Определение № 434 от 24.05.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. София, 23.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

С жалба вх. № 21878/15.06.2022 год. по описа на ЧСИ рег. № 927 с район на действие РС –гр. Елин Пелин длъжникът по изп. дело № 20229270401325 Д. Н. П. е обжалвал постановлението за разноски от 01.06.2022 год., представляващи претендираните от взискателя „Л.Б. ЕООД Енд Ко“ КД, с. Р.П. разноски за адвокатско възнаграждение, както и начислените по изпълнителното дело такси. Моли съда да го отмени, тъй като сумите са необосновано завишени и адвокатското възнаграждение е прекомерно.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в призовка за доброволно изпълнение.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателя „Л.Б. ЕООД Енд Ко“ КД, с. Р.П. срещу длъжника Д. Н. П., въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2022 год. по гр. дело № 17545/2020 год. по описа на СРС и гр.д.

№ 6893/2021 год. на СГС, според който длъжникът следва да заплати на взискателя общо сумата 1570 лева разноски, както и въз основа на изпълнителен лист от същата дата по гр.д.

№ 12074/2020 год. на СРС и гр.д. № 8223/2021 год. на СГС, според който Д. П. е осъден да 1 заплати на дружеството общо сумата 1200 лева разноски. Молбата за образуване на изпълнително дело е подадена от дружеството чрез адв. Александров и адв. Стефанов /пълномощно на л. 31 по делото/. С молбата е представена и фактура № 7414/06.04.2022 год., от която се установява, че взискателят е заплатил сумата 904,80 лева на упълномощеното адвокатско дружество за процесуално представителство в производството по издаване на 2 броя изпълнителни листове, образуване на изпълнително дело и процесуално представителство в рамките на делото с длъжник Д. П..

С разпореждане от 01.06.2022 год. ЧСИ е образувал изпълнителното дело и е начислил такси и разноски, както следва: 589,29 лева с ДДС – общо дължими такси по ТТРЗЧСИ – т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 9, т. 26 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, 904,80 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Д. П. на 29.07.2022 год. В нея са посочени дължимите суми за главница съгласно представените изпълнителни листове, от които 2 770 лева – главница /присъдени разноски/, 904,80 лева – разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело и 589,29 лева – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 15.06.2022 год. Принудителното изпълнение е насочено спрямо вземанията на длъжника от работодателя „П.Б.“ ЕООД и банки „Банка ДСК“ АД и „К.Б.С.Б.“ ЕАД, като едновременно с поканата за доброволно изпълнение са изпратени съответно и съобщения за налагане на запор по чл. 450 вр. чл. 507 от ГПК /стр. 39, 40 и 47/.

На 07.06.2022 год. по изпълнителното дело е постъпила сумата 4264 лева в резултат на изпълнен запор от „К.Б.С.Б.“ ЕАД

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие в изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски, което подлежи на обжалване. Според установената практика на ВКС на РБ /определение № 403 от 01.12.2008 год. по ч.гр. дело № 1762/2008 год. и др./ длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В случая оплакването на длъжника за завишен адвокатски хонорар по своята правна същност е възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което следва да се произнесе съдебният изпълнител. Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че искането на длъжника за намаляване поради прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от взискателя в изпълнителното производство, може да се упражни с искане до решаващия орган - съдебния изпълнител, като неговият акт подлежи на обжалване пред съда. До момента, в който липсва произнасяне по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение, няма и постановен акт, който да подлежи на обжалване пред съда. В случая възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е заявено от длъжника за пръв път с жалбата му до окръжния съд, т. е няма 2 произнасяне на съдебния изпълнител и не е налице акт на последния, който да подлежи на обжалване пред съда. Ето защо жалбата на длъжника в частта, касаеща прекомерността на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, е недопустима. От друга страна, тъй като направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 278 от 25.06.2012 год. по гр.д. № 414/2012 год. на ВКС на РБ, IV г.о./, то въпросът за законосъобразността на приетите от съдебния изпълнител други разноски /такси по ТТРЗЧСИ/ е обусловен и от произнасянето по въпроса за прекомерността на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя. Това налага производството по настоящото дело да бъде прекратено изцяло, а делото – върнато на съдебния изпълнител за произнасяне по направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. След това делото следва да бъде изпратено повторно на СОС за произнасяне по подадената жалба в останалата част, както и по евентуално подадена жалба срещу акта на съдебния изпълнител по искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 271/2023 г. по описа на СОС и ВРЪЩА делото на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район на действие РС –гр. Елин Пелин за произнасяне по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК по обективираното в жалба вх. № 21878/15.06.2022 год., подадена от длъжника по изп. дело № 20229270401325 Д. Н. П. искане за отмяна на постановлението за разноски от 01.06.2022 год. в ЧАСТТА, с която са приети претендираните от взискателя „Л.Б. ЕООД Енд Ко“ КД, с. Р.П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 904,80 лева поради прекомерност, на основание чл.

78, ал. 5 от ГПК.

По жалбата в останалата част съдът ще се произнесе след повторното изпращане на делото на СОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3