Решение № 6462 от 10.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6462 гр. С, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110153666 по описа за 2023 година

Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 1 бл...., че последния дължи на ищеца сумите, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 34150/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на 4 382.57 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането; както и мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г. в размер на 523.18 лв.;

Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, както следва: главница в размер на 62.23 лв., дължима за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г. в размер на 12.68 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „МХ Е” ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

1

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът изразява становище за недопустимост на предявените искове като насочени срещу ненадлежна страна. Според него страна в търговското правоотношение по продажба на топлинна енергия е етажната собственост, а не отделните етажни собственици.

Изразява се становище, че договорът с ФДР е сключен от лица без представителна власт спрямо договарящата етажна собственост, както и че моментът, от който е уговорено да влезе в сила предхожда сключването му.

По съществото на спора се признава придобиване правото на собственост от страна на ответника върху процесния имот, за кйто ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енерегия, на основание дарение. Въпреки това се оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. Отделно от това се надеждат доводи, че процесното жилище не е било обитавано през исковия период и не е реализирано топребление на топлинна енергия. В условията на евентуалност – ако съдът приеме, че е доставяна топлинна енергия, то същата се оспорва при наличието на хипотезата по чл.62, ал.2 от ЗЗП, а именно като непоръчана от потребителя услуга.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и по размер, доколкото същият е установен в извлечение от сметка, имащо характер на частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.

Ответникът оспорва представените общи условия на ищцовото дружество, както и твърденията в исковата молба, че е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на предявените вземания.

Възражение срещу исковете е обосновано и поради погасяването им по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 34150/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 4 382.57 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 523.18 лева, представляваща мораторна лихва за период 2 от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г., сумата 62.23 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 12.68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г. С възражение от 31.08.2023 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.

Видно от нотариален акт №..., том І, рег.№ ..., нот.дело №.../2015 г., съставен от нотариус Ц М А, рег.№... от РНС, ответникът е придобил на 29.12.2015 г. чрез дарение процесния имот, представляващ ап.81, находящ се в ж.к.Д бл.....

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 18.08.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение услугата дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „МХ Е“ ООД. Договор с последното е сключен на 26.08.2002 г. По делото са представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор №.../09.06.2020 г.

Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период не е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището поради неосигурен достъп. От представения от ответника с отговора на исковата молба констативен протокол на представители на етажната собственост се установява, че след посещение на процесния имот на 01.02.2024 г., същите са установили, че в него липсват радиатори.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради извършено прихващане.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „МХ Е” ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.

Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има монтирани отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители с № ..., № ..., № ... и № ....

Освен това в банята има отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа възможност за отчет. Установено е, че отчетни периоди 2020/2021 г. и 2021/2022 г. не е осигуряван достъп за отчет, поради което ФДР е процедирала съгласно чл.70, ал.2 и ал.4, както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., 3 като е разпределяла топлинна енергия по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. Освен това, към топлоенергията за отопление е добавена и тази, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира в банята с мощност от 728W.

По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че поради неосигурения достъп през посочените два отоплителни сезона, топлоенергията е разпределена съобразно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно по 140 л. вода на денонощие при един ползвател.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка през 2018 г. и през 2022 г.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 4081.61 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово разпределение от 62.23 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от представения нотариален акт, ответникът е придобил съобствеността върху процесния имот на 29.12.2015 г. чрез дарение.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация 4 до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, което налага извод, че между страните е валидно възникнало облигацонно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 4081.61 лв.