Решение № 260006 от 08.02.2022, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Ихтиман, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –

ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 07.12.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.

ЦОНЧЕВ при секретаря Надя Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 283/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК.

Образувано е след като с Решение № 260140/25.11.2020 г., постановено по г.д. № 500/2020 г. по описа на СОС, са обезсилени Решение № 271/28.11.2019 г. и определение от 08.04.2020 г., постановени по гр.д. № 1495/2017 г. на РС - Ихтиман и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предявен е иск от З. С. Д. починала в хода на производството на 04.12.2018 г., със законни процесуални правоприемници Д.Б.Д., Л.Д.Д. и С.Д. Д. против ответниците Б.Х.Д., М.Х.З. и Л.Н.З. за допускане до делба на ЗАПАДЕН БЛИЗНАК от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП 48,75 кв. м и гараж с РЗП 26,88 кв. м, ведно с ½ идеална част от поземлен имот /дворно място/, в който са построени сградите, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец, целият с площ от 610 кв. м, съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния план на с. Пчелин, одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ. Костенец, с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V-406.

Ищците твърдят, че с ответниците Б.Х.Д. и М. Д. са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство и договор за доброволна делба. Изложено е, че имат общ наследодател С. М. Г.. След смъртта му на 17.03.2006 г. по силата на наследяване З. с. Д., поч. на 04.12.2018 г. - негова дъщеря и ответниците Б.Х.Д. и М.Х.З.-негови внуци и деца на починалата преди него дъщеря Венета с. Д., съгл. представеното Удостоверение за наследници с изх. № 259/08.07.2016 г., стават съсобственици с п. с. С. на процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /дворно място/ с площ от 610 /шестстотин и десет/ кв.м., съставляващ УПИ У1-406 /шести за имот пл. № четиристотин и шести/ в кв. 2 /втори/ по регулационния план на с. Пчелин, ведно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА-БЛИЗНАК с РЗП от 97,50 /деветдесет и седем цяло и петдесет стотни/ кв.м. и ГАРАЖ с РЗП от 26,88 /двадесет и шест цяло и осемдесет и осем стотни/ кв.м., при съседи на имота: от две страни улица, УПИ У-406.

Впоследствие на основание Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 28/15.05.2007г., т. III, рег. № 2245, по който договор са страни п. с. С.; М. А. С.; М.Х.З.; Б.Х.Д. и З. с. Д., в дял на М.Х.З., Б.Х.Д. и З. с. Д. преминава процесният недвижим имот ЗАПАДЕН БЛИЗНАК от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП 48,75 кв. м и гараж с РЗП 26,88 кв. м, ведно с прилежащата ½ идеална част от поземлен имот /дворно място/, в който са построени сградите, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец, целият с площ от 610 кв. м, съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния план на с. Пчелин, одобрен със Заповед № 718/1971 г. на Кмета на общ. Костенец, с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V-406. Поради данните при размяна на книжа, че Л.Н.З. (дъщеря на М.Х.З.) е придобила право на собственост върху имота на основание саморъчно завещание, направено от прадядо ѝ с. Г., същата е конституирана в качеството на ответник по иска.

Ответницата Л.Н.З. оспорва включването на процесните имоти в делбата.

Твърди, че е придобила същите в качеството на частен правоприемник по силата на завет, направен в нейна полза от прадядо ѝ с. М. Г., с изготвено и подписано лично от него саморъчно завещание от 10.11.1998 г., съхранявано и обявено от нотариус С. Вл., с рег. № 013 в Нотариалната камара, с протокол от 03.07.2017 г., акт № 63, том III, рег. № 2618 по общия регистър на нотариуса, който протокол е вписан в Служба по вписванията- Ихтиман на 01.08.2007 г. по нот.д. № 2076/2007 г. Прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност с начален период на владението, считано от 03.07.2007 г. Развити са доводи, че тъй като едва от настоящото дело ѝ станало известно, че завещателят не е бил едноличен собственик на процесния имот, както към момента на изготвяне и подписване на завещанието, така и към момента на смъртта си, е придобила изцяло собствеността основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Инвокира, че владее процесния имот само за себе си, лично и посредством родителите си, като негови държатели. Владението е основано на направения в нейна полза завет и продължава до момента, като през цялото време е осъществено явно, несъмнено и необезпокоявано от когото и да било.

Не ѝ е известно, че и други лица са били собственици на този имот към момента на смъртта на завещателя и към момента на обявяване на завещанието.

Владението ѝ върху процесния имот е осъществено със знанието и без противопоставянето на ответниците М.З. и Б.Д., които нееднократно по различни поводи са заявявали, включително и пред трети лица, че този имот е нейна лична собственост.

Владението ѝ върху имота е осъществено със знанието и без противопоставянето на наследодателката на ищците - З. с. Д., която никога не е владяла имота, нито веднъж не е посетила същия след смъртта на баща си, нито пък по някакъв начин е заявила правото си на собственост върху него. Твърди, че е направила в имота и редица подобрения, включително и ново строителство, относно които никой, включително ищците и наследодателката им, не се е противопоставил. Излага, че З. Д. заявява свои претенции за собствеността на имота едва с предявяване на иска по настоящето дело.

Ответницата М.З. оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Аргументира се, че дъщеря ѝ Л.З. е едноличен собственик на имота на основание завет.

