Решение № 146 от 19.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000094 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба срещу ЧАСТ от решение №

234/17.12.2024 г. постановено по електронно дело 20243300100036 ( ГД 36/2024 г.) по описа на Окръжен съд – Разград), с която претенция на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, предявена от името на Т. Д. Д., действаща чрез своята майка К. Д. П. и при участие на ДСП Разград като служебно конституиран орган за закрила на детето срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, е била отхвърлена за горница над присъдени 32 000лв. до 60 000лв., претендирани като дължимо нередуцирано поради съпричиняване обезщетение за понесени неимуществени вреди при телесно увреждане и психически и емоционален стрес на малолетно дете-пешеходец, причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, ведно със законна лихва от 19.12.2023г. до окончателно плащане, както и в съответната част за разпределяне на разноски по делото.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №174/27.03.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивницата малолетна ищца Т. Д. Д., чрез упълномощен от законен представител адв. Д., се оплаква за неправилно интерпретиране на събраните доказателства за понесени болки и страдания от телесни увреждания от среден и по-лек тип, лечението на пострадалата, срокът на възстановяване, както и последвалото тежкия инцидент разстройство на адаптацията и промените в стереотипите на поведението на детето, продължили поне 3-4 1 месеца. Счита, че тези обстоятелства и особено цялостното негативно отражение върху психично и емоционалното състояние на пострадалата не са оценени адекватно, като при прилагане на принципите за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД размерът на компенсацията следва да е поне 60 000лв. Този поискан размер се обосновава допълнително и с инфлационните процеси през 2024 г. и 2025 г., които не са отчетени от първата инстанция, като фактори налагащи повишаване на размерите на обичайно определяни парични обезщетения. Оплаквания са изложени и по фактическите изводи за съпричиняване на вредите с поведението на самата пострадала, като пълномощникът на въззивницата счита за необосновано отчитането на избора на мястото на пресичане извън обозначената пешеходна пътека като значимо за пътния инцидент. Позовава се на установена от автоексперта възможност на водача да се съобрази с преминаването на детето през платното в продължение на 11 м. пред удара, както и възможността произшествието да настъпи и при пресичането именно по пътеката поради неправомерното поведение на самия автомобилист. Счита, че по делото не е било убедително доказано конкретен и значим за вредоносния резултат принос, за да се приложи правило по чл. 51 ал.2 ЗЗД.

В писмено становище по същество пълномощникът поддържа бланкетно доводи за доказано причинени от застрахования неимуществени вреди, налагащи завишен размер на обезщетението и пледира за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на цялата искана сума.

Въззиваемият ответник ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД , чрез адв. Т., оспорва в отговора си всички посочени в жалбата оплаквания. Позовава се на установените в цялост значими за справедливото обезщетяване обстоятелства, включително и значението на преживяното ПТП като стресогенно събитие, като посочва, че твърдения за тежки телесни увреди и промени в поведението на пострадалата не са убедително доказани, а размерът от 40 000лв. е изцяло адекватен на установените от вещите лица негативни последици. Поддържат се и доводите по възражението за съпричиняване при правилно установени факти за рисково поведение на пешеходката, която не е пресякла по пътеката, където автомобилиста би могъл да й осигури в цялост възможност за безопасно преминаване. Вместо това като е започнала пресичането встрани от пътеката самата пешеходка е ограничила допълнително и вече влошената от атмосферните условия възможност за възприемането й от автомобилиста и така е допринесла за увреждането си и това съпричиняване според въззиваемия е правилно определено на 20 %.

Със същите доводи, доразвити в писмена пледоария на пълномощника на въззиваемия застраховател с позоваване на конкретно събрани доказателства, се поддържа искане за потвърждаване на правилния съдебен акт, с който претенцията е отхвърлена за горница над справедливия размер, намален с основателно отчетен принос на увредената пешеходка.

Служебно конституирания държавен орган ДСП – Разград не е изразил становище по спора, касаещ права на пострадало дете.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощникът на въззивницата е обвил

2 безплатно предоставена услуга и е поискал присъждане на възнаграждение в полза на данъчно регистрирания адв. Д.. Въззиваемият е конкретизирал в своя списък по чл. 80 ГПК искането си за присъждане на разноски за адвокатски хонорар за настояща инстанция, който е оспорен като прекомерен и несъобразен с фактическа и правна сложност на спора и размерите на юрисконсултските възнаграждения.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНА ЧАСТ на отхвърлянето на част от предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилист, причинил неимуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 60 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически стрес, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваща и дължима от застрахования законна лихва върху главниците, считано от уведомяването на застрахователя на 19.12.2023г. до окончателното погасяване. Ползващата се от застраховката непълнолетна пешеходка, чрез своя родител- законен представител, е основала претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от телесно увреждане в областта на главата (тежка черепно мозъчна травма, закрито счупване на свода на черепа, травматичен кръвоизлив и контузия на мозъка), проведено първоначално болнично лечение, последвано от домашно медикаментозно лечение, изискващо постоянно битово обслужване с чужда помощ при движение и хигиена. Ищцата е посочила, че възстановяването не е било приключило в рамките на два месеца от нараняването и било съпътствано с продължаваща негативна психична симптоматика (страхови изживявания, тревожност, безпокойство, нарушения на съня, проблеми с концентрация, раздразнение и самовглъбеност) и чести внезапни и неволеви появи на мъчителния спомен от катастрофата.

