Решение № 4 от 09.01.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Свищов, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20234150100537 по описа за 2023 година

ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД Ищецът „А“ ЕООД, ЕИК * твърди, че по силата на Договор за кредит № 863525, сключен на 19.04.2017 г. между С. В. С. и „К“ ЕАД, ответникът е получил сумата в размер на 471,97 лв., която се съгласил да върне на 12 – месечни вноски по 61,86 лева, в срок до 20.04.2018 г., съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. Длъжникът сключил на 19.04.2017 година договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД. По силата на договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - „К“ ЕАД и да отговаря пред „К“ ЕАД солидарно с длъжника за всички задължения на длъжника по договора за кредит с „К“ ЕАД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството „А“ ЕООД се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К“ ЕАД.

На 19.04.2017 година дружеството „А“ ЕООД и „К“ ЕАД са сключили 1 договор за поръчителство, по силата на който дружеството „А“ ЕООД се е задължило спрямо „К“ ЕАД за всички задължения на длъжника по договора за кредит. Така „А“ ЕООД е изпълнило задълженията си към длъжника С. В.

С. по договора за предоставяне поръчителство.

Длъжникът С. В. С. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. „К“ ЕАД е поканило „А“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на длъжника по договора за кредит на 18.02.2021 г.

На 23.02.2021 г. дружеството „А“ ЕООД е погасило дължимите от С. В.

С. на „К“ ЕАД суми.

Ищецът излага, че на 18.02.2021 г. „А“ ЕООД е уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „А“ ЕООД в правата на кредитора „К“ ЕАД.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К“ ЕАД и „А“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. **.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 31.03.2021 г.

За посочената сума от 471,97 лева (четиристотин седемдесет и един лева и 97 ст. ) - главница; 398,25 лева (триста деветдесет и осем лева и 25 ст.)възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 84,77 лева (осемдесет и четири лева и 77 ст.) - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 19.04.2017 г. до 20.04.2018г.; 176,26 лева (сто седемдесет и шест лева и 26 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 19.04.2017 г. до 02.03.2021 г., 126,07 лева (сто двадесет и шест лева и 07 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.

184/2023г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 101/27.03.2023г.

Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен 2 иск. В хода по същество ищецът не се явява и не взема становище. В писмен отговор поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът, чрез адв.Б.Г. е подал писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. Прави възражение за изтекла давност. Прави възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем, договора за поръчителство, както и на конкретни клаузи. В хода по същество поддържа отговора на исковата молба и направените в него възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства от които да е видно, че ищецът по настоящото производство има качество на кредитор, тъй като не е представен договора за цесия. Претендира разноски.

Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № 101/27.03.2023г. по ч.гр.д.184/2023г. на СвРС - С. В. С., ЕГН ********** следва да заплати на кредитора „А“ ЕООД, ЕИК * сумата 471,97 лева (четиристотин седемдесет и един лева и 97 ст. ) - главница; 398,25 лева (триста деветдесет и осем лева и 25 ст.)- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 84,77 лева (осемдесет и четири лева и 77 ст.) - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 19.04.2017 г. до 20.04.2018г.; 176,26 лева (сто седемдесет и шест лева и 26 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 19.04.2017 г. до 02.03.2021 г., 126,07 лева (сто двадесет и шест лева и 07 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата 25,15 лв. (двадесет и пет лева и 15 ст.) разноски по делото за държавна такса и 100 лева (сто лева и 00 ст.) юрисконсулстско възнаграждение. В предвидения от закона срок длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск.

3

Представен е по делото договор за потребителски кредит от разстояние № 863525 от 19.04.2017 г. и приложение № 1 към същия, сключен между „К“ ЕАД и ответницата, по силата на който „К“ ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя С. В. С. потребителски кредит въз основа на приложени към него Общия условия. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е потребителски, със срок на кредита - 12 месеца, брой погасителни вноски - 12. Посочено е в договора, че падежната дата на първата погасителна вноска е 20.05.2017 г., а последната на 20.04.2018 г. Общият размер на предоставеният кредит е 600,00 лв., при лихвен процент по кредита - 41.24% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 50 %.

Представен е по делото и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП.

Представен е и договор за поръчителство от 19.04.2017 г., сключен между "А" ЕООД в качеството на поръчител и С. В. С. в качеството на потребител, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К“ ЕАД и да отговоря пред „К“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 44,25 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Договорът за поръчителство е сключен от С. В. С. с „А“ ЕООД, в изпълнение на вмененото й задължение по договора за кредит /чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 832235/ да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „К“ ЕАД да плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според, ал. 2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане най - късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената от „К“ ЕАД информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението.

Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него 4 плащане и да му представи информация за същото.

Представен е и сключения договор за поръчителство от 19.04.2017 г. между „К“ ЕАД и „А“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да отговоря пред „К“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „К“ ЕАД да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.

Представена е по делото и разписка за извършено плащане от 20.04.2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да докаже валидно облигационно отношение с ответника, уведомяване за прехвърляне на вземането, както и неизпълнението на договора.

По своята правна същност договорът, който се твърди да е сключен между „К“ ЕАД и ответника, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. В конкретния случай договорът за потребителският кредит с № 863525/19.04.2017 г. представлява предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

По отношение на същия са относими и ЗПУПС и ЗЕДЕУУ с оглед електронната среда, в която се твърди да е сключен процесният договор.

В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищецадоставчик на услугата. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а съгласно, ал. 3 от същата разпоредба преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за 5 установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В конкретния случай ответникът оспорва да е сключвал с „К“ АД процесният договор за кредит, като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че има изразено изявление от същия за сключването на договора. Единствено в чл. 17 от процесния договор за потребителски кредит е уговорено, че кредитополучателят декларира, че всички негови изявления, направени чрез средства за комуникация от разстояние, в т.ч. по e-mail, чрез sms, по телефон, попълване на полета в сайта на К и др. са валидни и го обвързват съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП, като е съгласен същите да бъдат записвани от К. В случая за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, е приложим ЗЕДЕП - сега ЗЕДЕУУ (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), доколкото представлява приложимата редакция на закона с оглед датата на сключване на твърдения договор - 19.04.2017 г., а не е предвидено обратно действие на закона. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП в приложимата му в случая редакция (сега ЗЕДЕУУ), електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП).

Разпечатката съдържа 36 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86777889-b5f5-4551-91e6-4b82f3ec899f