Определение № 483 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. София, 17.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901857 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В.

В. Д. ЕГН ********** срещу решение№576/07.05.2025 г., постановено от САС по гр.д. № 33/25, поправено с решение №1365/25.11.2025 г. по същото дело по реда на чл.247 ГПК, в частта му, с която е било потвърдено Решение № 139 от 28.10.2024 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по търг.дело №160 по описа за 2023 г., в частта му, с която предявеният от ищеца иск по чл.432 ал.1 ГПК за обезщетение за неимуществени вреди срещу „ДЗИ Общо застраховане"АД е бил отхвърлен за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, настъпили в следствие на ПТП, осъществено на 06.09.2018 г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

1

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Относно механизма на процесното ПТП от съдържанието на мотивите н а присъда по НОХД №397/2022 г. по описа на РС-Г.Делчев , изменена с Решение № 6511.3.2023 г., по внохд № 1226/2023 г. по описа на БлОС, влязла в сила на 11.03.2024 г. , както и от останалите писмени е установено следното:

Водачът на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. №87 72 КС И. М. е следвало да извърши маневра по пресичане на път II-19, който бил път с предимство, в посока от ГКПП-Илинден към гр. Гоце Делчев. М . спрял с автомобила пред знак „Стоп“ /Б2 – Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство/, за да се огледа. Видимостта от лявата страна по посоката му на движение била ограничена заради паркирани извън асфалта два автомобила. По същото време по пътя с предимство II-19 в посока от ГКПП-Илинден към гр. Гоце Делчев в дясната лента се движел пострадалият В. Д.., с мотоциклет марка „БМВ“, модел „Р 1200 ГС Адвенчър“ с рег. № Е .... К , със скорост около 111 км/ч., значително надвишаваща разрешената от 50 км/ч за населено място. М. след спирането на знака потеглил бавно с автомобила, като се оглеждал за приближаващи и от двете посоки на пътя с предимство превозни средства; излязъл на пътя с предимство без да види, след като вече паркираните автомобили не са му пречили на видимостта наляво, идващия от лявата му страна по пътя с предимство мотоциклет. Приближавайки кръстовището, пострадалият видял, че автомобилът на М. навлиза отдясно по посока на движението му по пътя с предимство, и не възприел светлинния сигнал за отклонение на автомобила наляво, при високата скорост, с която е управлявал мотоциклетът, не е могъл да предприеме действия за спиране, поради което решил да заобиколи колата отляво, преминавайки в насрещната за пострадалия лента за движение. В същото време обаче л.а също бил преминал с лекия автомобил /движейки се с ниска скорост/ в тази лента, защото движението му е следвало да продължи не по пътя с предимство, а по насрещната улица на кръстовището. Последвал удар, при който моторът се ударил в предната лява врата и ляв калник на автомобила.. Пострадалият. изхвърчал от мотоциклета, прелитнал над колата на М. и паднал на асфалта зад автомобила. Според приетото в мотивите към присъдата, в момента на удара скоростта на мотоциклета преди ПТП и към момента на удара е около 111 км/ч, а на автомобилът в момента на удара – около 13 км/ч. Пред първоинстанционният граждански съд са събрани и гласни доказателствени средства, посредством разпита на съпругата на ищеца, от чиито показания се установява, че при продължително ходене и физическо натоварване ищецът изпитва болки; като установяват и че е бил изнервен по време на възстановителния процес, защото не е могъл да прави елементарни движения с крака; не е могъл сам да ходи до тоалетна, като първите 2-3 седмици въобще не е ставал; имало е моменти когато му се ревяло от болка; в началото се е чувствал безпомощен; оплаквал се е от главоболие, като и към момента поне 1-2 пъти в месеца също се оплаква от главоболие; че ако преди е посещавал 2 често фитнес, сега не може да го прави, поради появяващите се болки в кръста и в крака. От показанията на свидетеля- приятел на ищеца и първи посетител в болницата, непосредствено след приемането на пострадалия, го е открил на легло, неподвижен, в съзнание, викащ от болка. Не е можел да се обслужва, не можел сам да ходи до тоалетна, разчитал е на чужда помощ, имал е силни болки; не е искал да говори; оплаквал се от болки в крака. След изписването, животът му се е променил, динамиката е намаляла, състоянието на тялото му не е позволявало да спортува, куцал е и се е задъхвал при ходене.Освен обективните данни в заключението за вида и характера на нанесените вреди, възоснова на събраните гласни доказателства чрез разпит на съпругата на ищеца се установява, че оздравителния процес е продължил около една година, в която е претърпял три операции на десен крак и едното му стъпало се е скъсило с около 1 см. , което е довело до допълнителни болки в кръста от неправилната стойка.

