Решение № 423 от 17.10.2026, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пещера, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240101661 по описа за 2025 година

Производството е по спор, предполагащ съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общи вещи.

Образувано е по искова молба, подадена от М. А. К., Н. Д. К. и С. Д. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции по чл. 32, ал.2 от ЗС, срещу Й. Н. К. и М. Т. К..

Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на два застроени поземлени имота, с настоящи идентификатори съответно *** и *** по КККР на с.

Равногор, общ. Брацигово. Сочи се, че съгласно съдебна спогодба по делбено дело от 1994г. по описа на РС-Пещера - на наследодателят им Д. Н. К. и ответника Й. Н. К. са възложени в дял по ½ ид.ч. от двата поземлени имота, а последните изплатили на третия им брат - Х. Н.

К. сума пари за уравняване на дела му. Поддържа се, че след смъртта на Д. К., ищците – съответно негова съпруга и деца, като негови наследници станали съсобственици с ответниците – съпрузите Й. и М. К.и, при същите равни квоти от по ½ ид.ч. от имотите.

Поддържат, че с ответниците не могат доброволно да се разберат относно ползването на незастроените дворни места в двата имота, с оглед което се иска да бъде постановено решение, с което да се определи начина на ползването им при посочените равни квоти.

Претендират се и съдебни разноски.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответниците Й. и М.

К.и потвърждават, че са съсобственици на процесните два имота с ищците по делото, но се твърди, че братята Д. и Й. К.и са наследили от баща си и делили със съдебната спогодба 1 имота с настоящ идентификатор *** по КККР на с. Равногор, в който към онзи момент вече са били включени земни площи (вкл. придаваема част) закупени от Й. К. през 1982г. Предвид това, че Й. К. е заплащал тези площи - счита, че той е собственик на поголяма част (391,5 кв.м. от общо 523кв.м.) от конкретния имот, в какъвто смисъл, въпреки делбата, неформално се били договорили да ползва и с покойния му брат – Д. К..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

По отношение правната легитимация на страните: По делото няма спор, че ищците са наследници по закон на покойния Д. Н. К., а ответниците са съответно негов брат със съпругата си. Обявено е за безспорно и че двамата братя Д. и Й. К.и са наследили от баща си и делили по съдебен ред през 1994г. имота с настоящ идентификатор *** по КККР на с. Равногор, в който към онзи момент вече са били включени твърдените за закупени от Й. К. на 09.04.1982 г.и на 18.05.1983 г. земни площи, като към момента на извършване на тази делба по гр. д. № 90/1994г. по описа на РС-Пещера ответницата М. Т. К. е била съпруга на Й. К..

От приложения към исковата молба протокол по гр. д. № 90/1994г. по описа на РСПещера се установява, че през 1994г. тримата братя – Д. Н. К., Й. Н. К. и Х. Н. К. са се спогодили съдебно да поделят двата имота с настоящи идентификатори *** и *** по КККР на с. Равногор, общ. Брацигово. Идентичността на тези имоти, обозначени в съдебния протокол като „парцел I в кв. 6 и парцел IX-761 в кв. 6 по плана на с.

Равногор“ се установява при съпоставка на тези „номера по предходен план“ като отбелязани такива в приложените актуални скици на двата процесни имота.

Доколкото при сключената съдебна спогодба Й. К. е придобил над първоначално притежавания от него дял част от процесните имоти срещу заплащане на парично уравнение на дела на третият брат – Х. К., извършено по време на брака му с М. К. със средства на семейството, върху тази придобита част е възникнала съпружеска имуществена общност между Й. и М. К.и. Съгласно т. 3 от ППВС № 5/1972 г., когато при делба съпругътсънаследник придобие над наследствения си дял част от имота срещу изплатено през време на брака със семейни средства парично уравнение, върху закупената част възниква СИО (в същия смисъл - Решение № 60125 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 1146/2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 478/13.07.2026 г. по гр. д. № 2466/2024 г. и Решение № 184/31.01.2019 г. по гр. д.

№ 219/2018 г., и двете на ВКС, I г.о.) Поради това М. Т. К. притежава самостоятелно право на собственост върху съответната част от процесните имоти и като съсобственик е носител на права, чието упражняване е предмет на настоящото производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, и участието като страна в производството е необходимо.

От приложените с отговора на исковата молба два броя договори за покупкопродажба на земни площи (л.36 и л.37 от делото) съответно от 09.04.1982 г. и 18.05.1983 г., се установява, че ответникът Й. Н. К. е закупил земи, които според обявеното за безспорно по делото – още преди делбата от 1994г. са станали част от поземления имот с настоящ 2 идентификатор *** по КККР на с. Равногор.

Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение. Същевременно, предвид договорния характер, тя представлява съглашение, с което страните преуреждат спорното правоотношение по взаимно съгласие. В този смисъл например - Определение № 217/20.01.2025 г. по ч. гр. д. № 88/2025 г., III г. о. на ВКС, а и Решение № 5023 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 3501/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о., където е посочено, че съдебната спогодба, включително постигнатата в производство за делба, представлява договор, а одобрението от съда е предпоставка за възникване на силата на пресъдено нещо; със съдебната спогодба страните прекратяват спора, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата.

