Решение № 57 от 14.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300501244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

С Решение № 854/27.02.2025 г., постановенo по гр. дело № 15452/2023г., Районен съд - Пловдив, XX гр.с. е осъдил А. А. Б., с ЕГН ********** ответник по главния иск, с дадена от ПРС правна квалификация по чл. 55, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД, да заплати на ищцата И. П. Л., гражданка на Руска Федерация, родена на 21.09.1946г., с адрес Руска Федерация, ***, гр.С., ул. ***, кв./ап.41 сумата от 9 000 евро /девет хиляди евро/ главница, представляваща платена на отпаднало основание сума по сключен между И. П. Л. и „Аля-17“ ЕООД, ЕИК 204818096 предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2018г., който договор е развален, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил главния иск за разликата над присъдената сума от 9 000 евро до пълния претендиран размер от 11 500 евро.

Със същото решение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявения от И. П. Л. срещу „Аля-17“ ООД, ЕИК 204818096, със седалище и адрес на управление с.Б., ул. „***, със законен представител А. А. Б., евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати сумата от 9 000 евро /девет хиляди евро/ главница, представляваща платена на отпаднало основание сума по сключен между И. П. Л. и „Аля-17“ ЕООД, ЕИК 204818096 предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2018г., който договор е развален, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил евентуалния иск за разликата над сумата от 9 000 евро до пълния претендиран размер от 11 500 евро. С оглед изхода на делото е присъдил разноски в полза на ищцата И. П. Л., съобразно уважената част от главния иск.

1

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на А. А. Б. - ответник по главния иск в първоинстанционното производство, чрез пълномощника й адв. А. З. от АК - Пловдив, против решение № 854/27.02.2025г., постановенo по гр. дело № 15452/2023г. на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., в частта, с която частично е уважен главният осъдителен иск за неоснователно обогатяване до размера на сумата от 9 000 евро.

Решението на РС – Пловдив в отхвърлителните му части не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в неизгодната за въззивника част с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателката А. А. Б. не се е обогатила неоснователно като физическо лице, тъй като получените суми по разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в общ размер на 9000 евро са внесени на 23.06.2023г. по сметка на дружество „Аля-17“ ООД - ответник по евентуалния иск и за тях е бил платен и съответният данък. Оспорват се изводите на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, на която се е позовал и ПРС, че счетоводството на „Аля-17“ ООД е водено нередовно. По изложените съображения от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения главен осъдителен иск или да върне делото за ново разглеждане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. П. Л..

В писмено становище от 03.06.2025 г., подадена преди насрочено открито съдебно заседание по делото на 04.06.2025 г., въззиваемата страна И.

П. Л. моли да се остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Аля-17“ ООД в откритите съдебни заседания по делото се представлява от пълномощника адв. А. З., който не оспорва факта, че А. Б. в качеството си на управител на „Аля-17“ ООД е получила сумата от 9000 евро, като поддържа, че сумата е била надлежно внесена в касата на дружеството, декларирана е в НАП и са платени съответните данъци.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се 2 произнесе по правния спор между страните.

Производството по делото е образувано от ищцата И. П. Л., гражданка на Руска Федерация, родена на 21.09.1946г., като са предявени искове в условията на пасивно субективно евентуално съединяване срещу А. А. Б., с ЕГН ********** - ответник по главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 11 500 евро или в левова равностойност 22492,04 лв., представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-24.10.2023 г. до окончателното плащане и срещу„Аля-17“ ООД, ЕИК 204818096-ответник по евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 11 500 евро, представляваща заплатена част от продажната цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 15.06.2018 г., сключен между И. П. Л. и „Аля-17“ ООД /с предходна правноорганизационна форма ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда24.10.2023 г. до окончателното плащане.

Решението на РС – Пловдив в отхвърлителните му части /за разликата над сумата от 9000 евро до пълния предявен размер от 11500 евро/ не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила, предвид което предмет на настоящото въззивно производство са исковете за сумата от 9000 евро.

В исковата молба и уточнителните молби от 07.11.2023 г. и 26.02.2024 г. се излагат твърдения, че на 15.06.2018 г. в гр. Бяла между ищцата като купувач и „Аля-17“ ООД, с ЕИК 204818096 е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в обл.

