Решение № 177 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5094/2024
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Виолета Веселинова Низамова
Цитирани разпоредби
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124 · Кодекс на труда
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.402 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 68 · Кодекс на труда
- чл. 70 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. П., 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330205094 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2400376 от 27.08.2024г. на *******Инспекция по труда“ гр.П., с което на А. Ш. А., ЕГН **********, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи в жалбата си. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адв. Б., който пледира за уважаване на жалбата и развива допълнителни възражения в подкрепа на направеното с нея искане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, представлявана в съдебно заседание от юрк. Ш., моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага съображения за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. Претендира присъждане на разноски за осъществена по делото юрисконсултска защита. Прави възражение за претендирания от насрещната страна размер на адвокатското 1 възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За времето от 08.04.2024г. до 18.08.2024г. св. В. Н. Д. и колегата му С.ка Й. А., двамата на длъжност *** в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. /ДИТ гр.П./ били командировани да извършат проверки по спазването на трудовото законодателство в гр. П.. В тази връзка на 08.04.2024г. служителите на ДИТ гр.П. извършили проверка на строителен обект – „Изграждане на жилищна сграда“ в УПИ ХХІ-501.1040, жилищно застрояване, кв.35 по плана ПУП-ПУР с устройствени зони „Жилищен парк М. – север“ гр. П.. На място установили няколко лица, които извършвали строително- монтажни дейности. Сред тях били жалбоподателя А. и св. Б. Г. С., който извършвал дейност по шпакловане на стени в един от апартаментите на строителния обект. На св. С. била предоставена за попълване Декларация във връзка с чл.402 ал.1 т.3, чл.402 ал.2 от КТ, но тъй като същият заявил, че е неграмотен и не можел да пише, декларацията била попълнена от св. Д.. В нея били попълнени единствено трите имена на св. С., неговия поС.ен адрес и ЕГН, като в графа „Работещ в“ било посочено „П. БГ“ ЕООД с отразена дата – „от 08.04.2024г.“. В графите „Като“ и „с работно време“ било отразено „общ работник“, съответно „4 часа“. Графите „Почивни дни“, „почивки в работния ден“, „Трудово възнаграждение“, „Получавате ли трудово възнаграждение“, както и графите по т.9., 10. и 11. от декларацията не били попълнени. Декларацията била подписана от св. С.. При разговор с него, същият обяснил на инспекторите от ДИТ гр. П., че за първи път бил на работа и дошъл на обекта заедно с жалбоподателя А. Ш. А. да му помага.
За установените на обекта лица, сред които имало и непълнолетни такива, какъвто бил и св. С., проверяващите извършили справка в ДИТ гр. П. за наличието на сключени трудови договори, с коя фирма, както и за наличието на разрешения за започване на работа. Жалбоподателят А. декларирал пред инспекторите, че е служител на „П. БГ“ ЕООД. В тази връзка с призовка изх.№ 24024988/08.04.2024г. от посоченото дружество бил изискан сключен с Б. С. трудов договор. В отговор от „П. БГ“ ЕООД било посочено, че имат сключен трудов договор с А., който към момента на проверката бил в платен отпуск, но нямали сключен трудов договор със св. С., нито били свързани с проверения строителен обект.
Инспекторите изискали справка и от строителя на обекта, посочен на намиращата се на строителната площадка информационна табела, а именно „П.“ ООД, който от своя страна декларирал, че няма договорни отношения с „П. БГ“ ЕООД, като посочил, че има такива отношения с „Тритон 2
Хидроизолационни системи“ ЕООД за извършване на СМР по хидроизолацията, с „ГАП – 07“ЕООД за извършване на СМР по изкопни работи, с „Х.К.“ ЕООД за извършване на ВиК и с „Е-С“ ООД за монтаж и почистване на тоалетни за временно ползване. Въз основа на този отговор, проверяващите направили извод, че останалите строително-монтажни дейности в т.ч. и шпакловането били извършвани от строителя на обекта – „П.“ ООД, за което съставили срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. С направеното възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, дружеството депозирало и Споразумение от 06.03.2024г., сключено между „П.“ ООД и Д.П.Т., ЕГН ********** за извършване на довършителни строително-монтажни дейности от страна на Титюков в конкретно посочени в споразумението апартаменти. В тази връзка била изпратена призовка изх.№ 24052964/06.06.2024г., в резултат на която на 17.06.2024г. Даниел Титюков представил писмени обяснения и декларирал, че като собственик на няколко апартамента в горепосочения строителен обект, имал устна уговорка с жалбоподателя А. Ш. А. за шпакловане на апартаментите и не познавал св. Б.
С..
За изясняване на обстоятелствата, на 18.06.2024г. жалбоподателят А. бил поканен в ДИТ гр. П., където декларирал, че тъй като му свършвал платения отпуск, взел да му помага на строителния обект св. С..
