Определение № 3859 от 19.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3859 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20251100607054 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

С протоколно определение от 10.07.2025 година по НОХД № 8516/2025 година СРС, НО, 116 с-в е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурор при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор при СРП с искане за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че обвинителният акт отговарял на изискванията на ТР № 2 от 07.10.2002 година по ТД № 2/2002 година на ОСНК на ВКС.

Наред с това се излагат аргументи, че в обвинителния акт били описани съставомерните елементи на престъпленията, поставените от съда въпроси били по съществото на делото, а наред с това било недопустимо да се указва на прокурора от съда за какви престъпления и спрямо кои лица да повдигне обвинения.

Съдът, съобразявайки доводите на прокурора и материалите по делото и извършвайки цялостна проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт намира, че протестът е неоснователен, а по същество първоинстанционото определение е неправилно.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора първоинстанционният съд е констатирал, че е налице неяснота на обвинението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1 от НК по пункт първи на обвинителния акт и относно обвинението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1 от НК по пункт втори на обвинителния акт, а наред с това е приел, че за обвинението за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК е налице противоречие както в обстоятелствена част на обвинителния акт, така и между същата и диспозитивната, като е изложил подробни 1 съображения в тази насока. Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на първата инстанция намират опора в закона и задължителната съдебна практика, въведена с ТР 2/2002 година на ОСНК.

Фактическите рамки на обвинителния акт, съотнесени към заключителната част не отговарят в пълнота на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК досежно начина на извършване на престъпленията.

Изводите на първоинстанционния съд, подорбно изложени в определението от проведеното разпоредително заседание са резултат от внимателна оценка на съдържанието на внесения обвинителен акт и правилна преценка на закона, довели до постановяване на правилен съдебен акт.

Настоящата инстанция споделя на собствено основание извода, че е налице неяснота на обвинението от гледна точка на механизма на деянието, а именно ползване на „неистински официален документ“- арбитражно решение. Действително в ОА липсва посочване, защо се приема, че арбитражното решение е „официален неистински документ“, като липсват твърдения дали на документа е придаден вид, че е издаден от компетентно длъжностно лице и подписът на длъжностното лице, като задължителен реквизит на документа е манипулиран и под каква форма, като правилно тези недостатъци са съотнесени от съда към лицата Р.Ю., И.Ц. и Т.С.. Законосъобразно на следващо място СРС е посочил, че се твърди от една страна, че арбитражното решение (относно обвинението по пункт първи) е представено пред нотариус Е.П., като със същото се удостоверява вещно право, но в същото време се сочи, че нотариус П. извършила заверка на копие за вярност с оригинала, т.е. налице е нотариално удостоверяване по смисъла на чл.569, т.2 от ГПК, при което нотариално действие не се извършва проверка на вписаните в документа обстоятелства и този факт не е отразен в заключителната част на ОА по пункт първи, което и според въззивния съд създава неяснота в обвинението.

Правилно първата инстанция е установила наред с това, че по пункт първи и втори на ОА се излагат твърдения, че с арбитражното решение се удостоверявало вещно право, без да става ясно от изложението в обстоятелствената част на ОА, поради какви причини е прието, че с такова може да се удостоверява вещно право, с оглед забраната, визирана с разпоредбата на чл.19 ГПК. Тези неясноти и противоречия следва да бъдат отстранени от прокурора, за да е налице валидно сезиране на съда с обвинителен акт отговарящ на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК.

Правилни са съображенията на първоинстанционния съд и досежно неяснота на обвинението за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК в частта досежно време и място на въвеждане в заблуждение на Г., като предхождащ явяването й с подсъдимото лице пред нотариус момент, досежно фактически твърдения за заплащане на сума от 400 000 лева на подсъдимия от Г., както и кога и къде, като съставомерен резултат на твърдяната имотна облага, съответно вреда. Правилни по същество са констатациите на районен съд и в останалата част досежно неяснотата на обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, които градски съд възприема за обосновани и съответни на закона.

2

Неоснователни са упреците на оспорващата страна към съдебния акт, предмет на въззивна проверка, тъй като съдът не е давал указания за какви престъпления и срещу кого следва да се предявят обвинения, а съблюдавайки задължителната съдебна практика и запознавайки се внимателно със съдържанието на обвинителния акт, съотнесено към законовите изисквания на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК правилно и в пределите на своята компетентност е констатирал недостатъци в съдържанието на същия, водещи до ограничаване правото на защита на обвиняемия и създаващи неяснота в обвинителната теза, която подлежи на разглеждане в съдебната фаза на процеса, а от там и в предмета на делото.

С оглед горните съображения настоящата инстанция намира, че частният протест е неоснователен, а първоинстанционното определение в своята цялост е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените мотиви СГС, НО, IX-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.07.2025 година по НОХД № 8516/2025 година, с което СРС, НО, 116 с-в е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурор при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3