Определение № 716 от 15.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 893/2023
- Вид
- Определение № 716
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 15.11.2023
- Състав
- Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 716 гр. София, 15.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно търговско дело № 20231001000893 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. П. С. - постоянен синдик на „Алфакомерс трейдинг” ООД/в несъстоятелност/, ЕИК 203769504 срещу разпореждане № 6757 от 02.10.2023г., постановено по т.д. № 20231100900724, по описа на СГС, VІ-2 състав, с което е върната исковата му молба срещу ответниците - „Алфакомерс трейдинг” ООД/в несъстоятелност/ и „Алфаконсулт“ ЕООД.
Частният жалбоподател/ищецът – синдикът С. счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в срок са изпълнение указанията по чл. 129, ал.
2 ГПК – предмет на предявения иск е сключен на 01.01.2018г. договор за заем между „Алфакомерс трейдинг” ООД и „Алфаконсулт“ ЕООД, която била увреждаща сделка по смисъла на чл. 135 ЗЗД, поради реално предоставени суми в общ размер на 50 635 лева и реално намаляване на актива. Счита, че начинът на предоставяне на заетите средства, следвало да се установи в рамките на съдебното производство и е въпрос на основателност на предявените главни, акцесорни и евентуално съединени искове. На следващо място твърди, че начинът да се установят фактите и характеристиките на твърдения за сключен договор за заем - дата на сключване, уговорки за усвояване, условия за връщане на дължимата сума и дължимостта на договорна лихва, е да се предявят настоящите искове. На последно място твърди, че с исковата молба и с допълнителни уточняващи молби, били изложени основните характеристики на договора за заем между ответниците, въз основа на които съдът следвало да определи правната квалификация и да разпредели доказателствената тежест. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за частното въззивно производство.
1
Насрещните страни не участват в това производство, на основание чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК.
Частната въззивна жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу определение на СГС, което прегражда развитието на производството, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и правните доводи на частния жалбоподател, приема за установено от правна и фактическа страна, следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно, субективно, кумулативно и евентуално съединени искове от синдика на „Алфакомерс трейдинг” ООД/в несъстоятелност/, като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността срещу двамата ответници – страните по договор за паричен заем от 01.01.2018г. Ищецът иска обявяването на договора за заем за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността и евентуален иск за връщане на сумата от 50 635 лева в масата на несъстоятелността, както и договорната лихва върху заетите суми.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са изпълнени дадените указанията на съда за отстраняване недостатъци на главния иск.
Ищецът е индивидуализирал договора за заем, чрез посочване дата на сключване, страни, предмет и размер на предоставената в заем сума. Обстоятелството дали тази сума е реално предоставена, как, кога за какъв срок и с какви намерения, са въпроси по същество на правния спор. За допустимостта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че договорът за заем сключен от несъстоятелния длъжник уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността. Правото на избор, както и защо синдикът е избрал Павловия иск вместо осъдителния такъв за връщане на заетата сума, принадлежи единствено и само на ищеца.
Правният интерес е целта към която се стреми ищецът, с оглед на която се предявява искът в хипотезата на чл. 135 ЗЗД - обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него, за да може да се удовлетвори вземането си чрез осъдителен иск за връщане на прехвърленото имущество/в случая заетата сума/. В разглежданата хипотеза правото на иск е регламентирано и съществува като средство за защита на кредиторите на несъстоятелността, в случай че неговият длъжник предприеме увреждащи действия, с които е накърнил „общото обезпечение на кредитора“.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не са изпълнени указанията на съда за индивидуализация на акцесорните искове за обезщетение за забавено изпълнение върху претендираната главница – липсва конкретнен размер на претендираните суми, върху каква главница, начален и краен период на всяка една от тези искови претенции.
Неоснователно е твърдението на синдика, че предявените искове за лихви можело да се установят в хода на делото.
2
Още повече, че тези искови претенции се основават на твърдения за тяхната дължимост уговорени в договора за заем, който се иска да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ответниците. Договорената възнаградителна лихви може да е предмет на акцесорен осъдителен иск за връщане на претендираната главница, но няма как такава искова претенция да е евентуална при уважаването на Павлов иск за същия този договор.
Частният въззивник не е заплатил дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 15 лева, която не се внася предварително, но се дължи на общо основание и следва да бъде осъден да я заплати по сметка на САС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6757 от 02.10.2023г., постановено по т.д. № 20231100900724, по описа на СГС, VІ-2 състав, в частта, с която е върната исковата молба от ищеца С. П. С., в качеството му на постоянен синдик на „Алфакомерс трейдинг” ООД, ЕИК 203769504 /в несъстоятелност/, срещу ответниците - „Алфакомерс трейдинг” ООД/в несъстоятелност/ и „Алфаконсулт“ ЕООД, ЕИК 121914206, за обявяване на относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на сключен на 01.01.2018г. договор за заем в размер на 50 635 лева между „Алфакомерс трейдинг” ООД и „Алфаконсулт“ ЕООД.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6757 от 02.10.2023г., постановено по т.д. № 20231100900724, по описа на СГС, VІ-2 състав, в частта, с която е върната исковата молба от ищеца - С. П. С., в качеството му на постоянен синдик на „Алфакомерс трейдинг” ООД, ЕИК 203769504 /в несъстоятелност/, срещу ответниците - „Алфакомерс трейдинг” ООД/в несъстоятелност/ и „Алфаконсулт“ ЕООД, ЕИК 121914206 за осъждане на ответниците да му заплатят лихви върху всяка една предоставена в заем сума.
ОСЪЖДА „Алфакомерс трейдинг” ООД/в несъстоятелност/, ЕИК 203769504 да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Апелативен съд град София, държавна такса в размер на 15/петнадесет/ лева.
Определението в потвърдителната част подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3