В конкретния случай от съдържанието на съдебната спогодба от 1994 г. следва, че имотът с настоящ идентификатор *** е бил включен в предмета на делбата и страните (сред които ответника Й. К.) са уредили съсобствените си права върху него, като са приели равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от двамата братя (Й. и Д.). Следователно именно така установените със спогодбата права следва да бъдат зачетени и в настоящото производство.

Ето защо за настоящото производство са ирелевантни отношенията и придобиванията, предхождащи делбата. Ако Й. К. е считал, че части от имот с настоящ идентификатор ***, придобити от него през 1982 г. и 1983г., представляват негово лично имущество и не е следвало да бъдат включвани в делбата, той е трябвало да противопостави това свое право в самото делбено производство. Твърденията му че „не бил разбрал“ на какво се спогажда, защото не съобразил включването на тези части в предмета на делбата, не може автоматично да обоснове промяна на установените със спогодбата квоти. При твърдян порок на волята му при сключването на съдебната спогодба Й. К. е могъл да постави въпроса за нейната действителност по предвидения в закона ред. Самото последващо твърдение обаче не обуславя недействителност на спогодбата и не може в настоящото производство по чл. 32, ал. 2 ЗС да послужи като основание за определяне на различни от установените със делбата права. Ето защо настоящият съд следва да зачете уредените със спогодбата права, без да извършва нова преценка на придобивните основания, предхождащи спогодбата, доколкото същите са били относими към имота, който е бил включен в делбата и е бил предмет на постигнатото между страните последващо споразумение.

От гореизложеното несъмнено се установява съсобственост между страните по делото по отношение на процесните два имота. Самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределение ползването по съдебен ред.

Следва да се има предвид, че при разпределение ползването на даден имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът трябва да се съобразява както с правата на страните в съсобствеността, така и 3 с действителното фактическо положение на имота, в т. ч. да се взема предвид и незаконни постройки в него, както и начина на ползването им, като не може да предписва каквито и да било преустройство или премахване на сгради, съоръжения и др. ( решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., ВКС, II г.о., решение № 409/2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г.о. и решение № 147 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015 г., г. к., II г. о. на ВКС) При това положение в случая съдът счита, че разпределението на ползване следва да се извърши съобразно следните варианти от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза:

- За поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Равногор, общ.

Брацигово - вариант единствен възможен – съгласно изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, като на ищцовата страна се предостави за ползване частта от имота, защрихована в син цвят и заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16 и 17 и 1 на приложената към експертизата скица на л. 80 по делото, а на ответниците се предостави за ползване частта от имота, оградена с жълт контур, заключена между точки 1,2,21,20,19, 18, 23, 22 и 1 на приложената към експертизата скица на л. 80 по делото.

- За поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Равногор, общ.

Брацигово – вариант първи– съгласно изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, като на ищцовата страна се предостави за ползване частта от имота, защрихована в син цвят и заключена между точки 1,2,3,4,5,6,15,7,8,9,10, и 1 на приложената към експертизата скица на л. 81 по делото, а на ответниците се предостави за ползване частта от имота, оградена с жълт контур, заключена между точки 3,14,13,7,12,11 и 3 на приложената към експертизата скица на л. 81 по делото.

Тези варианти са най-подходящи, защото комплексно осигуряват в максимална степен еквивалентни възможности за страните за ползване на дворните места, като се отчита съществуващото до момента фактическо състояние на ползване от тях, включително на подобренията - сградите на допълващо застрояване. Те са и по-целесъобразни, защото създава възможност за по-малко конфликтни ситуации при ползването на имуществото. При избора на съответните варианти е взета предвид и възможността на всяка от страните да има достъп както до съответните сгради /откъм улицата, където се намира административния адрес на имота/, така й до дворните места.

Относно разноските:

С оглед характера на производството, а именно - спорна съдебна администрация, страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени държавни такси и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността.

Относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна така, както са направени. Това е така, защото невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, а на липсата на съвпадение на техните становища по този въпрос. Същевременно - съдебното решение ползва в опредЕ. степен и двете страни по 4 делото. В този смисъл - Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 389 от 08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г. на ВКС, II г.о., Определение № 526 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 6142/ 2013 г., на ВКС, I г.о., Определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 4351/2014 г. на ВКС, II г.о. и др.

Доколкото с исковата молба са предявени два иска (за два отделни имота) с правни основания по чл. 32, ал.2 от ЗС, то за тях се дължат и две такси, чиито размер се определя от съда съобразно чл. 3 от ТДТКССГПК общо на 40,90 евро (2 х 20,45 евро), а те са били предварително внесени от ищцовата страна. Ищцовата страна е направила и разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в общ размер на 350 евро. Ето защо – предвид гореобосновано приетите за равни права на страните в съсобтвеността на разпределяното за ползване имущество – половината от тези разноски на ищците (390,90/2=195,45 евро)следва да се поемат от ответниците, които да им ги заплатят.