Решение № 619 от 11.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Б., 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120202314 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на К. Н. С. ЕГН **********, с посочен адрес ***************** против Наказателно постановление №25-0769-000616/19.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., С-р „Пътна полиция“ Б., с което на основание чл.

182, ал. 1,т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700, 00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата са формулирани бланкетни възражения,отразяващи декларативна позиция за издаване на НП при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят К. С., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представя писмена защита,в която се отстоява,че не е приложена правилно относимата разпоредба на чл.755,ал.1,т.2 Наредба за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г. /отм./,като неправилно при измерена скорост 131 км/ч, е приспаднат дължимият толеранс от -3%, който се равнява на 3.94 км/ч, респ.твърди се превишение на скоростта с 47 км/ч, което обосновава приложимост на по-леко наказуем състав –чл.182,ал.2,т.5 ЗДвП.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР-Б., С-р Пътна полиция -Б., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. Съгласно становището на пълномощника гл.юрк.Ж.,същата е заявила да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Представено е и писмено становище по преписката.

1

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт. По делото са налични писмени доказателства /л.6 / относно датата на връчване на НП- 11.06.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена на 19.06.2025г. в срока по чл.59,ал.2 ЗАНН.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на на наказателното постановление съгласно нормативните изисквания в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно констатациите в АУАН Серия GA №1120733/26.01.2025 г., на 28.11.2024 г. в 13:08 часа, жалбоподателят К. Н. С., управлявала лек автомобил "Т.Л.К.", с рег. № ******** в гр. Б., ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Р. в посока от кв.В. към КПП-1 с наказуема скорост 131 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място –до 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето под №S0000985F106 от АТСС MultaRadar с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Снимков материал с параметрите на отчетената наказуема скорост бил показан на водача. По преписката били попълнени декларации по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила и неговия ползвател и автор на нарушението, както и покана за съставяне на АУАН по реда на чл.40,ал.1 ЗАНН от 17.01.2025 г.

Нарушението било квалифицирано от актосъставителя съгласно разпоредбата на чл.21,ал.2,вр.ал.1 ЗДвП, въз основа на което наказващият орган издал обжалваното НП, като при идентично пресъздадени фактически положения, достигнал до правен извод за допуснато нарушение по см. на чл.21,ал.2,вр.ал.1 ЗДвП, за което и на основание ч.182,ал.1,т.6 ЗДвП на К.С. били наложени административно наказание глоба в размер на 700 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Видно от приобщените по реда на чл.84 ЗАНН вр.чл.283, ал.1 НПК писмени доказателства, спазването на режима на скоростта в посочения участък на 28.11.2024 г. се контролирало с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

Спазени са изискванията на чл.4 и чл.5 Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта в съответния пътен участък е осъществяван от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “Multaradar SD580” , която е преминала периодична проверка на техническата изправност на 01.02.2024 г. със заключение, че съответства на метрологичните изкисвания, обективирано в Протокол от Проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024 г. на Български институт по метрология.

От писмо от Община -Б., вх. №32227/22.07.2025 г., е видно че в процесния ППЕ773, км.491 до бензиностанция Р. в посока от кв.В. към КПП-1 действа специално 2 ограничение на скоростта съгласно чл.21,ал.2 ЗДвП, въведено с пътен знак В 26 - до 80 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство – снимка /на л.8 от делото, представена с административно-наказателната преписка/, намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 136 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка, в противовес на недоволството в писменото становище на жалбоподателя, е приспаднат, като при измерена скорост от 136 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 131 км/ч ( приспаднати са 5 км/ч при дължим толеранс 3% или 4,08 км/ч) От вещественото доказателствено средство – снимка на л.7 се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност, ведно с логически последователните, изчерпателни и неповлияни от субективни нагласи, служебно неутрални показания на актосъставителя М., като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите, приети за установени от съда и изложени в обстоятелствената част на НП.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Б., Сектор "ПП" Б., съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган – младши автоконтрольор при С-р Пътна полиция в ОДМВР- Б., оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав не констатира пропуски, компрометиращи процесуалната им законосъобразност на съдържателно ниво,относими към несъблюдаване на минималните реквизити, предписани в чл. 42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. При описание на нарушението се съдържа нужната фактическа детайлизация, изпълняваща критериите за пълнота, яснота и изчерпателност на основните характеристики - датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено нарушението. Пресъздадено е пълно описание на фактите относно проявеното активно неправомерно поведение- величината на наказуемата скорост,с която е управлявано МПС -131 км/ч, както и максимално разрешената,специално обозначена със знак В-26 скорост -80 км/ч,отчетеният и приспаднат толеранс на измерената скорост - 3%. Посочена е 3 и декларацията по чл.188 ЗДвП от 17.01.2025 г.,въз основа на която е формиран извод за автора на деянието.

