Решение № 3849 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3849 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100508648 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10313 от 15.06.2023 г., постановено по гр. д. № 66383/2022 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от ЗАД „А.” АД срещу Столична община искове с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 4, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1594,35 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата 485,83 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.12.2019 г. до 05.12.2022 г. ЗАД „А.” АД е осъдено да заплати на Столична община разноски в размер на 300 лв.

Решението е обжалвано от ищеца ЗАД „А.” АД като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. В жалбата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд за недоказаност процесното произшествие да е настъпило в резултат на неизпълнението от страна на ответника на задължението за поддръжка на пътното платно. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд в този смисъл противоречат със събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на СТЕ. Жалбоподателят счита, че е установил при условията на пълно 1 и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахования автомобил, настъпването на застрахователното събитие в срока на застрахователното покритие, а именно реализиране на ПТП на 10.04.2018 г. в гр.

София, в отсечката между ул. „Любляна” и бул. „Цар Борис ІІІ”, вследствие на противоправно бездействие на Столична община, в резултат на което са причинени имуществени вреди на застрахования автомобил, както и заплащане от ищеца на застрахователно обезщетение в претендирания размер. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба – Столична община оспорва жалбата.

Поддържа, че установените противоречия между представените с исковата молба писмени доказателства и разпитаните по делото свидетел и вещо лице изключват отговорността на Столична община по смисъла на чл. 48, т. 2, б. „а” от ППЗП във връзка с чл. 19, ал 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

ЗАД „А.” АД е предявило срещу Столична община искове за заплащане на сумата 1594,35 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10118030102354, и на сумата 485,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 05.12.2019 г. до завеждане на исковата молба на 05.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 10.04.2018 г. в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Киа”, модел „Соренто”, рег.

№ ****, който при движение по Околовръстен път, в отсечката между ул. „Любляна” и бул. „Цар Борис ІІІ”, попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя – дупка с камък в нея, вследствие на което претърпял щети. Към датата на ПТП за увредения автомобил имало валидна застраховка „Каско” с ищцовото дружество. По повод на подадено на 13.04.2018 г. уведомление за щета при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 10118030102354. След извършен оглед на автомобила от експерти на ищцовото дружество били установени повредите, причинени в резултат на това ПТП, а именно: увреден спойлер задна броня, основа задна броня, резервна гума, механизъм резервна гума, резервна джанта лята, които щети били описани в съставения опис-заключение. Общият размер на ремонтните дейности, вложените части и материали за възстановяване на увредения автомобил възлизали общо на сумата 1584,35 лв., от които: 1399,81 лв. за ремонт, части и материали по фактура № 16958/20.09.2018 г., издадена от автосервиз „Киа Моторс България – София” ООД и съгласно Калкулация – ремонт по щетата от 19.09.2018 г., и 184,54 лв. – за подмяна на гума по фактура № 7770008407/12.06.2018 г., издадена от „Тайърс 2006” ООД и одобрена съгласно Експертиза по претенцията от 22.06.2018 г.

2

Ищецът твърди, че заплатил посочените суми по издадените фактури – съответно на 31.10.2018 г. и 09.07.2018 г. Общият размер на заплатеното от ищеца обезщетение с включени 10 лв. ликвидационни разноски възлизал на сумата 1594,35 лв. Ищецът твърди, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради неизпълнение на задълженията на ответната община по чл. 31 от ЗП, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗП, за поддържане на пътя в изправно състояние и осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение. С плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Ответникът не възстановил на ищеца изплатеното обезщетение, въпреки отправената му регресна покана.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Излага възражения за липса на покрит застрахователен риск, наличие на нарушения на т. 58, т. 59 и т. 61 от ОУ на ищцовото дружество за застраховка „Автокаско” относно подаването на уведомлението за щета, липса на доказателства за съществуването на твърдяната неравност на пътя, а оттам - липса на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяната неравност на пътното платно.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите при условията на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ/, и има право да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите, платеното застрахователно обезщетение.

За да е основателен предявения суброгаторен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие, отговорност на ответника за вредите по чл. 49 от ЗЗД, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

От представените писмени доказателства е установено, че между собственика на л.а. „Киа Соренто”, рег. № **** и ищеца е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, при клауза „П” /пълно Каско/, с период на покритие от 3

27.09.2017 г. до 26.09.2018 г. Установено е, че по подадено на 13.04.2018 г. от Е.К.А. уведомление при ищеца била е образувана преписка № 10118030100971, по която е съставен опис на щетите. Ремонтирането на автомобила е било възложено на официален сервиз „Киа Моторс България – София” ООД, на което ищецът е заплатил сумата 1399,81 лв., а на Е.К.А. ищецът е заплатил сумата 184,54 лв. за подмяна на гума по издадена от „М-Тайърс 2006” ЕООД фактура.

