Определение № 578 от 22.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. Бургас, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Г.

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20262100600688 по описа за 2026 година

, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по повод частен протест на прокурор от РП-Бургас, ТО-Айтос срещу Определение от 07.05.2026 г. по НОХД № 102/2026 г. на РС-Айтос, с което в разпоредително заседание районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

С протеста се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на обвиняемата да научи за какво престъпление е привлечена в това качество, както и на пострадалото лице – да участва в производството. В тази връзка се застъпва, че не е налице неяснота относно лицето, претърпяло вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, доколкото в диспозитива на обвинението ясно е посочено, че увреденото имущество е на ОДМВР-Бургас, като е разпитан представител на това юридическо лице. Застъпва се, че в конкретния случай няма „пострадал“ по смисъла на НПК, който да трябва да бъде конституиран, а е налице хипотезата на „ощетено юридическо лице“.

Въззивният съд намира, че така депозираният частен протест е процесуално ДОПУСТИМ. Той изхожда от легитимирано лице – прокурор при РП-Бургас, ТО-Айтос и е насочен срещу акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подаден в преклузивния седемдневен срок. Разгледан по същество Бургаският окръжен съд го намира за ОСНОВАТЕЛЕН.

Съдебното производство пред РС-Айтос било образувано на 27.02.2026 г. по внесен от РП-Бургас, ТО-Айтос обвинителен акт, с който спрямо В. Е. Г. било повдигнато 1 обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

На 07.05.2026 г. било проведено разпоредително заседание по делото.

Първоинстанционният съд след като изслушал становищата на лицата по чл. 247в ал. 1 и ал.

2 НПК постановил протестираното Определение, с което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, поради допуснати в досъдебната фаза съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. В мотивите си съдът посочил, че се касае за резултатно увреждащо престъпление, при което трябва ясно да се посочи, кое лице е претърпяло вреди от деянието, респективно това лице да бъде конституирано в качеството на пострадал по делото, с всички произтичащи от това права. Приел е, че в постановлението за привличане не е посочено, чии са били процесните вещи, което е нарушило правата както на собственика, така и на подсъдимата. Застъпил е, че в диспозитива на обвинението като собственик е посочено „МВР“, а същевременно техниката е била заведена към собствеността на РУ-Айтос. Приел е, че независимо, че е бил разпитан юрисконсулт на ОДМВР-Бургас – липсва уведомяване за правата на пострадал. Изложил е и допълнителни съображения за допуснати съществени пороци, в това число и за неизпълнение на предходни указания на съда, като е достигал до извод, че е налице съществено нарушение, което налага съдът да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването му.

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения в протеста настоящият съдебен състав достигна до изводи, че протестираното Определение на РСАйтос е неправилно и следва да се отмени.

Настоящият състав не констатира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и което да налага връщане на делото на прокурора за отстраняването му.

Видно от приложеното на л. 160 от ДП постановление за привличане на обвиняем – подсъдимата Г. е привлечена за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, като изрично е посочено, че инкриминираните вещи според прокурора са собственост на ОД МВР - Бургас.

Няма спор, че ОД МВР-Бургас е юридическо лице с ЕИК: 129009742 и се представлява от директора си. Видно е също, че на 17.12.2026 г. надлежно упълномощен от директора представител на юридическото лице е бил подробно разпитан по случая, като в протокол за разпит са отразени и изявления от името на ЮЛ, че не желае да бъде запознаван с хода на разследването и не желае да му се предявяват материалите по делото. Предвид тези изявления – при приключване на разследването представител на ощетеното юридическо лице не е бил призован за предявяване на материалите. Бил е внесен обвинителен акт, в който отново прокурорът ясно е посочил, че според държавното обвинение инкриминираните вещи са собственост на ОД МВР-Бургас, респективно вредите са настъпили за този правен субект.

При това положение настоящият състав е на мнение, че не са допуснати нарушения на процесуалните права на засегнатото лице, нито правото на обвиняемата да научи в какво е обвинена, а още повече – съществени такива.

2

Ясно и недвусмислено в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт са посочени инкриминираните вещи, стойността им, факта, че според РПБургас – те са собственост на ОД МВР-Бургас, както и конкретните действия на подсъдимата (вкл. време, място и начин), които според прокуратурата осъществяват състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК. Поради това и не се констатира нарушаване на правата на обвиняемата и в частност правото й да научи в какво е обвинена.

Не е допуснато нарушение и на правата на лицето, претърпяло вреди от престъплението. Безспорно при престъпление по чл. 216, ал. 1 НК вредите настъпват за собственика на вещите, който според обвинителната теза е ОД МВР-Бургас. Доколкото Дирекцията е юридическо лице, то и в случая ОД МВР-Бургас има качество на „ощетено юридическо лице“ по смисъла на НПК. „Ощетено юридическо лице“ и „пострадал“ са различни процесуални фигури според нашия процесуален закон, респективно имат различни права в хода на процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК в хода на разпоредителното заседание изначално се обсъждат нарушенията на процесните права на обвиняемия и пострадалия, но не и на ощетеното юридическо лице, поради което и щом прокуратурата е приела, че вещите са собственост на юридическо лице – то и липсва фигурата на „пострадал“ и всички съображения за неконституирането му в предварителната фаза, въобще не следва да се обсъждат. Независимо от това – такива нарушения не се и констатират. В хода на досъдебното производство на ощетеното юридическо лице е била предоставена възможност активно да участва в производството, като чрез упълномощения да волеизявява от негово име представител - ясно е заявило волята си, че не желае да бъде запознавано с хода на производството и да му се предявяват материалите по разследването – т.е. правото му на участие и информираност (ако поиска) по никакъв начин не са били засегнати.

При това положение настоящият състав е на мнение, че не се констатират нарушения на правилата на НПК, които да налагат връщане на делото на прокурора за преодоляването им.

С оглед всичко казано по-горе обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да се отмени.

Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 341 и сл. от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 07.05.2026 г. по НОХД № 102/2026 г. на РС-Айтос, с което в разпоредително заседание районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора.

ВРЪЩА делото на същия състав на РС-Айтос за продължаване на

3 съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4