Законосъобразно и в закономерна връзка с фактическата страна на доказаното нарушение е индивидуализирана нарушената законова разпоредба на чл.21, ал.2,вр.ал.1 ЗДвП и е приложен санкционният текст на чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. В контекста на горните съображения съдът прецени, че при издаването на НП и съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила.

В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон съдът намира следното:

В действащата към датата на деянието редакция на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на кого е предоставил моторното превозно средство. " С ал.2 на чл.188 ЗДвП е регламентирано изрично, че Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство..“ В материалите по административнонаказателната преписка –л.9 е видно,че л.а. „Т.Л.К.“ с рег.

№******** е собственост на дружеството „Б.И.“ ООД,като съгласно справка от ТРРЮЛНЦ посоченото дружество е с вписани управители И.К.Р. и К.В.Р. с начин на представляване заедно и поотделно.

В синхрон с това правно разрешение на л.10 е приложена декларация от законния представител на собственика „Б.И.“ ООД, К.В.Р., че на 28.11.2024г. в 13: 08 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от законните представители на собственика ползвател, а именно на жалбоподателя К. Н. С., поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето,посочено от законния представител на ЮЛ,на което е предоставено управлението на МПС. /

В случая с депозираната от самия жалбоподател К. Н. С. декларация по чл.188 ЗДвП от 17.01.2025 г., в която се съдържа признание на факта,че същата в качеството на ползвател е управлявала на 28.11.2024 г. около 13.08 ч. лек автомобил с рег. № ******** е оборена презумпцията в чл.188,ал.2 ЗДвП, за отговорност на законния представител на собственика ЮЛ на МПС.

С последователно попълнените декларации по чл.188 ЗДвП от законния представител на собственика ЮЛ К.Р. и ползвателя К. С. съдът приема,че е формирана система от преки доказателства със съдържание, придаващо легитимна основа на извода относно действителния извършител на нарушението, която изключва всяка възможност за случайното им комбиниране.

4

Съдът намира, че в обжалваното НП правилно е посочена нарушената материалноправна разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, какъвто е и настоящият случай, съотвеното ограничение се сигнализира с пътен знак, а именно В-26 /80 км/ч/ . В този случай нарушението осъществява признаците от законния състав именно на посочената правна норма чл. 21, ал. 2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение по ПП –Е773,км 491 до бензиностанция „Р.“ в посока от кв.В. към КПП-1 към 28.11.2024 г. е била 80 км/ч, т.е. различна от указаната в чл.

21, ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч и изрично сигнализирана с пътен знак В-26 /80 КМ/Ч/, което съобразно разпоредбата на чл.21,ал.2 ЗДвП представлява въвеждане на ограничение, различно от общото, посочено в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поради изложеното нарушението правилно се субсумира именно под материалноправната разпоредба на чл. 21, ал. 2, вр.чл.21,ал.1 ЗДвП.

От субективна страна жалбоподателят е осъществила нарушението при пряк умисъл като форма на вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ представите-отражение на действителността относно свойствата и общественоопасния характер на деянието - че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за движение в населено място и волеви момент- проекция на насочеността на волята на субекта, сочеща на това, че е искала да осъществи фактическите елементи на нарушението.