Решение № 2369 от 19.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2369 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100511584 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20041710/13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 74844/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 85 състав, е признато за установено по предявените от Р. Н. А., ЕГН **********, срещу М. С. Ц., ЕГН **********, Т. С. Ф., ЕГН **********, Б. С. Б., ЕГН **********, и З. И. Ц., ЕГН **********, пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата е собственик на основание дарение, обективирано в Нотариален акт № 140, том LLLLXXX, дело № 45318/1997 г. на нотариус при Нотариална служба при СРС, на следния недвижим имот: дворно място, представляващо съгласно документ за собственост парцел XV-519 от кв. 46 по регулационния план на с. Железница – София от 1990 г., м. „Ц.и к.“, с площ 660 кв. м., с неуредени сметки по регулация, при съседи: път, С.В. Ц., Н. Ц. и И.К., а съгласно действащия регулационен план, одобрен с Решение № 83 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС – попадащо с площ от 606 кв. м. върху УПИ ХV-826 и с площ от 33 кв. м. върху УПИ ХІІІ-826, 519 /съгласно Комбинирана скица на л. 230, приподписана от съдията и представляваща неразделна част от решението/, а съгласно действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011 г. на ИД на АГКК – попадащ върху част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1 317 кв. м., с адрес на поземления имот: с. Железница, район „Панчарево“, м. ****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 826, кв. 46, парцел ХІІІ, ХV, при съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, а именно попадащ върху него с площ от 622 кв. м. /обозначена на Комбинираната скица на л. 231, приподписана от съдията и представляваща неразделна част от решението, с цифри 1-2-3-45-6-7-8/. С посоченото решение, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен Нотариален акт № 191, том III, рег. № 13424, дело № 391/2018 г. на нотариус В.Г..

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците М. С. Ц., ЕГН **********, Т. С. Ф., ЕГН **********, Б. С. Б., ЕГН **********, и З. И. Ц., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на ищцата Р. Н. А., ЕГН **********, сумата в размер на 1 661,77 лева – разноски в производството пред СРС

1

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответниците М. С. Ц., Т. С. Ф., Б. С. Б. и З. И. Ц., чрез адвокат М. Я., САК. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост на крайните изводи на решаващия районен съд. Поддържа се, че предявените положителни установителни искове за собственост са безпредметни, доколкото по действащия регулационен план на с.

Железница, одобрен с Решение № 83 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, не съществува недвижим имот с даденото в исковата молба описание – обстоятелство, което било установимо от приложената по делото комбинирана скица, изготвена от „М.“ АД. На следващо място, въззивниците навеждат възражения, че по делото не е била доказана идентичността между имота, получен в изключителна собственост от С.Х. А. /праводател на ищцата Р. Н. А./ по силата на одобрената съдебна спогодба по делбено дело № 2988/1982 г. на СРС, 42 състав, и имота, представляващ кадастрална основа на парцел X V по регулационните планове на с. Железница от 1990 г. и 2001 г. Поддържат се направените пред СРС доводи за нищожност на договора за замяна от 1981 г., обосновани с неизпълнение на задължението на С.Х. А. да престира нещо в замяна по същия, доколкото не е притежавала заменената от нея срещу процесния поземлен имот 1/4 идеална част от апартамент, намиращ се в гр. София, ул. ****, както и поради това, че към момента, когато С.В. Ц. е прехвърлил на С.Х. А. 1/6 идеална част от неурегулираното дворно място, намиращо се в с. Железница, м. „Ц.и к.“, с площ от 1 500 кв. м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, с площ около 65 кв. м., той е бил женен за Н. Н. Ц., имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, като придобит по време на брака с Нотариален акт № 4, том ХІХ, дело № 3072/1970 г., и съответно разпоредителната сделка, извършена от него без участието на съпругата му, е в противоречие с нормата на чл. 13 СК /отм./. Счита се за незаконосъобразен извода на районната инстанция, че възраженията на ответниците за нищожност на делбата от 1971 г. са изначално негодни да обосноват нищожност на договора за замяна от 1981 г., поради което съдът не следва да излага мотиви по тях. Развиват се подробни доводи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при обсъждане и анализиране на събрания по делото доказателствен материал, вкл. в частта, в която съдът е кредитирал показанията на свидетелите, водени от ищцата, и не е кредитирал тези на свидетелите, водени от ответниците, като се поддържа, че по същество допускането на тези нарушения е обусловило извода на решаващия районен съд за неоснователност на насрещно релевираното възражение за изтекла придобивна давност. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с което исковете по чл. 124 ГПК да се отхвърлят.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р. Н. А., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за неоснователност на заявените от въззивниците доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се сторените разноски за въззивното производство.

В проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците М. С. Ц., Т. С. Ф., Б. С. Б. и З. И. Ц., редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител.

В проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна Р. Н. А., редовно призована, представлява се от адвокат А.З., САК. Процесуалният представител заявява от името на доверителя си, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания писмен отговор, няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира допуснато от районната инстанция нарушение на императивна материалноправна или процесуалноправна разпоредба при неговото постановяване.

По правилността на обжалваното решение:

Първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, като настоящият въззивен състав изцяло споделя изложените в мотивите му фактически и правни съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от Р. Н. А. срещу М. С. Ц., Т. С. Ф., Б. С. Б. и З. И. Ц. пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и на основание чл. 272 ГПК изцяло препраща към тях, като по този начин те стават част от фактическите и правните съждения в настоящия съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният състав е обсъдил събраните по делото относими доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са подробно и прецизно обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства, като същите в пълна степен кореспондират с направените такива от въззивната съдебна инстанция, поради което и с оглед правомощията си по чл. 272 ГПК настоящият въззивен съдебен състав намира за ненужно те да бъдат преповтаряни.

Въззивният съд намира доводите, изложени в жалбата, за неоснователни. Във връзка с конкретно наведените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Софийски районен съд е сезиран с пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Р. Н. А. е собственик на дворно място, представляващо парцел XV-519 от кв. 46 по действащия регулационен план на село Железница – София, м.

„Ц.и к.“, одобрен с Решение № 83 по Протокол № 24/30.03.2001 на СОС, с площ 660 кв. м., при съседи: път, С.В. Ц., Н. Ц. и И.К., попадащо в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011 г. на ИД на АГКК и последно изменение, одобрено със Заповед № 18-6170/12.06.2019 г. на началника на СГКК, с административен адрес: с. Железница, район „Панчарево“, м. ****. Ищцата извежда субективните си материални права върху гореописания имот въз основа на дарение, обективирано в Нотариален акт № 140, том LLLLXXX, дело № 45318/1997 г. по описа на нотариус при СРС, по силата на който С.Х. А. /нейна майка/ е дарила същия, като си е запазила право на ползване върху имота, докато е жива. Твърди, че майка С.Х. А. е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 137, том XXIX, дело № 4494/1981 г. на СРС, и съдебна делба, приключила със съдебна спогодба по гр. д. № 2988/1982 г. на СРС, 42 състав, при която имотът се е паднал в неин дял, респ. е станал нейна изключителна собственост. Поддържа, че в периода от 1981 г. до 1997 г. С.Х. А. е владяла имота, а от 1997 г. той е във владение на ищцата, но майка й го е ползвала до смъртта си през 2010 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответниците М. С. Ц. и Б. С. Б. с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Релевират възражение, че заедно с Т. С. Ф. притежават поземлен имот с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта, на основание давностно владение, осъществявано от наследодателя им С.В. Ц. до смъртта му през 2003 г. и продължено от тях след неговата смърт.

От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт № 191, том III, дело № 391/2018 г. на нотариус В.Г., се установява, че на основание Постановление от 27.12.2018 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, ответниците М. С. Ц., Т. С.

Ф. и Б. С. Б. са били признати за собственици по давностно владение и наследство при равни дялове – всеки от тях на по 1/3 идеална част, на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011 на ИД на АГКК, с 3 адрес на имота: с. Железница, район „Панчарево“, м. ****, с площ от 1 317 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 826, кв. 46, парцел ХІІІ, ХV, при съседи: ***, ***, ***, ***.