Определение № 559 от 04.03.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 520/2022
- Вид
- Определение № 559
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 04.03.2022
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Величка Запрянова Запрянова, Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 559 гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 4405/19.01.2022 г. от „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“№ 7, чрез адвокат И.Г., против разпореждане № 26188/21.12.2021 г., постановено по ч. г. д. № 19976/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е прекратено производството по същото дело.
С жалбата са релевирани подробни съображения за недопустимост, евентуално неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Оплакванията са за нарушение на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, довело до недопустимо произнасяне от РС Пловдив, извън рамките на местната компетентност. Поддържа се на следващо място неправилно приложение и на разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 и т.
4 от ГПК, доколкото визираните с тях отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената в заповедното производство такава. Излага се, че доводи относно основателността на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и наличие на предпоставките за това. Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде обезсилено, като вместо това делото бъде изпратено по компетентност на РС Бургас, а в условията на евентуалност отменено, като вместо това искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, да бъде уважено.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 19976/2021 г. по описа на РС Пловдив е образувано по подадено от „УниКредит Булбанк“АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А. З. Х., ЕГН **********, за следните суми: 1 879,61 лева /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща дължими суми по предсрочно изискуем кредит по договор за кредитна карта № CCIR-410-00110-2019/21.06.2019 г. и анекс № 1/20.02.2020 г.; 259,11 лева – договорна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски по производството в размер на 42,77 лева – държавна такса и 132,00 лева – адвокатско възнаграждение.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което производството по посоченото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е прекратено, първостепенният съд е приел, че предвид данните за регистриран настоящ адрес на длъжника в Турция, неговото обичайно местопребиваване не е в Република България. Посочил е, че това представлява пречка за издаване на исканата заповед за изпълнение по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК и поради това искането следва да бъде оставено без разглеждане.
Изводът на съда, че искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде оставено без разглеждане, е неправилен.
Длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закон за потребителския кредит. В този случай, съгласно чл. 411, ал. 1 от ГПК заявлението се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. За спазване на указаната местна подсъдност съдът следи служебно.
Такава служебна проверка е извършена, като от изготвената справка от Национална база данни „Население“ /л. 56 от делото на РС/ се установява, че считано от 07.10.2005 г. длъжникът в заповедното производство е с регистрирани: 1/ постоянен адрес област Б., община С., село С., ул. „Ч.“№ .. и ../ настоящ адрес – Турция.
При това положение правилно заповедният съд е констатирал, че длъжникът няма регистриран настоящ адрес в страната. Вместо обаче да предприеме съответни действия за спазване на предписаната в чл. 411, ал. 1 от ГПК местна компетентност, като изпрати делото на компетентния съд, с оглед липсата на регистриран в страната настоящ адрес на длъжника по заявлението и наличието на данни за регистриран постоянен такъв, неправилно първостепенния съд е стигнал до извод, че като последица следва да остави без разглеждане така подаденото заявление и да прекрати заповедното производство. На този етап от производството последицата от липсата на 2 регистриран в страната настоящ адрес на длъжника обосновава единствено определяне на местната подсъдност за разглеждане на депозираното заявление по постоянния т а к ъ в . (разяснения към т.3б на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ). Като не е съобразил изложеното първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Поради така изложените съображения частната жалба се явява основателна, а обжалваното с нея определение следва да бъде отменено, като вместо това да бъде постановено продължаване на съдопроизводствените действия с приложение на чл.
411, ал. 1 от ГПК относно компетентния да разгледа така депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение съд.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 26188/21.12.2021 г., постановено по ч. г. д. № 19976/2021г. по описа на Районен съд Пловдив и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3