Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18611 от 19.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11204/2026
Вид
Определение № 18611
Подписан
19.05.2026
Състав
ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18611 гр. С., 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20261110111204 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр.

С., Б., бл. 4, вх. А, представлявана от „Вход Мениджър“ ЕООД, ЕИК 203024670, чрез адв. В. и адв. Г., с които е поискала да бъде установено по отношение на ответника Е. Н. М., с адрес гр. Б., бл.4, вх.а, ет.4, ап.11, че последния дължи на ищеца сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 346/2026 г. н РС- Пазарджик, с издадената по делото Заповед №218/ 10.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба, ищеца твърди, че с Разпореждане № 3510/23.03.2026г. по ч.гр.д.№ 346/2026 г. н РС- Пазарджик, му е указано да предяви иск относно вземанията си по издадената заповед за изпълнение, поради постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. В исковата молба изрично е посочено, че на 18.03.2026г. длъжникът е заплатил главниците по издадената заповед за изпълнение, като не е платил разноските по делото.

Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС „процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.

414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство".

Предвид допълнението на чл. 415, ал. 1 ГПК, извършено с ДВ, бр. 100/2019 г. /т. е. след постановяване на ТР № 4/18.06.2014 г./, предпоставките, при които заповедният съд дава указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и по отношение на които исковият съд извършва самостоятелна преценка за наличието им като условие за процесуална допустимост на предявения установителен иск, вече са две – да е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или заповедта за изпълнение да е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Извършвайки дължимата самостоятелна преценка за допустимост на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, настоящият исков съд намира следното:

В настоящия случай, съдът в заповедното производство е дал указания до заявителя за предявяване на иск за вземанията му по заповедта по чл. 410 ГПК, приемайки, че е налице 1 хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Видно от материалите по заповедното дело, длъжникът е подал възражение срещу заповедта на 23.03.2026 г., т. е. в срока по чл. 414 ГПК, като към възражението е приложил платежен документ за заплатена сума по сметка на заявителя в размер на 152 евро. Настоящия съдебен състав намира, че независимо от формалното посочване във възражението, че то се подава по чл. 414 ГПК, с оглед на това, че към него има приложен документ за заплатена сума, същото има характер на възражение п о чл. 414а, ал. 1 ГПК, по което заповедният съд е дължал не даване на указания за предявяване на установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а извършване на действията по чл. 414а, ал. 4 и ал. 5 ГПК, още повече, че с предявената в настоящото производство искова молба, ищеца-заявител признава, че сумите за главници са заплатени.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че исково производство за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, е преждевременно образувано и следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №11204/2026г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 159 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис от определението на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение препис от същото да се изпрати за сведение по ч. гр. д. №346/2026 г. по описа на РС – Пазарджик.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2