Претендираните щети на застрахованото МПС, за което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, представляват покрит риск по смисъла на чл. 12, вр. чл.

8.3 от ОУ за застраховка „Каско” на ищцовото дружество.

Спорен по делото е въпросът доказан ли е твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, а именно - попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което да е довело до вреди на МПС, за които е заплатено застрахователното обезщетение по застраховката „Автокаско”. В тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Въззивният съд намира, че ищецът не е провел пълно доказване за настъпването на застрахователното събитие по описания в исковата молба начин, а именно реализирано ПТП чрез попадане на застрахования автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, нито причинната връзка между вредите, за които е платил застрахователно обезщетение, и така твърдяното застрахователно събитие.

За доказване на твърденията си ищецът е представил застрахователната преписка, образувана по уведомлението на водача на застрахования автомобил Е.А., и е ангажирал гласни доказателства – показанията на същия този водач. Прието е и заключение на автотехническа експертиза.

Горепосочените ангажирани от ищеца доказателства настоящият състав намира за недостатъчни за установяване по несъмнен начин на горепосочените елементи от фактическия състав на предявения иск.

В показанията на свидетелят Е.А. твърди, че попаднал в дупка с бордюрен камък, както и че по автомобила имало една щета по кората отдолу. Същият сочи, че спрял, след което когато тръгна назад и усетил, че се е задрала кората отдолу. Сочи също, че по автомобила нямало видими щети, освен задраното по кората, което той видял, след като спрял и се навел. Свидетелят твърди също, че автомобилът можел да се движи на собствен ход. Така изложените от свидетеля възприятия не кореспондират със съдържанието на съставените от него уведомление за щета и декларация до застрахователя /л. 19 и л. 22 от първоинстанционното дело/ относно механизма на ПТП и причинените вреди по автомобила. В уведомлението и декларацията водачът Е. А. е посочил, че при движението му на Околовръстен път в участъка между ул. „Любляна” и бул. „Цар Борис ІІІ” на платното изскочило безстопанствено куче, вследствие на 4 което той завил надясно с цел да избегне удара, при което попаднал в дупка с камък. В показанията пред съда водачът не сочи за изскочило на пътя куче. В съставената от водача декларация е начертана схема на движението на управлявания от А. автомобил, в която е изобразено маневриране на автомобила надясно и достигане при тази маневра до пътния банкет. На схемата не е отразено наличие на дупка /или друго препятствие/ на пътното платно, а от изобразеното движение на автомобила не е видно същият да е бил в такова положение, че в резултат на препятствие на пътя да е получил увреждания именно в задната си част, каквито щети са описани в уведомлението и в изготвеното впоследствие от застрахователя опис-заключение по щетата. При завой надясно, какъвто водачът сочи в уведомлението си да е предприел, и с оглед изложеното от него пред съда, че след попадането му в „дупка с камък” е спрял, като тръгвайки назад усетил задиране на кората отдолу, то в такава ситуация щетите по автомобила биха били в предната дясна част на автомобила, а не в задната. Отделно от това, в съдебно заседание водачът А. сочи, че след като е огледал автомобила след твърдяното от него попадане в дупка, той е установил само нарушаване на кората на автомобила и за това е уведомил застрахователя. В представеното уведомление обаче, както и в изготвените от застрахователя опис-заключения, са описани други щети – спойлер, задна броня, основа задна броня, резервна гума, механизъм резервна гума, лята резервна джанта, предна дясна гума и предна дясна джанта. Такива вреди по автомобила не се сочат в показанията на разпитания водач.

С оглед на горното следва да се приеме, че от представените документи от преписката на застрахователя и показанията на водача не може да се установи по несъмнен начин настъпването на твърдяното ПТП по описания в исковата молба начин, нито причинната връзка между това ПТП и вредите, за които застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение. Не са ангажирани по делото други доказателства относно механизма на настъпване на процесното ПТП. В съставената от водача декларация същият е посочил лице, което е било свидетел на настъпване на застрахователното събитие, но показанията на това лице не са ангажирани от ищеца.