Решение № 22728 от 15.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22728 гр. София, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110161015 по описа за 2023 година

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. И. И. против „Аксес Файнанс“ АД за прогласяване на нищожност на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договор за Бяла карта от 03.07.2021 г. поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуално – и поради противоречие със закона и неговото заобикаляне.

Ищецът Т. И. И. твърди, че на 03.07.2021 г. сключил с „Аксес Файнанс“ ООД договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредиторът предоставил на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна платежна карта – Бяла карта. ГПР бил уговорен на 45,9 %. Сочи, че съгласно чл. 15, от договора, кредитополучателят се задължил в срок до 5 дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4, ал. 2, да предостави на кредитодателя едно от изброените в разпоредбата обезпечения. В чл. 50 било предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението за представяне на обезпечението в уговорения срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец.

Неустойката се начислявала на шесто число на всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение.

Сочи, че в случая се касае за договор, сключен с потребител, респ. са приложими правилата на ЗЗП. Намира, че включената в договора неустоечна клауза за непредставяне на обезпечение е неравноправна, респ. нищожна, тъй като е в отклонение от основания принцип за добросъвестност и справедливост. Сочи, че предвидената неустойка е за задължение, което не е основното задължение на кредитополучателя, като в случая самата неустойка изпълнявала ролята на 1 обезпечение. Освен това била в завишен размер и надхвърляла допустимия санкционен характер на неустойките. Освен това, включването й в погасителния план, наред с останалото задължение, придавало и наказателен характер на неустойката.

Освен това предвидените изисквания за представяне на обезпечение в чл. 15 от договора били неизпълними от потребителя, като предвидената неустойка имала характер на допълнителна печалба за кредитора под формата на договорна възнаградителна лихва. Счита, че процесната клауза заобикаля разпоредбата на чл.

143, т. 3 ЗЗП, като излиза извън присъщите й функции. Сочи, че освен това противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Освен това намира, че размерът на неустойката неправилно не е включен в ГПР, като по този начин същият би надвишил максимално допустимия размер съобразно 19, ал. 4 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен, като процесната клауза бъде прогласена за нищожна. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на отделни договорна клауза, при положение, че ответникът не е предприемал действия по събирането на процесната неустойка. Счита, че процесният договор, и в частност клаузата за неустойка, отговаря на изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави, нито противоречи или заобикаля закона. Излага подробни съображения. Твърди се, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК, както и че не е налице скрито завишаване на ГПР. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По допустимостта на иска:

Ответникът е направил искане за прекратяване на производството поради това, че е процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като по силата на сключен договор за цесия от 27.04.2022 г. вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на А. Б.“ Е. /като името на цесионера е посочено в молба от ответника от 22.03.2024 г./. По така направеното искане съдът намира следното:

От съществено значение за допустимостта на производството в случая е дали уведомяването за цесията е настъпило в хода на висящ съдебен процес, иницииран от кредитополучателя, в който случай същото следва да се съобрази като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, или уведомяването е настъпило преди образуване на делото. В случай че уведомяването е настъпило след завеждане на делото, то същото следва да продължи между първоначалните страни при съобразяване с чл. 226 ГПК, като аргументи в тази връзка се съдържат и в решение № 243 от 06.08.2017 г. по т.д. 3501/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о. Ако обаче уведомяването е настъпило преди депозиране на исковата молба в съда, то предишният кредитор не е процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск, а ищецът няма правен интерес от установяване нищожност на договора спрямо него. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/ - с изключение на случаите на надлежно упълномощаване, в които цесионерът действа като пълномощник на цедента. В случая се установи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което в случай на уведомяване и от страна на новия 2 кредитор, би породило правната последица на чл. 99, ал. посл. ЗЗД /л. 112/.

Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД /в този смисъл са напр. решение № 449/06.03.2013г. по гр.д. № 1268/2011г. на ВКС, IV г.о. и решение № 123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о./.

В случая ответникът, в качеството му на цедент, не доказа преди образуване на настоящото производство длъжникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. В хода на производството съдът уважи искане на ответника да бъде задължен по реда на чл. 192 ГПК цесионерът „А. Б.“ Е. да представи всички документи, които кредитополучателят е подписвал във връзка с процесния договор за кредит. След неколкократно отглагане на делото за събиране на допуснатото доказателство, както и налагане на глоба на третото лице, от същия е постъпило уведомление за извършена цесия, адресирано до Т. И. И., както и разписка за връчването му /л. 118 - 122/. Видно е от представените документи, че разписката е непопълнена, респективно няма отразени данни за връчване на документите срещу положен подпис от адресата или от лице от адреса, на което да са връчени; не е налице и оформено от връчителя връчване при отказ за получаване. След повторно дадено указание до третото лице за представяне на попълнена разписка за връчване, от същото е депозирана молба от 28.10.2024 г., с която сочи, че единствената разписка, с която разполага, е представена по делото, като не разполага с обратна разписка с подпис на получател. При това положение, и при направено от ищеца изрично оспорване, че извършването на цесията му е съобщена преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че ответникът не доказа изпълнение на задължението си за уведомяване на цесията на кредитополучателя преди подаване на исковата молба. Ето защо, същият е процесуално легитимиран като ответник в настоящото производство. Възражението за недопустимост е неоснователно, като искът следва да бъде разгледан по същество Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.02.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК така отделеното обстоятелство следва да се приеме за доказано по делото. Същото се установява и от приетите в производството доказателства.

От приетия по делото препис от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г. и Приложение № 1 към него се установява, че между страните е възникнало процесното облигационно правоотношение. Това обстоятелство не е спорно между страните.

По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ищеца платежна карта в запечатан плик, който съдържа и ПИН код за нея, като максималният размер на револвиращия кредит бил в размер на 500 лева /чл. 2 от договора/. Кредитополучателят се задължил да заплаща текущото си задължение по картата до всяко 2-ро число на текущия месец. Договорът бил сключен за неопределен срок. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 43,2 % върху усвоения размер на кредита, или 0,12 % дневен лихвен процент. Годишният процент на разходите бил уговорен в размер на 45,9 % /чл. 4 от договора/.

Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателят поел задължение в срок до пет дни от активиране на представения платежен инструмент да предостави на 3 кредитодателя едно от посочените в разпоредбата обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В чл. 20 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по чл. 15 в уговорения срок, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение в настоящия месец. Предвидено е, че неустойката се начислява до момента на предоставяне на изисканото обезпечени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора поради накърняване на добрите нрави, противоречието й със закона и неговото заобикаляне, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че: между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г., както и че клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, накърнява добрите нрави, респективно - противоречи на закона и води до негово заобикаляне.

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски кредит от 03.07.2021 г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.