Пловдив, общ. Карлово, гр.Б., ул. „***, бл.2, вх.Б, ет.2, ап.9, състоящ се от една стая, кухня, тоалетна и антре, със застроена площ от 46.30 кв.м., ведно с избено помещение № 4 с площ от 6.94 кв.м., равняващи се на 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата. Твърди се в исковата молба, че договорената между страните обща продажна цена по договора е била в размер на 25 000 евро, от която сума ищцата била заплатила общо сумата от 11 500 евро. Излагат се твърдения, че по неясни за ищцата причини ответницата А. А. Б. е изисквала от ищцата да й заплаща всички суми на физическото лице А. А. Б., вместо на продавача по предварителния договор - „Аля-17“ ООД. Сочи се, че с разписка от 03.04.2019г. ответницата потвърждавала, че към онзи момент е получила сумата от общо 9 000 евро. Ищцата поддържа, че в предварителния договор не била указана банкова сметка, по която да извършва плащания по договора и предвид това, че ищцата не могла и да осъществи комуникация и контакт с ответницата на 15.05.2023 г. е изпратила покана, получена от последната на 28.08.2023 г. чрез ЧСИ С.Г.. Така ответницата била поканена от ищцата да възстанови заплатената от ищцата сума от 11 500 евро, от която да се приспадне сумата от 2 500 евро като компенсация за неосъществената сделка, или да възстанови общо 9 000 евро. До момента връщане на сумата от ответницата нямало. Ищцата твърди, че предварителният договор е развален от продавача „Аля-17“ ООД с изпратено по пощата до ищцата уведомление от 23.08.2022 г., което представя. Във връзка със заявеното от ответницата, че всички извършени от нея действия са били в качеството й на управител на дружеството – продавач и че е внасяла платените вноски в касата на дружеството е направено искане от ищцата, наред с първия ответник Б., да бъде конституиран като ответник и „Аля-17“ ООД. В условията на 3 евентуалност ищцата претендира от ответното дружество „Аля-17“ ООД сумата от 11 500 евро по развален предварителен договор от 15.06.2018 г.

Претендирани са разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба на 08.12.2023 г. от ответницата А. А. Б., в който е посочено, че се подава от А. А.

Б. лично и като управител на „Аля-17“ ООД чрез пълномощника адв. А. З.. В отговора на исковата молба се поддържа, че страна по договора /продавач на недвижимия имот/ е дружеството „Аля-17“ ЕООД, на което към датата на подписване на договора ответницата А. А. Б. е едноличен собственик на капитала и управител и участва в сделката именно в качеството си на управител, а не като физическо лице, за да бъде исковата претенция насочена срещу нея като физическо лице. Излагат се доводи, че исковата претенция за възстановяване на 11500 евро не отговаря на действително платените суми.

Твърди се, че от определените в договора парични вноски за целия му период на действие от 15.06.2018 г. до прекратяването му на 23.08.2022 г. са платени от ищцата общо 9000 евро, което било видно от издадената от А. А. Б. разписка в качеството й на управител на дружеството на 03.04.2019 г., която била представена от ищцата с исковата молба. В отговора на исковата молба се сочи, че от страна на ищцата се признава, че предварителният договор е развален при условията на точка 5.2 от договора поради неплащане в срок на определените вноски. Излагат се доводи в отговора на исковата молба, че в покана, изпратена до ответницата, ищцата със съзнанието на неизправна страна по договора й предлага да задържи 2500 евро като компенсация за неосъществената сделка, т.е. неустойка за неизпълнението от нейна страна на условията по договора. Ответницата поддържа, че всички предприети от нея действия по сделката е извършвала в качеството си на управител на дружеството продавач и е внасяла платените вноски в касата на дружеството по надлежния ред. Сочи се, че след прекратяване на договора поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ищцата, сумата от 9000 евро е преведена от касата на дружеството по банковата му сметка.

Ответницата излага твърдения, че под никаква форма не е принуждавала ищцата да не превежда дължимите вноски по банковата сметка на дружеството, а точно обратното – ищцата предпочитала да предава парите лично на ответницата като управител, за да избегнела таксите по банковите преводи. Сочи, че за периода от подписване на договора до прекратяването му, страните са водили постоянна преписка по вайбър, по която ответницата й изпратила номера на банковата сметка на дружеството, за да преведе дължимите суми. Излагат се твърдения, че в получено от ответницата писмо от ищцата на 04.08.2022 г., последната твърдяла, че поради здравословното си състояние и конфликта в Украйна не може да доплати дължимите вноски, въпреки че уговорката на страните била ищцата да продаде апартамент в гр.

С. и с получените средства да доплати вноските за процесния предварителен договор. Предвид всичко това счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

Предвид заявеното от ищцата в молба от 26.02.2024 г. и предявения евентуален иск срещу „Аля-17“ ООД препис от исковата молба и приложенията са изпратени на „Аля-17“ ООД, като по делото е постъпил писмен отговор /л.62 от гр.д.№15452/2023 г. на РС-Пловдив/, с който се поддържа изцяло посоченото в писмения отговор от 08.12.2023 г. Ответното 4 дружество „Аля-17“ ООД се позовава на факта и признава, че процесният договор е развален от него на основание чл. 5.2 – поради неплащане в срок на вноските от ищцата.