Комплексът от тези телесни и психични увреждания са посочени като пряк резултат от удара на пресичащото дете, настъпил на 06.12.2023г. около 17.30ч. в град Разград, на улица „Странджа" в близост до бензиностанция „ОМВ“, от автомобил „Опел - Вектра" с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от застрахования водач Д С К при нарушаване на правилата на ЗДвП(отнемане на предимство на движещ се по пешеходна пътека пешеходец).

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и обема на вредите и размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалата ищца, като е възразил за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на ответницата на няколко основания(пресичане на място, което не е обозначено като пешеходна пътека без да се съобрази с приближаващо се МПС и неспазени препоръки при лечението).

Обезщетението за неимуществени вреди в размер надхвърлящ 3 обжалваната част до 60 000 лв. е било поискано от пострадалата преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно пострадалата е представила протокол за ПТП с ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахован водач, причинил телесни увреждания на пешеходец. Макар съдът да е бил сезиран преди изтичането на срокът за произнасяне не застрахователя, доколкото и в хода на процеса уреждане на претенцията не е предложено, съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пешеходец да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви. Постановеното решение по този спор е допустимо.

Решението не е обжалвано в частите, с които е била присъдена част от претендираната сума) до размер на 32 000лв. като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма (редуцирано след установено съпричиняване) и са определени лихви за забава от уведомяване на застрахователя. Въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от определяне на главниците). Затова и понастоящем тези въпроси не се може да пререшават.

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както горница над определен от първа инстанция по справедливост еквивалент от само 40 000лв., така и намаляването на този размер с 20% поради установено съпричиняване.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до обосноваността на преценката за справедливост по установените обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд възприема като безспорни следните факти: При удара от автомобила пресичащото дете е получило едно средно и други по-леки увреждания в дясно теменна част на главата, представляващи черепно мозъчна травма с закрито линеарно счупване на свода на черепа и подкожен кръвоизлив (хематом) над твърда мозъчна обвивка, без оток и компресия, и контузия на мозъка с клинични данни за сътресение на мозъка, без данни за загуба на съзнание, малък хематом (1см/1.5мл) и охлузвания в областта на окосмената част на главата и челото. Макар лечението да е проведено в хирургична клиника, където под наблюдение на неврохирург е овладяно временно опасното за живота състояние, медицинският експерт, назначен в първата инстанция е потвърдил, че лечението е проведено консервативно, с вливания 4 на медикаменти след множество изследвания и консулти, съответно на добрите медицински практики, в рамките на 10 дни, като детето е било изписано на 16.12.2023г., без отпадна неврологична симптоматика, с назначение само на контролни прегледи, които са били и съответно проведени от пациентката в рамките на обичайния възстановителен период от 1 месец на домашно лечение с ограничаване на физическа активност, но без пълно обездвижване или нужда от обслужване с чужда помощ. Вещото лице не е установило никакви остатъчни последици от това нараняване, посочило е, че болковите изживявания при удара и непосредствено след това са с висока интензивност, но с прилагане на медикаментите и течение на времето постепенно отшумяват, потвърдило е че при прегледа (8 месеца след ПТП) здравето на детето е напълно възстановено. Данни за по-продължително физическо възстановяване по делото няма. Показанията на свидетелките Д. и П.(баба и леля на детето) описват промените в настроенията и нужда от психологическа подкрепа в ежедневието (според бабата е търсило придружител само при излизане от дома). Тези свидетелки възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления върху поведението и бита на пострадалата и въпреки родствените им връзки, въззивният съд не намира основание да отрече доказателствена стойност на тези показания (кредитирани съобразно чл. 172 ГПК), поради липса на пряка заинтересованост от резултата от делото и излагането на фактите последователно и безпротиворечиво. Св. Д. потвърждава, че след първоначалното стресиране и едномесечното възстановяване след изписване от болницата, социалните контакти на детето били възстановени, не е отсъствала от училище и освен проявите на нервност и по-лесна уморяемост с главоболие, няма други съществени промени. Св. П. описва конкретни прояви на негативно поведение (детето е буйно, крещи и зяпа), които свързва именно с периода непосредствено след травмирането. Затова въззвният съд преценява, че двете свидетелки достоверно описват различните моменти на интензивността на психологичната реакция, допълнително интерпретирани от назначените по делото специалисти.