Решение № 51 от 06.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20224100100401 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази :

С исковата си молба ищцата Й. И. П. твърди, че е пострадала от настъпило на 13.11.2021г. ПТП в гр.В.Т., на ул. Н.Г. № 53, причинено от водача на автобус Ф. к. № .........., на возещата се в него ищца, който е застрахован със застрахователна полица при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Ищцата твърди, че в резултат на ПТП е претърпяла описаните неимуществени вреди които претендира да й бъде присъдено обезщетение в размер на 50 000 лв. Твърди, че на 23.11.2020г. е уведомила застрахователя за настъпилилото ПТП, но той отказал да изплати обезщетение. Ищцата претърпяла болки и страдания, вследствие нанесените й телесни повреди, подробно описани в исковата й молба – травматични увреждания: счупване на гръбначен прешлени други. В резултат на това ищцата търпяла силни болки и много страдания, не се чувствала добре физически и емоционално – спазвала дълго време режим без физически натоварвания, разчитала на близки и роднини в грижата за себе си. След инцидента била лишена от обичайния си начин на живот. И към момента изпитвала болка и дискомфорт по контузените места. Изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който се отразил негативно и на емоционалното й състояние.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва характера и размера на причинените вреди, както и те да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Ищцата не била представила билет или карта за пътуване в градския транспорт. Счита 1 претендираното обезщетение за прекомерно. Твърди, че имало съпричиняване на вредите от ищцата – пътувала е без предпазен колан, не била заключила и подлакътника на седалката си, а пострадалата била в напреднала възраст, които обстоятелства са повлияли на травмите при ПТП.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

От събраните по делото доказателства – заключението на съдебноавтотехническата експертиза, приложените материали по ДП № 897/2020г. на РУ на МВР – Велико Търново и обясненията на самата ищца, дадени пред съда, се установява по безпротиворечив начин твърденият от ищцата механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие на .......г., при което тя е пострадала.

Изслушаното по делото заключение на съдебна авто-техническа експертиза, което съдът приема като изцяло компетентно и обосновано, установява, че ищцата се е качила в буса, при чието управление е настъпило процесното ПТП, и е заплатила билета си, след което, преди тя да е заела пътническо място в буса, той потеглил. Според заключението, имайки предвид мястото на инцидента, пътната маркировка там и наличието на две ленти за движение в едната посока, най-достоверно е автомобилът да е изминал 20-30 метра и, достигайки своята лента за движение, да е натиснал спирачките. Към момента на спирането ищцата е била правостояща, разположена на пътеката между седалките, непосредствено зад водача, в близост до първия ред седалки, обърната с гръб към водача и посоката на движението на буса. Липсват данни тя да се е държала за някоя от металните тръби, монтирани в буса. При задействане на спирачната система след потеглянето, ищцата е паднала по гръб на пода на превозното средство.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че при настъпване на процесния инцидент на 13.11.2020г. като пътник в автобус, ищцата е получила закрито счупване на тялото на първи поясен прешлен.

След извършен преглед и оказана спешна медицинска помощ, ищцата е насочена за домашно амбулаторно лечение при постелен режим , покой и симптоматично лечение.

Съгласно заключението травмата получена от ищцата, съгласно добрите медицински практики и стандарти, изисква срок на период около 6-9 месеца нетрудоспособност, след който настъпва клинично възстановяване и завършване на оздравителния процес. Проведено е и рехабилитационно лечение на ищцата. Вещото лице е посочило, че при ищцата се установяват остатъчни явления и персистираща болка в поясния отдел на гръбначния стълб при физическо натоварване, продължително стоене, ограничени и болезнени движения на снагата.

Периодът на лечение на получената от ищцата травма в рамките на 69 месеца, съгласно заключението е съпроводен с болки и страдания, налице е 2 било трайно затрудняване на опорно-двигателната функция на снагата.

Според вещото лице промените в костната структура на телата на прешлените в поясния отдел на гръбначния стълб при ищцата, с оглед нейната възраст са създали условия и са улеснили получената травма.

Заключението установява, че ищцата не е пътувала с предпазен колан.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че при ищцата е завършено анатомичното възстановяване на прешлена, но поради напредналата й възраст, болката ще остане завинаги и субективните оплаквания при продължително вървене и стоене ще продължат. При по-млад човек, например 31 годишен, подобни оплаквания не би следвало да се наблюдават след възстановяване на прешлена.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите И. П. и С. М. - съпруг и дъщеря на ищцата, се установява, че преди инцидента ищцата била жизнен и активен човек . След получаване на травмата тя била на легло 4 месеца, като за нея се грижел съпругът й, правел всичко, което е необходимо за нея, давал й всичко, което й е нужно. През цялото време съпругът й е бил в дома им до нея, като се отделял само за кратки периоди, за да напазарува . Ищцата изпитвала силни, непоносими болки, постоянно приемала лекарства за болката и са й поставяни инжекции.

