Решение № 161 от 26.05.2023, Административен съд - Враца

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 161 гр. Враца, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, I състав, в публично заседание на 17.05.2023 г. /седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

АДМ.

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия Житарска адм. дело № 165 по описа на АдмС – Враца за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 38 от Закона за висшето образование.

Образувано е по жалба на Ц.А.И., ЕГН **********,***, чрез *.А.Д. *** срещу Заповед №431/21.02.2023г. на Ректора на УНСС-София, с която на основание чл.21, ал.1 от АПК, чл.32, ал.1, т. 8 от ЗВО, чл.36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове /Наредбата/ и чл.31, ал.1, т.7, чл.36, ал.2, т.2 и чл.37 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, жалбоподателката е наказана с „отстраняване от общежитие за учебната 2022/2023г.“, поради нарушение на чл. 31, ал. 1, т.1 и т. 7 от Правилник за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС /Правилника/.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи, че в нарушение на административно производствените правила на Правилника преди да се наложи наказанието „отстраняване от общежитие“, административния орган е следвал да наложи наказанието „спиране на административното обслужване в УНСС“. Твърди се, че тази последователност се изисква от самата разпоредба на чл.35, ал.2 от Правилника и неспазването й води до нарушаване процедурата по налагане на наказанията. Сочи, че и в чл.39 от

Наредбата също е предвидено за такова нарушение да се наложи първо наказание „отправяне на предупреждение за отстраняване от общежитие и едва след това да бъде наложено най-тежкото наказание „отстраняване от общежитие“. Жалбоподателката не е давала писмени обяснения за съответната забава, Заповедта не е ясно мотивирана, от нея не става ясно какво точно нарушение е извършила, за да й бъде наложено наказанието „отстраняване от общежитие“. Твърди се, че по този начин е препятствана възможността й за защита. Твърди се, че посочената за нарушена разпоредба на чл.31, ал.1, т.1 и т.7 от Правилника се отнася до правата на лицата, настанени в студентските общежития, поради което е неправилна. Претендира се присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, както и платената държавна такса в размер на 10,00 лева.

Ответникът – Ректорът на УНСС – София, чрез * Д.Д., изразява становище на първо място за недопустимост на жалбата, а в придружителното писмо към жалбата и в писмения отговор и за нейната неоснователност.

Счита, че заповедта е издадена при спазване на всички законови изисквания, със законосъобразно и правилно посочване на правните основания за издаване на заповедта, ясно посочване на нарушената правна норма на Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. Твърди се конкретните задължения са установени от Комисията по социално-битовите въпроси на учащите /КСБВУ/ при УНСС, на който доклад наказващия орган се е позовал в оспорваната заповед. Излагат се съображения, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.45 от Наредбата, наказанието, което е наложено на жалбоподателката, а именно „***“ не попада в нормата, която определя административно-наказателната отговорност по чл.45 от Наредбата. Според ответника наистина чл.36, ал.2 от Правилника определя, че при незаплащане на дължимия наем за повече от един месец се налагат последователно наказанията „спиране на административно обслужване в УНСС, в т.ч. и недопускане до явяване на семестриални и държавни изпити“ и „отстраняване от общежитие до края на учебната година“, но следва да се има предвид практиката в университета, че първото наказание не се обективира в писмена заповед на ректора на УНСС, а се изпълнявало автоматично от администрацията. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоначално делото е било образувано под № 2522/2023г. в Административен съд – София град, откъдето с Определение № 2344/17.03.2023г. е изпратено по подсъдност на Административен съд – Враца според постоянния адрес на адресата на акта, съобразно правилото на чл. 133, ал. 1 АПК за определяне на местната подсъдност.

Заповедта е издадена на 21.02.2023г., но няма данни кога е връчена на наказаното лице. Жалбата е подадена на 08.03.2023г. и тъй като в административната преписка липсват данни, а и ответника твърди, че не е отбелязано връчването на заповедта на И., то следва да се приеме, че жалбата е в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване. Неоснователно е възражението на ответника, че след като няма дата на получаване на оспорената заповед, то следва да се приеме като дата на връчване - датата на нейното издаване. Съдът не може да се съгласи с това твърдение. За издаването на индивидуален административен акт, какъвто се явява заповедта за наказание на Ректора на УНСС, съгласно чл.61 от АПК се съобщава по реда на чл. 18а от АПК в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.

В случая, след като лицето не е намерено да му бъде връчено лично акта, е следвало да се приложат правилата на чл.18а, ал.9, респ. ал.10 от АПК. Липсват каквито и да било доказателства да е изпълнена процедурата по връчване на ИАА, поради което настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена срока по чл.149 от АПК. Отделно от това ако се приеме, че заповедта е съобщена на жалбоподателката на следващия ден след издаването й – 22.02.2023г., то 14-дневния срок изтича на 08.03.2023г., когато е входирана жалбата в УНСС. Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е

ОСНОВАТЕЛНА.

