Решение № 1613 от 31.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65853/2023
- Вид
- Решение № 1613
- Подписан
- 31.01.2025
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 и сл. · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
- чл. 47 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1613 гр. С..................., 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110165853 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., ж. к. „Н............. срещу С. о...., БУЛСТАТ .................., с адрес: гр.
С..................., ул. „М...............“ ...... с която са предявени за разглеждане обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, съответно за сумата от 5 400,00 лева – дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получена травма на лявата ръка при състоял се на 26.10.2023 г., около 12:15 часа в гр. С..................., бул. „Х..........
Б................“ ............. инцидент, и за сумата от 1 597,70 лева – дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от същото увреждащо събитие под формата на претърпени загуби, изразяващи се в направени разходи за лечение, възстановяване и транспорт до лечебно заведение за оказване на спешна медицинска помощ, от които 77,70 лева – за медицински медикаменти, 1 500,00 лева – заплатено възнаграждение за домашен помощник в продължение на 30 календарни дни /по 50 лева на ден/, и 20,00 лева – за таксиметров превоз до лечебно заведение.
В исковата молба, уточнена с молби от 02.02.2024 г. и 19.02.2024 г., ищцата твърди, че на 26.10.2023 г. при движение по бул. „Х.......... Б................“ ................. гр. С..................., в близост до ресторант „А........“, и опит от нейна страна да прескочи две разместени плочки на тротоарния участък на посочения адрес, десният й крак влезнал под една от плочките и тя паднала напред върху лявата си ръка. На помощ се притекли наблизо преминаващи пешеходци, които повикали спешна помощ. Тъй като екип на спешна помощ не дошъл в продължение на около половин час, притеклите се на помощ на ищцата лица спрели такси, което я откарало в ...........“. За таксиметровия превоз ищцата заплатила сумата от 20,00 лева.
В болничното заведение било установено, че в резултат от инцидента тя е получила съчетано счупване на долните краища на лакътна и лъчева кост на лявата ръка. Наложило се наместване на ръката и нейното гипсиране. На ищцата били изписани медицински 1 медикаменти, които същата закупила съобразно препоръките на лекарите. Полученото увреждане затруднило ищцата при осъществяване на ежедневните й дейности, поради което се наложило същата да ползва домашен помощник, който й помагал за обличане, събличане, къпане, почистване на дома, пазаруване, както и я придружавал до лечебно заведение за извършване на контролни прегледи, в продължение на 30 дни, за което ищцата му заплащала възнаграждение в размер на по 50,00 лева на ден. В резултат на инцидента и увреждането, получено при него, ищцата твърди, че е претърпяла болки и страдания, които оценява на стойност 5 400,00 лева. Поддържа, че отговорност за полученото увреждане носи ответната о...., чиито служители не са изпълнили задълженията си за поддържане и ремонт на тротоарния участък. Въз основа на изложеното моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по исковите претенции, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на предявените искове по чл. 45 ЗЗД. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесния инцидент. Навежда възражение за съпричиняване на вредите, като твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на увреждането, тъй като не е проявила нужното внимание при придвижването си. Счита претендираните обезщетения за прекомерни по размер. Оспорва исковете като недоказани.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство лист за преглед на пациент № 237745/26.10.2023 г., от който се установява, че на 26.10.2023 г., в 13:36 часа, Е.
Д. М., ЕГН **********, е била приета и прегледана в спешен кабинет по ортопедия и травматология при ...........“ от д-р С............ Ш., където й е била поставена основна диагноза „съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито“ и е насочена за изследвания, както следва: „лява гривнена ст фас и пр“, „рентгенография на гривнена става“. Видно от представения документ, по снета от пациента анамнеза, същата е паднала на тротоара. В графа „Терапия“ на последния се съдържа отбелязване за поставена на пациента шина и назначен контролен преглед на 03.11.2023 г.
По делото е представена и приета като писмено доказателство издадена на Е. М. от др Ст. Ш. при ...........“ рецепта от 26.10. /без отбелязване на годината на издаване/, от която се установява, че на пациента се предписват следните медикаменти: калцикинон капсули – 60 бр., ната спин таблетки, диклопрам капсули
По делото е представен и приет като писмено доказателство фискален бон от 26.10.2023 г. удостоверяващ плащане на сумата от общо 77,70 лева, от която диклопрам – 22,40 лева, натаспин – 24,30 лева, и калцикинон – 31,00 лева. С оглед на пълното съвпадение между посочените в рецептата, издадена от д-р Ш., дата и месец на издаване и изписани с нея медикаменти, и посочените във фискалния бон от 26.10.2023 г. дата, месец, година на издаване и закупени медикаменти, съдът намира за несъмнено, че рецептата е била издадена на 26.10.2023 г. и във връзка с процесния инцидент и в тази връзка намира за неоснователни възраженията на ответната о.... в обратния смисъл.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Епикриза на Е. Д. М. от 03.11.2023 г., издадена от „I-ва к-ка по ортопедия и травматология“ при ...........“.
Видно от последната обективното състояние на пациента е „Добро общо състояние.