Физическото й състояние се отразило на психиката й, плачела, тревожела се, отказвала да се качи в маршрутка. След 4 месеца ищцата започнала да става, но ходела с помощта на съпруга си . Едва след година започнала да се движи самостоятелно, но не можела да върши нещата, които е вършела преди, съпругът й върши домакинската работа. Изпитва болка, трудно се изправя, кляка и навежда, постоянно повтаря, че се е осакатила.

Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло като достоверни, тъй като те не си противоречат взаимно, кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства.

Безспорно между страните е обстоятелството за налично застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобила, при чието управление е настъпило процесното ПТП на .......г. в гр.В.Т..

С писмо, получено на 23.11.2020г. , видно от представената по делото обратна разписка, ищцата е уведомила ответника за настъпило застрахователно събитие ( процесното ПТП) и е отправила претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от настъпилото процесно ПТП.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. С чл. 45 и 52 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.

От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че ищцата е пострадала при ПТП, вина за настъпването на което носи изключително водачът на автобус Фолксваген крафтер № ВТ 7871 КМ .

3

По отношение виновното поведение на водача на този автомобил съдът намира, че презумпцията по чл. 45 , ал. 2 от ЗЗД не е оборена , като напротив, от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че той е нарушил правилата за превозване на пътници, установени в чл. 132, т. 2 от ЗДвП и чл. 179, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП, като при потегляне и по време на движение не е осигурил всички условия за безопасното превозване на ищцата. Доказано е, че в момента на потегляне от спирката, където ищцата се е качила в автобус Ф. к. № ....... , неговият водач не е съобразил, че тя все още не е заела някое от свободните места в превозното средство. Правилното му поведение би било да я изчака да заеме свободна седалка или, в краен случай, да се увери, че тя се е захванала за някоя от металните тръби, които са монтирани за тази цел в превозното средство, преди да потегли. Като не е сторил това, водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в горните две разпоредби.

По отношение физическите увреждания, причинени на ищцата, заключението на изслушаните съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи, категорично установяват, че твърдените от нея телесни увреди са настъпили именно като резултат от процесното ПТП .

По делото не се събраха данни, които да обосноват извод за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат. Действително и двете изслушани по делото заключения на експертизи сочат, че ищцата към момента на настъпване на процесното ПТП е била без поставен обезеопасителен колан и правостояща, като няма данни да се е захванала за някоя от монтираните метални тръби в превозното средство.

Въпреки това извод, че ищцата е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, не може да бъде обоснован. Установено е, че тя непосредствено след като се е качила в превозното средство и е заплатила билет, се е насочила към седалките и това е била една от причините тя да е застанала с гръб към посоката на движение и водача, доколкото е било необходимо да е ориентирана в тази посока, за да се придвижи до някое от свободните места за сядане. Тя не е успяла да стори това, тъй като водачът на превозното средство е потеглил непосредствено след като тя е заплатила билета си и не й е дал възможност спокойно да се придвижи до свободна седалка.

При това положение съдът приема, че в случая са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане за ищцата, поради което тя следва да получи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането.

4

Ищцата, твърдейки, че е претърпяла неимуществени вреди от настъпилото ПТП, претендира обезщетяването им от ответното дружество.

Разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ посочва кои вреди подлежат на обезщетяване от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Неимуществените и имуществените вреди безспорно попадат в кръга на тези вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно горния текст. Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ, като е отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Обезщетение не й е изплатено.

По отношение вида на вредите и размера на обезщетението, който се явява справедлив, съдът намира следното:

Към момента на настъпване на процесното ПТП ищцата е била здрав и жизнен човек, като, макар и в напреднала възраст ( на 73 години), е била изцяло самостоятелна и се е грижела за себе си, живеела е пълноценно, не е имала нужда от помощ за извършване на ежедневните си дейности.

Получената при процесното ПТП травма я е приковала на легло за период от 4 месеца, през който тя не само е изпитвала силна физическа болка и дискомфорт, а не е могла да осъществява каквато и да било дейност, включително и да задоволява елементарните си житейски ежестенти потребности. Била е обгрижвана непрестанно от своя съпруг, който се е грижел изцяло за нея. Това състояние очевидно е влошило съществено качеството й на живот за дълъг период от време, като след легловия режим, ищцата се е придвижвала дълго време само с чужда помощ и едва около година след инцидента е започнала да се движи самостоятелно. Предвид напредналата й възраст травмата е оставила трайни последици върху здравословното й състояние, като тя продължава и ще продължава да търпи болки при продължително движение или седене. След травмата ищцата не може да извършва голяма част от дейностите, които преди това е вършела с лекота. Инцидентът е повлиял и върху психиката на ищцата, като тя е страдала дълбоко от това, че е ограничена в движенията си, изпитва и към момента страх от това да се качи в превозно средство от типа на автомобила, в който е настъпило процесното ПТП. Предвид възрастта на ищцата, продължителността на възстановителния период, степента на влошаване на качеството й на живот и последиците за физическото й здраве и психологическото й състояние , съдът намира, че справедливият размер на дължимото й се обезщетение за претърпени неимуществени вреди е 30 000 лв.