Според въззивния съд спорът между страните се свежда до въпроса, дали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 25 000 лева съответства на изискването за справедливост, по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Изложени са следните съображения: Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС № 4/1968г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Тежестта на доказване е за ищеца.

Съдът е взел в предвид, че уврежданията са причинени на лице на възраст 48 години и са установени в наказателното поризводството като травматични увреждания: многофрагментно счупване на дясната бедрена кост, счупване с изкълчване на първа метатарзална кост на дясното ходило; навяхване на лявата колянна става; разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно; охлузни наранявания в областта на ляво коляно и двете подбедрици; кръвонасядане в челната област на главата, мозъчно сътресение, без загуба на съзнание, които увреждания му са причинили затрудняване на движенията на десен долен крайник за период от време около 9-12 месеца; интензитета на първоначалната болка, която бързо намаляла; неудобството при обслужването особено в първите три седмици, когато е имал нужда от помощ дори за тоалетна; главоболието, което му се е появило; дискомфорта, който и към момента чувства при физическо натоварване и дълго ходене пеша; невъзможността да тренира във на фитнеса, така както преди ПТП; ограничаване на социалните му контакти за срок около 1 година. Тежестта на доказване на допълнителните неудобства, за което свидетелства съпругата на ищеца, а именно за промени в стойката в следствие на скъсяване на крака не са б и л и установени от медицинско заключение и ако са налични, то те са допълнителни усложнения, за които ищецът има възможност да претендирала допълнителни обезщетения. За травмите е изслушано и прието заключението на СМЕ, което не е оспорено и е прието като обективно и компетентно дадено.

3

Ето защо, заключава въззивният съдебен състав, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, относно извода, че обезщетение от 25 000 лева за претърпените болки и страдания на ищеца, съответства на изискването за справедливост, по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора, са изложени като правни, въпроси, за които се твърди, че са и от значение за изхода на конкретния спор, следните такива: 1.Относно критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ и приложение принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД ; 2.Може ли е въззивният съд да обоснове решението си, без да обсъди всички доказателства и данни по делото; 3.

Длъжен ли е съдът да приложи критерия за справедливост, свързан с нормативно определените застрахователни лимити и инфлацията в страната;

4. Кои обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства следва да бъдат взети в предвид за определяне на обезщетението за неимуществени вреди;

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. ВКС няма право да извлича сам въпроси, нито да преформулира тези на касатора, а може само да ги прецизира.

Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. при преценка по чл.280 ал.1,т.1 ГПК намира следното:

По първия и четвъртия въпроси : относно критериите за определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е изложил пространни съображения, покриващи изискванията в тълкувателната практика на ВС и ВКС/ ППВС4/68 и съответните цитирани решения на ВКС по чл.290 ГПК/. Дали самият размер на обезщетението е правилно определен в конкретния случай и при конкретните увреждания е въпрос по правилността.

Евентуалнен отговор на третия въпрос от изложението: дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните 4 лимити не би имал за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на размерите на присъдените обезщетения, доколкото в своята константна задължителна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че законовоопределените лимити се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи.

Процесуалният въпрос/№2/ се основава на процесуални пропуски на съда, каквито,видно от гореизложеното съдържание на мотивите на обжалвания акт, не са допуснати.

Следователно липсва първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване-формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по спора, поради което и такова не следва да се допуска.

В полза на ответника по КЖ не следва да се присъждат разноски , с оглед липсата на установени такива.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№320/05.08.2024 г., постановено от АС-Пловдив по гр.д. № 217/24 в обжалваната пред ВКС част.

Определението е окончателно.