Решение № 395 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110111733 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК, вр. с чл. 19 от ЗГР и е образувано по молба на П. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, с искане за промяна на фамилното име от „Д." на „Д.".

Съображенията на молителката, изложени в молбата, обосноваващи необходимостта от исканата промяна, се свеждат до следното: Носи фамилията „Д.", придобита по време на брака с Д. А. Д., сключен на **** г. в гр. Варна. Бракът е прекратен с решение № 6566/2008 г. на Варненския районен съд, XXV-ти състав, влязло в законна сила на 09.01.2009 г., като с решението е постановено, че запазва фамилията на съпруга „Д.". От момента на фактическата раздяла до настоящия момент са изминали много години и е отпаднала всякаква необходимост да продължава да носи тази фамилия.

Детето – дъщеря И. Д. Д., родена на **** г., е вече пълнолетна, като към момента е навършила 19 години. Дъщерята е завършила успешно средното си образование и молителката я е отглеждала сама от бебе. Посочва, че не чувства необходимост – нито емоционална, нито юридическа – да продължава да носи името, придобито по време на краткия брак. Молителката изразява желание да възстанови своята идентичност и връзка с фамилията, която е носила преди брака – „Д.". По посочените съображения счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които налагат 1 претендираната промяна на фамилното име.

В открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2026 г., молителката се явява лично и поддържа депозираната молба, като моли за нейното уважаване.

Заинтересованата страна Община Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по исканата промяна.

Заинтересованата страна Варненска районна прокуратура в писмо с вх. № 103089 от 10.12.2025 г. с ВРП № 18438/2025 г. уведомява съда, че спрямо молителката в Районна прокуратура – гр. Варна няма заведени преписки, същата не е осъждана, както и след изискана справка от Сектор „БДС" не са били установени данни тя да е била депортирана от страничленки на ЕС, поради което представител на ВРП не взема участие в производството.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и обясненията на молителката, дадени в открито съдебно заседание, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна и направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересуваното лице, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Основателността на молбата изисква да бъде установено по категоричен начин, че са налице важни обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.

От представените писмени доказателства – лична карта на молителката, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0307 от 11.02.1977 г., удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 1084 от **** г., удостоверение за прекратен брак с изх. № 6566/2008 г., издадено от Районен съд – Варна, и удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № АУ063679ВН – се установява следното:

Молителката е родена на 09.02.1977 г. в гр. Добрич с три имена: П. Г. Д.

(собствено, бащино и фамилно име). На **** г. е сключила граждански брак с 2

Д. А. Д. в гр. Варна, при който е приела фамилното име на съпруга – „Д.". От брака се е родило дете – И. Д. Д., ЕГН **********, родена на **** г. С решение № 6566/2008 г. на Варненския районен съд, XXV-ти състав, от 09.01.2009 г., влязло в законна сила на същата дата, бракът между молителката (тогава П. Г. Д.) и Д. А. Д. е прекратен, като с решението е постановено, че след развода жената носи фамилно име „Д.". Упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката.

От удостоверението за идентичност на лице с различни имена от 14.07.2020 г. е видно, че П. Г. Д. (с ЕГН **********) и П. Г. Д. са имена на едно и също лице. Това обстоятелство показва, че молителката е сменила собственото си име от „П." на „П.", но е запазила фамилното име „Д.", придобито по време на брака.

От обясненията на молителката, дадени в съдебно заседание, се установява, че от момента на раздялата с бившия съпруг до настоящия момент са изминали повече от 17 години. Детето, родено от брака, е вече пълнолетно – навършило е 19 години, завършило е средното си образование и молителката е изпълнила родителските си задължения по отглеждането му.

Молителката посочва, че е отглеждала детето сама от бебе и че към настоящия момент е отпаднала необходимостта да носи еднакво фамилно име с дъщеря си за административни или социални цели. Изразява категорично желание да възстанови предбрачното си фамилно име „Д.", с което да възстанови своята идентичност и връзка с роднинското си семейство. Подчертава, че не чувства нито емоционална, нито юридическа необходимост да продължава да носи фамилното име, придобито по време на краткия брак, който е траял само няколко години.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от СК, след прекратяване на брака всеки от бившите съпрузи запазва фамилното си име, освен ако при развода или до една година след това не поиска да възстанови фамилното си име, което е носил преди брака. В случая молителката не е поискала при развода да възстанови предбрачното си име, поради което е запазила фамилното име „Д.". Обстоятелството, че е изтекъл срокът по чл. 53, ал. 1 от СК, обаче не изключва възможността за промяна на фамилното име по реда на чл. 19 от ЗГР, когато са налице важни обстоятелства.

В настоящия случай важните обстоятелства се изразяват в следното:

3

Първо, изминал е значителен период от време от прекратяването на брака (повече от 17 години), през който молителката е изградила самостоятелен живот, напълно отделен от този на бившия съпруг. Второ, отпаднала е необходимостта от еднакво фамилно име с детето, което е вече пълнолетно и самостоятелно. Трето, молителката изразява силно субективно желание да възстанови предбрачната си идентичност и връзка с роднинското си семейство чрез възстановяване на фамилното име „Д.". Четвърто, носенето на фамилното име „Д." създава за молителката лично неудобство и емоционален дискомфорт, тъй като то я свързва с брак, който е бил кратък и е прекратен преди много години.

Фамилното име служи за идентификация и принадлежност към семейството, но след прекратяването на брака тази връзка е отпаднала.

Законът не задължава бившите съпрузи да носят завинаги фамилното име, придобито по време на брака, а допуска неговата промяна, когато важни обстоятелства налагат това. Съдът счита, че в случая са налице такива обстоятелства, които оправдават исканата промяна. Субективното желание на молителката да възстанови предбрачното си фамилно име „Д.", подкрепено от обективните обстоятелства – изтеклия значителен период от време след развода, пълнолетието на детето и отпадане на необходимостта от еднакви фамилии, са достатъчно основание за допускане на исканата промяна, като не са налице и отрицателни предпоставки, поради което молбата подлежи на уважаване, като основателна.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна във фамилното име на молителката П. Г. Д., ЕГН **********, като в регистъра на населението същата да бъде вписана с фамилно име „Д.", на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 537 от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4