Въз основа на това, св. Д. приел, че на 08.04.2024г. в гр. П. жалбоподателят А. Ш. А. в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ /ДР на КТ/, не уредил отношенията си с Б. Г. С., като трудови правоотношения при предоставянето на работна сила от последния, като не сключил писмен трудов договор с него. За така установеното св. Д. съставил срещу жалбоподателя А. АУАН № 132400376/20.06.2024г. за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А. Ш. А., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В хода на административнонаказателното производство пред съда са разпитани св.В. Н. Д. /актосъставител/ и св.Б. Г. С..
В разпита си като свидетел актосъставителят посочва обстоятелствата по извършената специализирана проверка на строителния обект, констатираното от инспекторите на място и след справките, извършени в ДИТ гр.П., както и обстоятелствата по съставяне на процесния АУАН. В 3 показанията си свидетелят заявява, че в помещението на проверения строителен обект установили няколко лица, сред които и св. С., който работел като шлайфал една от стените. Тъй като последният заявил, че е неграмотен, декларацията била попълнена от св. Д., който записал имената и ЕГН на С.. На въпрос за кого работи, С., посочил името на А., но не могъл да отговори на въпроса за коя фирма, като насочил отново инспекторите към жалбоподателя.
Актосъставителят уточнява, че на останалите въпроси на проверяващите, св.
С. не отговорил, но обяснил, че бил на този обект за пръв път и не бил говорил за работно време и трудово възнаграждение. Извършената от проверяващите справка в ДИТ гр.П. показала, че за две от лицата, сред които и жалбоподателя А., имали сключени договори с „П. БГ“, докато за установените на място две непълнолетни лица, нямало регистрирани трудови договори, както и не е било поискано разрешение от Инспекцията по труда за сключване на такива договори. Направена била и справка от дружеството „П. БГ“, от която св.Д. установил, че към момента на проверката жалбоподателят А. бил в платен отпуск, като дружеството нямало връзка с проверения строителен обект.
Проверяващите се насочили към строителя, отбелязан върху поставената на обекта информационната табела – „П.“ ООД, който посочил, че няма връзка нито с лицата, за които било изпратено запитване, нито има връзка с „П. БГ“.
Тъй като не били представени нито трудови, нито граждански договори, но лицата били в работен процес по време на проверката на строителния обект, св. Д. първоначално съставил АУАН срещу строителя „П.“ ООД за липсата на трудови договори. Впоследствие било представено споразумение между „П.“ ООД и един от собствениците на апартаменти в обекта – Даниел Титюков, който в обясненията си по случая посочил, че наел жалбоподателя А. да извърши СМР в негов апартамент, за което му плащал, но не познавал останалите лица. За да изясни обстоятелствата по случая, св. Д. разговарял с жалбоподателя А., който потвърдил декларираното от Титюков и посочил, че останалите три лица взел да му помогнат да свърши по-бързо работата по шпакловане на апартаментите, за което бил нает от Титюков.
Актосъставителят посочва, че въз основа на установеното по време на проверката, направените впоследствие справки и декларираното от жалбоподателя на гърба на една от декларациите, приел, че А. А. се явявал работодател за съответните лица, за което му съставил няколко АУАН-а.
Допълва, че проверяващите не успели да установят за какво работно време и срок били наети лицата, какво им е трудовото възнаграждение и какви почивки били уговорени.
Съдът кредитира показанията на св.Д. като обективни, последователни, без индиция за предубеденост, като в частта им, в която актосъставителят твърди, че жалбоподателя се явява работодател на конкретното лице, не получават доверие, доколкото не се подкрепя от събрания по делото 4 доказателствен материал.
От показанията на св. С. се установява, че същият бил на строителния обект, за да помага като роднина на А., който бил мъж на леля му. Посочва, че на мястото бил половин час преди да дойдат проверяващите и хвърлял боклука. Бил за един ден на обекта. А. не му бил казал нито, че ще му плати, нито доколко ще работи и колко време. След приключване на работата, никой не му дал пари. Обяснил на проверяващите, че не работи на строежа, а отишъл да помага. Твърди, че при проверката почиствал отпадъците. Според свидетелят проверката била извършена в събота, когато не бил на училище.
Последното категорично се оборва от кредитирания с доверие доказателствен материал и в частност от постановлението на районен прокурор при Районна прокуратура гр.П. за отказ да се образува досъдебно производство от 29.10.2024г., както и от направената от съда справка относно това какъв ден се явява датата на проверката, видно от които, св. С. не е бил записан в редовна форма на обучение и не е посещавал училище, а денят на проверката не се явява почивен ден – събота, както твърди св.С., а ден – понеделник. В останалата им част показанията на този свидетел се кредитират от съда.
Съдът кредитира и представените и приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства, съдът намира за недоказано по безспорен и категоричен начин осъществено от жалбоподателя А. Ш. А., в качеството му на работодател, административно нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Твърдяната за нарушена разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ предвижда писмената форма като форма за сключване на трудовият договор. Работодател, който не изпълни това законово изискване се санкционира на основание чл.414, ал.3 от КТ с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8674ab21-3556-44f7-b5d5-a63f73ff4d83