Решение № 135 от 24.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100900094 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20240110143413, подадена от „Е.**“ ЕООД чрез адв. В.Ч. срещу Отказ рег. № 20231228141523/02.01.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по Заявление А4, вх. № 20231228141523/28.12.2023 г., с което е отказано вписването на промени по партидата на заявителя с правно основание чл. 141, ал. 5 ТЗ.

В жалбата е формулирано искане да бъде отменен отказа на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията като незаконосъобразен, по съображения, че са спазени всички процедури по чл.

141, ал. 5 ТЗ.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и поддържа, че атакуваният отказ е законосъобразен. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

1

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец А4 с вх. 20231228141523/28.12.2023 г., с което е поискано заличаване на Е.Г.Г. като управител, поради едностранно заявление по чл. 141, ал. 5 ТЗ.

С обжалвания отказ рег. № 20231228141523/02.01.2024 г., ДЛР е приело, че в случая не може да се приеме, че за ЕГ. е налице правото да заяви заличаването си от Търговския регистър. За да бъде вписано оттегляне на управител, в хипотезата на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да се представи уведомление от напускащия управител до дружеството, с доказателства за получаването му от дружеството. ДЛР е констатирало, че напускащият управител е едноличен собственик на капитала, поради което не може да се приеме, че е налице реално уведомяване и защита на дружествените интереси.

Посочено е, че управителят е този, който след като заведе собственото си уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ в книгите на дружеството, трябва да свика общото събрание или отправи предложение до общото събрание, да се вземе решение по искането за освобождаването му. Към заявлението не са представени доказателства, че това е направено, още повече, че управителят е едноличен собственик на капитала и в неговите правомощия е освобождаването и избора на управител. В цитирания смисъл ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Частната жалба

НЕОСНОВАТЕЛНА. е допустима, но разгледана по същества е

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Следователно на проверка подлежи 2 осъществяване на фактическия състав, при който настъпва прекратяване овластяването на управителя на основание разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

Съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от Търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец след уведомяването, дружеството трябва да заяви вписване на освобождаването в търговския регистър, а ако не стори това, управителят може сам да заяви вписване, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

По правило правоотношението между управителя и търговското дружество произтича от сключен между тях договор за управление, който е разновидност на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД . Обикновено договорите за управление притежават смесен характер - съдържат уговорки, присъщи както на договора за поръчка /мандат/, така и на договора за изработка, тъй като в тяхното предметно съдържание се включват задължения за извършване, както на фактически, така и на правни действия . С прекратяването на този договор се прекратява и мандатното правоотношение между управителя и дружеството. Договорът може да бъде едностранно прекратен и от двете страни по него /чл. 287 ЗЗД /, като е допустимо уговарянето и на срок за предизвестие. Допустимо е и в самото изявление авторът да обуслови настъпването на неговите последици от определена дата, следваща връчването му на другата страна /като обратно действие на прекратяването не е допустимо/. При предвиден в договора или в изявлението срок на предизвестието, мандатното правоотношение се счита за прекратено от момента на изтичането на този срок след връчването му на другата страна.

Ако срок не е предвиден в договора и не е посочен в изявлението, отправено до другата страна, правоотношението се счита за прекратено от момента на достигане на прекратителното изявление. Вписването на управителя в ТР и последващото му заличаване се смятат, че са станали известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването, респ. за несъществуващи от момента на заличаването /чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ/. Самото вписване или заличаване обаче няма конститутивно действие / в този смисъл чл. 141, ал. 6 ТЗ/, като в отношенията управител – дружество прекратителният ефект не зависи от вписването, а от достигането на изявлението до насрещната страна и изтичане на сочения срок. Разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ няма отношение към самото прекратяване на мандатното правоотношение, а единствено към 3 отразяването на промяната по партидата на дружеството в ТР. В хипотезата на едностранно прекратяване от управителя горецитираната разпоредба дава право на управителя сам да заяви заличаването на вписването му като управител, ако дружеството не стори това в 1-месечен срок от получаване на изявлението за прекратяване. По тази причина изтичането на 1-месечния срок п о чл. 141, ал. 5 ТЗ няма материалноправно действие /досежно прекратяването на правоотношението/, а има единствено процесуални последици, тъй като поражда процесуална легитимация в регистърното производство. Управлението на дружество с ограничена отговорност се основава на принципа на доброволност от страна на лицето, изпълняващо функциите на управител. Тези функции се поемат и изпълняват, докато е налице изрично заявена воля за това и при нейното отпадане, отпада и основанието отговорното лице да продължава да изпълнява функциите, с които е натоварено.

От представените по делото доказателства и след извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че лицето Е.Г.Г. се явява едноличен собственик на капитала на дружеството “Е.**” ЕООД, ЕИК *******, както и че същата е вписана като негов управител. Следователно правомощията на управителния орган на дружеството се упражняват от неговия едноличен собственик на капитала съгласно чл. 147, ал. 1, пр. 1 ТЗ. В обявения по партидата на дружеството учредителен акт в чл. 6 също е предвидено, че едноличния собственик на капитала управлява и представлява същото. От разпоредбата на чл. 147, ал. 1, пр. 1 ТЗ следва, че когато едноличния собственик на капитала управлява и представлява дружеството, какъвто е настоящия случай, той няма качеството на управител по мандатно правоотношение, поради което за него са неприложими нормите на чл. 141, ал. 4 и ал. 5 ТЗ. Когато управлението и представителството на ЕООД се осъществява от лице, различно от едноличния собственик на капитала, тогава мандатния договор може да се прекрати едностранно от управителя по общия ред и ще бъде приложима възможността за вписване по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Наред с това, за да бъде прекратено възникналото по силата на закона органно представителство в хипотезата на чл. 147 ТЗ, едноличният собственик на капитала следва да приеме решение, с което да овласти някое друго лице с правомощията на управител на дружеството. Т.е. процесното вписване не може да се заличи, освен ако не бъде вписано друго лице за 4 управител. Това нормативно ограничение цели да бъде осигурена сигурността в търговския оборот, изискваща яснота относно това, кое е лицето, което ще представлява търговското дружество, включая досежно ЕООД. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 47/01.02.2021 г. по т. д. № 66/2021 г. по описа на САС, и решение № 787/21.12.2021 г. по т. Д. № 1204/2021 г. по описа на САС и др.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Заявеното от Агенция по вписвания искане за присъждане на разноски се явявава неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС , II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./.

5

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20240110143413 подадена от „Е.**“ ЕООД чрез адв. В.Ч. срещу Отказ рег. № 20231228141523/02.01.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по Заявление А4, вх. № 20231228141523/28.12.2023 г., с което е отказано вписването на промени по партидата на заявителя с правно основание чл. 141, ал. 5 ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7дневен срок от връчването на препис от съдебния акт на жалбоподателя.

След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за сведение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6