С оспорената Заповед №431/21.02.2023г. на Ректора на УНСС, издадена с посочени правни основания – чл.21, ал.1 от АПК, чл. 32, ал. 1, т.8 от Закона за висшето образование чл.36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл.31, ал.1, т.7, чл.36, ал.2, т.2 и чл.37 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС и във връзка с Решение на Комисията по социално-битови въпроси на учащите се в УНСС по Протокол № 30/25.01.2023г., жалбоподателката Ц.А.И. – ** специалност „**“, настанена в *** е наказана с административно наказание "***". Като фактическо основание за отстраняването е посочено, нарушение на чл.31, ал.1, т.1 и т.7 от Правилника за устройство и дейността на поделение „Студентски столове и общежития“. Към датата на обжалване на заповедта липсват данни за нейното връчване.

На заседание от 25.01.2023г. на

Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се при УНСС по доклад на Началника на сектор „НИО“ за нарушения на Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и за ползване на студентските столове на УНСС относно студенти, неплатили наеми и консумативи за повече от 2 месеца, съгласно приложен списък по справка, сред които е и жалбоподателката Ц.И. е взето решение за налагане на наказание "***" на всички неплатили в срок, като е дадена възможност да се заплатят дължимите суми за наем и консумативи от студентите до 31.01.2023г. и едва след този срок, който не се е издължил да му бъде наложеното горното наказание. Към доклада е приложен списък на задължените лица с посочване размера на натрупаните задължения, но без данни за какъв период се отнасят и как са били формирани. В Протокол № 30/25.01.2023г. се съдържа такъв списък, в който липсва вече дори и размера на натрупаните задължения, а са изписани само трите имена на длъжниците и адреса в общежитието. Въз основа на взетото решение от КСБВУ при УНСС по протокол №30/25.01.2023г., Ректорът на УНСС е издал оспорената Заповед № 431/21.02.2023г.

От представените по делото доказателства от жалбоподателката – вноски бележки за внесени суми за наем /л.14 и л.16 от делото/, се установява че Ц.А.И. на 27.01.2023г. е внесла сумата от 154.72 лева за наем за м.ноември 2022г., а на 06.02.2023г. е внесла сумата от 189,41 лева, от които 169,40 лева наем за м.декември 2022г. и 20,00 лева депозит. От анализа на тези вносни бележки е видно, че жалбоподателката е внесла сумите дължими за наем и консумативи преди да бъде издадена заповедта, като наема за м.ноември е и в посочения от КСБВУ към УНСС срок /31.01.2023г./ по протокол №30/25.01.2023г.

При така изяснената фактическа обстановка, Административен съд Враца, І-ви състав, прави следните правни изводи:

По делото е приложена справка относно начина на формиране на сумите за наем и консумативи. Месечният наем на Ц.И. е в размер на 110,00 лева, а токът и водата за м.ноември е 27,16 лева ток и 17,56 лева вода или общо дължимият размер за м.ноември за наем и консумативи е размер на 154,72 лева, който И. е внесла на 27.01.2023г.

По делото не се спори за начина на формиране на сумите за консумативи ел. енергия и вода, които се приемат от съда за дължими.

Заповедта е издадена от компетентен орган - лице, което е оправомощено по силата на закона да издава такива заповеди и в съответствие с разпоредбата на чл.37, ал.2 от Правилника.

Съгласно чл.21, т.7 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове - лицата, настанени в студентски общежития са длъжни да заплащат определения наем и други плащания в определените срокове. Съгласно чл. 20, т. 5 и чл. 23, ал. 4 от Наредбата наем и консумативи се дължат и за периода на лятната ваканция, ако стаята не е освободена. Съгласно чл. 25 от същата наредба размерът на наемите и плащанията за консумативи в студентските общежития се определят със заповед на ректора на висшето училище, видът на плащанията за консумативи и начинът на тяхното формиране за студентските общежития се определят с правилниците за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на висшето училище.

Съгласно чл. 45 от Наредбата за неизплащане на дължимия наем за повече от един месец се налагат следните наказания – 1. предупреждение за отстраняване от общежитието; 2. отстраняване от общежитието. Наказанията се налагат по предложение на управителя на съответното общежитие или на други заинтересувани лица като преди налагането на наказанията се осигурява възможност на председателя на домовия съвет да изрази становище. Наказанията се налагат със заповед на ректора на висшето училище.

Съгласно чл.34, ал.1, т.3 от Наредбата – ректорът налага наказания за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития и столове, а съгласно ал. 2 упражняването на тези правомощия може да се възлага със заповед на определено от ректора длъжностно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 7 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС – лицата, настанени в студентски общежития са длъжни да заплащат определения месечен наем, консумативи в рамките на текущия месец, за който са дължимите суми. В чл. 36, ал. 2 от правилника са предвидени наказания за неизплащане на дължимия наем и консумативи за повече от един месец, които се налагат последователно:

1. спиране на административното обслужване в УНСС, в това число и недопускане до явяване на семестриални и държавни изпити и 2. отстраняване от общежитие до края на учебната година.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8676ec74-858a-487b-8551-4dc5d6b6cf9b