Контактна. Адекватна. Афебрилна. Без данни за СЦН в ляв горен крайния“. По снета от пациента анамнеза оплакванията му в областта на лява стеснена гривна датират от 2
26.10.2023 г., когато се „препъва на тротоара и пада на лявата си ръка“. На пациента е извършена рентгенография на лява гривнена става, при която са установени данни за фрактура в дисталната част на ляв антебрахиум. На 03.11.2023 г. на пациента е извършено оперативно наместване и е поставена гипсова имобилизация с дадени препоръки за домашно лечение при изписването и прием на болкоуспокояващи средства. Пациентът е изписан на 13.11.2023 г. В епикризата е констатирана временната му нетрудоспособност.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключението на вещото лице К. С. по допуснатата съдебно – медиццинска експертиза /СМЕ/, която преценена по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Според констатациите на експерта, при прегледа на Е. М. на 26.10.2023 г. на същата е било извършено закрито наместване на счупването в областта на долните краища на лакътната и лъчевата кост, като при контролния преглед, извършен на 03.11.2023 г., е установено вторично разместване, което е наложило повторно наместване и поставяне на нова гипсова имобилизация. Описаното в представения по делото лист за преглед на пациент телесно увреждане при ищцата би могло да се получи по описания в исковата молба начин. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът на гипсовата имобилизация възлиза на 35 дни. През този период пациентът изпитва затруднения със самостоятелното си хигиенно и битово самообслужване. Изслушан в проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание, експертът уточнява, че механизмът на получаване на процесното увреждане е „падане напред и подпиране на ръката“. Ако счупването е в областта на доминантната ръка, затрудненията за пострадалия биха били поголеми, особено за поддържане на личната хигиена, тъй като гипсът не трябва да се мокри.
След сваляне на имобилизацията обичайно следва да се извършва рехабилитация, за извършването на която в случая няма данни в приложената по делото документация.
Обичайният срок за възстановяване при увреждания като процесното е около 4-5 месеца.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д. Х. Ц., А. Б. М. и Ю. Т. А..
От разпита на свидетелката Д. Х. Ц., дългогодишна позната на Е. М., се установява, че в деня на инцидента, около 11:30 часа, тя и свидетелят А. М. пресичали булевард „Х..........
Б................“, насочвайки се към ресторант „А........“ за обяд, когато свидетелката случайно забелязала Е., която била паднала на земята, както и млад мъж, който й се бил притекъл на помощ, за да я вдигне. Свидетелката Ц. и А. М. се приближили до Е., като на св. Ц. й напрвило впечатление, че плочките в тротоарния участък, където Е. била паднала, не са в изрядно състояние, без да има спомен дали същите са били счупени. По неин спомен на земята около Е. нямало покупки. Свидетелите веднага повикали спешна помощ, която обаче не се появила в продължение на около половин час. Това наложило спирането на таксиметров автомобил и изпращането на Е. в болнично заведение с него. Междувременно Е. се била чула със сина си и се разбрали той да отиде директно в болничното заведение.
Свидетелите не придружили Е. до болницата в деня на инцидента, тъй като счели, че пренасянето й до автомобила, с който били те, щяло да забави воденото й в болницата и поради това счели за удачно спирането на такси. Свидетелката Ц. има спомен за случай, около месец по-късно, в който тя, заедно с Е. и сина на последната, ходили за преглед на ищцата, при който й бил махнат гипсът. По лични впечатления на свидетелката и понастоящем ръката на Е. имала изкривявания.
От разпита на свидетеля А. Б. М., познат на Е. М., се установява, че в деня на инцидента, той и свидетелката Ц. вървели по бул. „Х.......... Б................“ и на пресечката срещу ресторанта решили да пресекат, при което свидтелят видял жена, която се препънала на тротоара и паднала. Първоначално свидетелят не разпознал жената. Впоследствие установил, че това е неговата позната Е.. Направило му впечатление, че тротоарната плочка на мястото на инцидента е разместена и под нея се отваря дупка. Е. не можела да се движи, 3 поради което свидетелите повикали линейка. Тъй като линейката се забавила много време, свидетелят спрял преминаващ през булеварда таксиметров автомобил, в който качили Е.. По спомен на свидетеля в момента на инцидента Е. била с ниски обувки и черен панталон, като не носела покупки.
От разпита на свидетелката Ю. Т. А., позната на Е. М., се установява, че последната се свързала с нея с молба да й оказва помощ в ежедневието, тъй като била претърпяла злополука – паднала на тротоарна плочка и увредила ръката си. Свидетелката се съгласила и в продължение на около месец помагала на Е. в домашните й задължения като почистване, готвене, както и й помагала да се къпе, да ходи на тоалетна, почиствала у тях, придружавала я на прегледи. Свидетелката ходела обикновено за по 2 часа на ден, по обяд. Случвало се да ходи и вечер, след работа. За предоставената помощ Е. й заплащала по 50,00 лева на ден, като свидетелката няма спомен да е подписвала документи за плащането.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, съответно за сумата от 5 400,00 лева – дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получена травма на лявата ръка при състоял се на 26.10.2023 г., около 12:15 часа в гр. С..................., бул. „Х.......... Б................“ ............. инцидент, и за сумата от 1 597,70 лева – дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от същото увреждащо събитие под формата на претърпени загуби, изразяващи се в направени разходи за лечение, възстановяване и транспорт до лечебно заведение за оказване на спешна медицинска помощ, от които 77,70 лева – за медицински медикаменти, 1 500,00 лева – заплатено възнаграждение за домашен помощник в продължение на 30 календарни дни /по 50 лева на ден/, и 20,00 лева – за таксиметров превоз до лечебно заведение.