Ответникът Б.Х.Д. не депозира отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В първото съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищците оспорват истинността на собственоръчното завещание от 10.11.1998 г. с твърдения, че текстът и подписът не са изпълнени от лицето, посочено като автор на завещанието с. Г.. Ответницата Л.З. изразява желанието си да се ползва от документа вследствие, на което е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

РС-Ихтиман е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

Общи наследодатели на страните в производството са Ц. С. Г.а, починала на 03.06.1996 г. и съпругът ѝ с. М. Г., починал на 17.03.2006 г.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Долна баня, се установява, че с. М. Г. е сключил граждански брак с Ц. С.

Кръстова на 11.02.1940 г., която е приела фамилното име на съпруга си – Г.а.

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том I, рег. № 171/1980 г. на РС Ихтиман се установява, че през 1970 г. с. М. Г. и п. с. С. са закупили регулиран парцел VI за имот планоснимачен № 406 в кв. 2 по плана на с. Пчелин с площ от 610 кв. м до пътя от с. Пчелин за Плечински бани, улица и от две страни парцели и блок на АПК. Към 1970 г. с. Г. е бил в брак с Ц. Г.а, поради което на основание чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. (отм.) имотът е придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност.

Страните не спорят, а и от показанията на свид. Ат. Ат., които не са оборени от други доказателства и следва да бъдат кредитирани в цялост, се установява, че към 1980 г. от с. Г. в имота е построен процесният западен близнак и гараж. С оглед това на основание чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г.

(отм.) посочените сгради също са били придобити в съпружеска имуществена общност от с. Г. и Ц. Г.а.

Ц. С. Г.а е починала на 03.06.1996 г. и видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 488/05.11.2018 г. на община Костенец, е наследена от преживелия си съпруг с. Г. на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН, от ищцата, починала в хода на производството З. Д. (дъщеря) на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и от ответниците -наследници по право на заместване Б.Д. и М.З. – деца на починалата ѝ на 12.05.1992 г. дъщеря Венета с. Д. на основание чл. 10, ал. 1 ЗН. с. М. Г. е починал на 17.03.2006 г. и видно от удостоверение за наследници изх. № 259/08.07.2016 г., издадено от община Костенец, е наследен от ищцата, починала в хода на производството, З. Д. (дъщеря) на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и от ответниците – наследници по право на заместване Б.Д. и М.З. – деца на починалата му на 12.05.1992 г. дъщеря Венета с. Д. на основание чл. 10, ал. 1 ЗН.

С договор за доброволна делба № 28, том III, рег. № 2245 от 15.05.2007 г. заверен от нотариус Р. Г., рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара, била извършена делба на УПИ VI-406 в кв. 2 по регулационния план на с. Пчелин ведно с построената в имота масивна жилищна сграда – близнак с РЗП от 97,50 кв. м. и гараж със РЗП от 25,88 кв. м, като п. с. С. и М. А. С. получили в дял източния близнак от масивната жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от поземления имот, а починналата в хода на производството ищца З. Х. Д. и ответниците М.Х.З. и Б.Х.Д. и З. Х. Д. – процесните западен близнак от сградата и гаража, ведно с припадащата ½ идеална част от дворното място.

С протокол за обявяване на тайно саморъчно завещание акт № 65, том III, рег. 2618 на 03.07.2007 г. от нотариус Соня Владимирова, рег. № 013 в регистъра на Нотариалната камара, е обявено саморъчно завещание от с. М. Г. в полза на Л.Н.З..

Завещанието е датирано от 10.11.1998 г. и в него е вписано, че с. Г. завещава малка къща с мазе недоправена в дворно място заградено в с. Пчелин. В протокола за обявяване на завещанието е посочено, че то е съхранявано в нотариалната кантора на нотариуса, за което е образувано нотариално дело № 164 /2/ от 08.02.1999 г., като при приемането му е отбелязано, че приносител на завещанието е М. П. За..

Съдът намира оспорването на истинността на собственоръчното завещание, направено в производство по реда на чл. 193 ГПК от ищците, за недоказано, с оглед на което липсват основания за изключване на документа от доказателствената съвкупност.

Завещателното разпореждане не носи подписа на оспорващите го страни (ищците) и на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК в тежест на ответницата Л.З. е при условията на пълно и главно доказване да установи, че текстът и подписът на частния документ са изпълнени от лицето, посочен като техен автор.

Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, с едно уточение, което ще бъда изложено по-долу. Същата е аргументирана, логична и безпристрастно изготвена. От изложеното в нея се установява, че при сравнителното изследване на ръкописните текстове в документа по редове помежду им, /с изключение на текстовете: „Молител“ и „Нотариус“/ се наблюдават съвпадения по общи и частни графически признаци - степен на обработеност, структурна сложност, свързаност, строеж, посока, форма, последо-вателност и относителното месторазположение на движенията при изписването и свързването на елементите от буквите и връзките между тях, даващи основание за извода, че са изпълнени от едно и също лице. В анализа на сравнителния материал е посочено, че едно от условията при анализиране на сравнителния материал в методиката на съдебно почерковата експертиза е да се използват документи и материали, за които е сигурно, че произхождат от лицето. Обикновено това са различни договори, заявления за документи за самоличност и други, където лицето изпълнява текст и полага подпис пред служебни лица. В хода на изследването е вещото лице е установило, че няма сравнителен материал от ръкописен текст от с. М. Г., който да е изпълнен в официални документи. В карта образец П-16 на ЕСГРАОН текстът е изпълнен от служител, а подписът е положен от лицето. Липсват заявления за издаване на лични документи, поради факта, че с. М. Г. е имал само т.н.