Определение № 37966 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37966 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20241110113427 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 51830 от 17.02.2026г. ищецът, чрез процесуалните си представители е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 26.01.2026г. в частта за разноски, като моли съдът да ревизира становището си относи възприетата от него прекомерност на претендираното за присъждане възнаграждение от ищцата в размер на 4050 лева и съответно да измени решението като с оглед изхода на спора вземе предвид пълно претендирания за присъждане размер на възнаграждението, както и присъди в полза на ищцата заплатената от нея държавна такса, която не е присъдена с оглед изхода на спора, както и да измени решението в частта за разноските, в която е присъдил на „..“ ООД разноски в размер на 3 222,02 лева, като въобще не присъжда такива.

Молителят излага, че неправилно съдът е намалил като прекомерно исканото за присъждане адвокатско възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършената от процесуалните представителна ищцата работа. Акцентира се на обема на изготвената експертиза, както и на събраните в хода на производството гласни доказателрствени средства, които според молителя далеч надхвърлят обичайния размер по граждански дела. Позиционира се вниманието на съда и върху проведените общо пет съдебни заседания по делото. По отношение присъдените разноски на „..“ ООД се възразява по делото да са налице доказателства за реалното извършване на тези разноски. Посочва се, че представеното пълномощно е издадено от „.. 15“ ООД, като представения списък с разноски също е от „.. 15“ ООД, както и възнаграждението за вещо лице също е внесено от това дружество. Също така се моли съдът да измени решението в частта за разноските като присъди на ищцата и такива за държавна такса с оглед изхода на спора В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответниците не са взели становище по молбата.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

1

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящият случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 05.02.2026г., а молбата е подадена в съда на дата 17.02.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.

По същество молбата съдът намира за частично основателна. Видно е че по делото е представен списък с разноски, в който не фигурират като заплатени от ищцата и разноските за държавната такса в размер на 1000 лева. Списъкът по чл. 80 от ГПК служи за онагледяване на разноските и съставлява процесуална предпоставка за молба по чл. 248 от ГПК, но пропускът в него да бъде включен разход, който е реално направен по делото не е решаващ. В настоящия случай е представен списък по чл. 80 от ГПК преди даване хода на устните състезания, както и срочно е отправено искане за присъждане на сторените разноски като цяло, поради което е налице надлежно искане за присъждане на разноски. Разноските за държавна такса в размер на 1000 лева са доказани. Въпреки, че в списъка не е включена сумата, заплатена от ищцата за държавна такса, съдът намира, че списъка по чл. 80 от ГПК има само спомагателна за съда и sui generis санкционна за страната последица /процесуална предпоставка тя да иска изменение на решението в частта на присъдените й разноски/, но не и установителна функция, поради което невключването на сумата 1000 лв. за залатена държавна такса не е пречка тази сума да бъде присъдена. По изложеното в тази част искането е основателно, като с оглед изхода на спора на ищцата следва да се присъдят разноски и в размер на 600,00 лева, с равностойност в евро в размер на 306,78 евро, като в тази връзка следва да бъде изменено решението в частта за разноските.

Претенцията в частта, в която се иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени на „..“ ООД, съдът намира също за частично основателна. Това е така, тъй като исковете са предявени срещу „..“ ООД действително и то изключително по инициатива на ищцата, но за това тя е понесла неблагоприятните последици чрез отхвърляне на исковете срещу „..“ ООД. В действителност обаче е видно, че договора за правна защита и съдействие, въз основа на който е присъдено адвокатско възнаграждение на ответника с оглед изхода на спора е сключен с „.. 15“ ООД. Следователно в тази връзка не е възникнало право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора в полза на ответника срещу когато ищцата е насочила иска си. От друга страна разноските в размер на 222,02 лева за депозит за изготвяне на експертиза следва да се присъдят на ответника с 2 оглед изхода на спора, като именно в тази връзка следва да се измени рашението в частта за разноските в коментираната част, като ищцата бъде осъдена да заплати на „..“ ООД, вместо посочената сума от 3 222,02 лева, сумата от 222,02 лева.

Искането касаещо изменение на решението в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора след вземане в предвид на пълно претендирания за присъждане от ищцата размер от 4050 лева, съдът намира за неоснователно. В практиката многократно е поставян въпросът за критериите за прекомерност на адвокатското възнаграждение и възможността за неговото намаляване вземайки предвид правната и фактическа сложност на делото. ВКС последователно приема, ч е адвокатското възнаграждение няма да бъде прекомерно, когато е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, с обема и съдържанието на предоставената правна защита и съдействие, както и с обичайния и разумен размер на възнагражденията за дела със сходен предмет и сложност. Преценката се извършва към момента на сключване на договора между адвоката и клиента, като съдът прилага опитните правила и отчита пазара на труда за адвокатски услуги. В тази връзка следва да се посочи, че минималния размер съгласно чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа на възнаграждението е в размер на 2650 лева, като съдът е присъдил възнаграждениие в размер на 3500 лева, само 550 лева по-малко от претендираното за присъждане. Съдът намира, че е съобразил извършената по делото работа, обстоятелството, че са проведени пет съдебни заседания, спецификата от правна страна на така предявените искове, поради кето намира, че определеното в размер на 3500 лева, редуцирано впоследствие с оглед изхода на спора възнаграждение, е справедлив размер за положения от адвокатите на ищцата труд в производството.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение от 26.01.2026г. постановено по гр.д. № 13427/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:

ОСЪЖДА „.. ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „. ДА ЗАПЛАТИ на В. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Банкя, ул. „.., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1610,57 евро, с равностойност в лева от 3150,00 лева, представляващи разноски по гражданското дело.

ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Банкя, ул. „.. ДА ЗАПЛАТИ на „..“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 113,52 евро, с равностойност в лева от 222,02 лева, представляващи разноски по гражданското дело.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4