Решение № 259 от 26.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300500408 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано по жалба на взискателя М. И. Г. ЕГН ********** от гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.Л. Д. от АК-Варна, срещу действие на ДСИ при РС Пловдив изразено в постановление от 27.10.2023г., с което е оставена без уважение като неоснователна молба от 24.10.2023г. на взискателя М. И. Г. за извършване на изпълнителни действия по изпълнително дело №7077/23г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, като е отказано исканото с молбата насрочване на принудително предаване на детето К. Г. в сградата на ДСИ при РС Пловдив за посочените в молбата дати и искането ако това предаване не се осъществи поради отказ на длъжника /майката/ Н. М. за предаването на детето, то на същата да се наложи глоба на основание чл.528 ал.2 от ГПК. В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се цялостната му отмяна и налагане на глоба на длъжницата Н. М..

Въззиваемата Н. М., чрез пълномощника адв.М. К. е депозирала отговор на жалбата, като по същество я намира за неоснователна иска оставянето й без уважение. Претендира разноски по делото.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

1

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на СИ по чл.435 ал.1 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя М. Г., че съдиядокладчика от РС Пловдив, разглеждащ делото за родителски права е бил запознат с причините взискателя да не иска сключване на договор с Асоциация ***. Също така неоснователно е възражението свързано с изготвена експертиза от в.л.К. по гр.д. №15108/22г. на ПРС. Също така неоснователно е възражението свързано с някой елементи от воденото между съпрузите дело по ЗЗДН.

Това е така по простата причина, че в казуса сме изправени пред производство по чл. 435 ал.1 т.1 от ГПК, в което се преценява единствено законосъобразното изпълнение на влезлия в сила изпълнителен титул. В казуса това е определение на РС Пловдив по висящо гр.д. №13892/20г. за определяне на привременни мерки с определяне на режим на лични отношения между детето К. Г. и бащата М. Г.. При първоначалното определяне на тези мерки е определено от ПРС същите да се осъществяват всяка първа и трета седмица на месеца с определен времеви интервал, без преспиване при бащата, а след дата 31.07.2021г. и с преспиване при бащата.

Конкретно място за изпълнение на тези лични отношения не е било предвидено от съда, постановяващ мерките. По-късно обаче с две последователни определения на РС Пловдив по това дело е изменен първоначалния режим от съда. С определение от 30.03.2023г. режима на лични отношения е изменен като е определено приемането и предаването на детето да се извършва в Контактен център, в гр.***, а с определение от 12.07.2023г. е определено, че при приемо-предаването на детето в горния център следва да присъстват единствено майката и бащата на детето без трети лица, а е забранено наличието на трети лица придружаващи бащата или майката, които също да присъстват при това действие. Задължени били майката и бащата да сключат нови договори в срок до 21.07.2023г. за максимален срок с Асоциация *** за приемо-предаване на детето в Контактен център, в гр.***. В настоящото изпълнително дело съдията изпълнител е длъжен стриктно да изпълнява това което е определено от съда като режим на лични отношения, тоест приемането и предаването на детето да се извършва в Контактен център, в гр.*** със съдействието на специалисти от Асоциация ***. Взискателя и баща на детето М. Г. с молба от 24.10.2023г. иска от съдебния изпълнител да му предаде детето за лични отношения обаче в сградата на Държавно съдебно изпълнение при РС Пловдив и то принудително. Това искане е в пряко противоречие с нареденото от съда в последните му две определения относно мястото и начина за предаване на детето за лични отношения с баща му, ето защо това искане не подлежи на 2 принудително изпълнение. Аргументите на взискателя Г. свързани с водените съдебни дела между него и майката на детето са ирелевантни за съдебното изпълнение и не подлежат на разглеждане в това съдебно производство. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На основание чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по разноските в това приключило съдебно производство. Като на основание чл.79 ал.1 т.3 от ГПК разноските се дължат от взискателя М. Г. и същите са в размер на 400 лева, за писмено отговор на подадената жалба по това съдебно производство от адвокат /л.50/.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на взискателя М. И. Г. ЕГН ********** от гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.Л. Д. от АК-Варна, срещу действие на ДСИ при РС Пловдив изразено в постановление от 27.10.2023г., с което е оставена без уважение като неоснователна молба от 24.10.2023г. на взискателя М. И. Г. за извършване на изпълнителни действия по изпълнително дело №7077/23г. по описа на ДСИ при РС Пловдив.

ОСЪЖДА М. И. Г. ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Н. Л. М. с ЕГН ********** от с.*** сумата от 400 лева, за разноски по това съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3