотранспортно произшествие с материални щети.

Чрез протокол за ПТП на лист 16, показанията на разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК и констатациите на САТЕ, се установява, че водачът на застрахования при ответника водач с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В настоящия случай безспорно се установява, че поведението на водача на лек автомобил марка „***“, е в протИ.речие с предписаното в цитираната норма и е протИ.правно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД, ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия 3 състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка „***“, по отношение на причинените вреди от процесното пътно– транспортно произшествие.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „***“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е протИ.правно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;

Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, напротив – установява се, че водачът на лекия автомобил „***“ се е движел при съобразяване на пътните знаци и маркировка, по пътя с предимство, а водачът на лекия автомобил „***“, свидетелят Я. не възприела пътната обстановка и не е съобразила пътните знаци, тъй като „вероятно била заспала зад волана“, както завява.

Въз основа на уведомление на водач на „***“ до ищеца е образувана преписка по щета № 1000-1261-21-000852, изготвен е опис, доклад по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на застрахованото лице с платежно нареждане за кредитен превод, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява по делото (л. 23), поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.

В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както и от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой от детайлите да е бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП каквото твърдение навежда ответника. Според заключението на вещото лице, на което дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил „***“ са задна дясна врата, десен праг и дясна степенка, както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 16738,22 лева, при платени от ищеца в полза на застрахованото лице 5747,90 лева, която сума заедно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл.

411, ал. 1, изр. 1 от КЗ последният има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП, ведно със 4 законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.