Определение № 4576 от 14.10.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 925/2024
- Вид
- Определение № 4576
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28 · Закон за закрила на детето
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 149, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4576 гр. София, 14.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100925 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Й. Г. против част от решение № 10/25.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 344/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
С обжалваната част от въззивното решение след ревизия на първоинстанционно решение № 944 от 14.08.2023г. постановено по гр.д. № 214/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. С. З. с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 20000 лева, над присъдените с първоинстанционното решение 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неоснователното обвинение в извършване на тежко престъпление по ДП № 302-ЗМ-75/2021г. по описа на РУ-МВР, [населено място], прекратено с постановление на прокурор от 18.11.2022г. поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2022г. до окончателното плащане.
В частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е уважен до размера от 9000 лв. и е отхвърлен за разликата над 29000 лева до пълния предявен размер от 90000 лева, както и предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди е уважен до размера от 1800 лева и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3500 лева, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради 1 допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на правните изводи.
Отправено е искане решението да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно да се намали размера на присъденото обезщетение до 9000 лева.
Касационният жалбоподател поддържа, че по делото не са доказани вреди понесени от ищеца над обичайните, а съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Сочи като неправилен изводът на съда за неразумен срок на наказателното производство, тъй като освен времето от 9 дни, през които лицето е било задържано до 72 часа, същото е било с МНО „Парична гаранция“ и е упражнявало търговска дейност, а продължителността на производството в случая не е изключителна. Поддържа и необоснованост на извода на въззивния съд за влошаване на икономическото качество на живот на ищеца от повдигнатото обвинение, тъй като в периода на проведеното ДП същият е полагал безпрепятствено труд.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Н. С. З. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна.
Поддържа, че въззивното решение в тази част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
В изложението на Прокуратурата на Република България е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.
1 от ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: срещу ищеца е било образувано ДП № 302-ЗМ-75/2021г., по което с постановление от 17.06.2021г. бил привлечен като обвиняем за извършени в периода м. май 2019г. – 16.06.2021г. тежки умишлени престъпления по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо непълнолетната му дъщеря Н. З. – извършени действия с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. По отношение на него била взета мярка за неотклонение „задържане в ареста на ОСИН – Бургас“ за 72 часа, а впоследствие и постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 186/2021г. по описа на РС – Царево, която е била отменена с определение № 263/25.06.2021г. по ВЧНД № 622/2021г. по описа на ОС – Бургас и определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лева. С постановление от 18.11.2022г. на прокурор при ОП – Бургас, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, чл. 243, ал. 2 и чл. 199 от НПК образуваното наказателно производство 2 против ищеца било прекратено, а взетата мярка за неотклонение парична гаранция отменена. След образуване на досъдебното производство, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е приложил мерки за защита по отношение на двете деца на обвиняемия З., като със заповед № ЗД/Д-АЦ-006/ 30.06.2021г. малолетният му син – Г. З. е бил настанен по административен ред в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място] на основание чл. 28 от ЗЗДт, а с последващи заповеди са били приложени и други мерки. Със заповед № ЗД/Д-А-Ц/-004/18.06.2021г. и последващи такива, същите мерки са били предприети от ДСП – Царево и спрямо непълнолетната дъщеря на обвиняемия Н. З.. В резултат на развилото се административно производство по адм.д. № 1827/2021г. по описа на Административен съд – Бургас по жалба на Н. З., заповедта за прилагане на мерки за закрила спрямо малолетния Г. З. е била отменена с влязло в сила на 07.08.2021г. решение № 1152/ 22.07.2021г. От показанията на разпитани по делото четирима свидетели Д. М. /съсед на ищеца/, К. П. /приятел на ищеца/, Ж. Д. /израснали заедно с ищеца/ и Е. В. /учител по математика в местното училище, класен ръководител на дъщерята на ищеца/ приел за установено, че ищецът е съвестен мъж и баща, който сам отглежда двете си деца. След като в града се разчул ареста на ищеца и в какво престъпление е обвинен, хората били възмутени, осъждали ищеца и буквално целият град „се разбунтувал“; всички приятели на З. се обърнали срещу него; бил засегнат поминъкът му; състоянието му след ареста било ужасно, а той бил „абсолютно сринат“; случаят се разчул сред децата в училище, а Н. била преместена в друга паралелка, защото децата в класа обсъждали случая.
При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се определи в общ размер на 29 000 лева. При определянето му освен обичайни отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение в причинна връзка с незаконното обвинение и водене на наказателно производство типични за всеки здрав човек, съобразил спецификата на престъплението, за което на ищеца е било повдигнато обвинение /блудство/; че се касае за посегателство спрямо собствената му непълнолетна дъщеря и обвинението е при условията на продължавано престъпление; че към престъпленията против половата неприкосновеност, по които жертви са деца обществеността проявява силна нетърпимост, възмущение и осъдителност към извършителите им, а тези обществени настроения са с още по-голям интензитет от обичайния, когато жертва на такова престъпление е собствено дете и когато престъплението е извършено в по-малко населено място, където хората се познават.
Изтъкнал, че интензитетът на негативните обществени настроения в случая допълнително е бил усилен и поради факта, че ищецът е бил незабавно задържан под стража, а спрямо двете му деца са били предприети незабавни мерки за закрила от Отдел закрила на детето към Дирекция „Социално подпомагане“ – Царево. В резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение и воденото срещу него досъдебно производство ищецът се оказал в тежка социална изолация. През цялото време на разследването чувствал негативното отношение на 3 обществото към него, хората го избягвали, приятелите му го изоставили, а много клиенти спрели да пазаруват в неговия търговски обект. Съобразил, че ищецът изпитвал изключителен срам, отчаяние, неудобство, притеснения, сринати били честта и достойнството му като човек и баща. Като релевантен факт значим при формиране на преценката за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди отчел, че ищецът е бил неосъждан, а до привличането му като обвиняем се е ползвал с добро име в [населено място]. От този факт извел извод, че задържането му под стража за десет дни и повдигането на обвинение за тежко умишлено престъпление са причинили на ищеца стрес и шок значително по-големи от обичайните – както поради факта, че до този момент не е имал престъпни прояви, така и поради вида на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Отчитайки продължителността на воденото досъдебно производство, предприетите по него действия, разпита на Н. З. като свидетел, достигнал до извод, че наказателното преследване е засегнало в значителна степен неимуществената сфера на Н. З..
Разстроен е бил изцяло животът, който е водил до привличането му като обвиняем. Търпял е десет дни мярка за неотклонение задържане под стража; лишил се е от немалка сума пари, внесена като паричната гаранция в размер на 3000 лв.; наложени са били незабавни административни мерки за закрила спрямо двете му деца включващи настаняването им извън дома; оспорил е заповедта на ДСП – Царево спрямо детето си Г. З. пред АС – Бургас; търпял е тежка социална изолация в немалък период от време – около година и половина; разстроена е била и търговската му дейност. Понесените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение определил с висок интензитет, засегнали в много сериозна степен всички сфери на живота му – лична, социална, семейна, трудова.
Съобразявайки и социално-икономическите условия в страната през периода на увреждането, обосновал, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза общо на 29 000 лева за всички неимуществени вреди, в който смисъл постановил и крайния си акт.
Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Поставя в тази връзка като значими следните правни въпроси:
1/ за определянето на неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и
2/ за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Твърди, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС по т.
II от ППВС № 4/23.12.1968г.; на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:
Поставените от касатора въпроси са по приложението на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след 4 задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение.