Решение № 1340 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100508361 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Глоб трейд“ ЕООД срещу решение № 20128628/26.08.2024г., постановено по гр. д. № 50468/2020г. на СРС, 60 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено, че съществува вземане на „Съни Холидейз“ ЕООД срещу „Глоб трейд“ ЕООД за сумата от 16582.15 лв., дължима по договор от 08.03.2013г. и представляваща стойността на закупени от ищеца по поръчка на ответника самолетни билети за периода от 20.02.2015г. до 18.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че договорът от 08.03.2013г. е с неясен и неточен предмет, а посочените в споразумението суми не кореспондират със сумите, посочени в договора и в исковата молба. Излага доводи, че нито договорът, нито споразумението, са обвързани с издадените протоколи. Твърди, че погасителната давност е изтекла по отношение на цялата претендирана сума. Счита, че експертизата не установява облигационно отношение между страните. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

1

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че страните са били обвързани от валиден договор за поръчка. Счел е за доказана връзката между издадените протоколи и представения договор. Приел е, че е налице надлежно осчетоводяване на протоколите. Счел е за частично основателно направеното възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца.

Въззивният съд намира, че сключеният договор от 08.03.2013г. следва да се квалифицира като такъв за посредничество. Съгласно чл. 1 от договора агентът „Глоб трейд“ ЕООД създава в собствена локация резервации за самолетни билети, а Съни Холидейз, действащ в качеството си на IATA агент и член на BSP България, издава самолетните билети по създадените от „Глоб трейд“ ЕООД резервации от свое име и за сметка на агента, тоест извършва действия, свързани с издаване на самолетни билети, което означава, че извършва посредническа дейност.

Договорът за посредничество се урежда от разпоредбите на чл. 49 ТЗ - чл. 51 ТЗ. Той представлява фактическа дейност, при която търговският посредник (агентът) оказва съдействие за сключването на сделки, в случая - за продажба на самолетни билети. Съгласно константната съдебна практика, договорът за посредничество, регламентиран в чл. 49 – 51 ТЗ, е с различен обхват и различни задължения от договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД /напр. решение № 37/27.04.2012г. по т. д. № 1143/2010г., І ТО на ВКС/. В случая СРС е разгледал въведения с исковата молба 2 правопораждащ фактически състав, като правилно е определил предмета на доказване и разпределил тежестта на доказване за релевантните за спора факти. Предвид изложеното, не е налице хипотезата на произнасяне по непредявен иск и обжалваното решение е процесуално допустимо. Страните са ангажирали относимите към предмета на делото доказателства.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че договорът от 08.03.2013г. е с неясен и неточен предмет. Задължение на съда е винаги, когато счита, че опредЕ. договореност между страните, от която произтича задължение, чието неизпълнение се твърди, е неясна, да извърши тълкуване на спорната клауза, тъй като дори и когато не е напълно опредЕ., престацията може да бъде определима. Тълкуването съставлява способ за установяване точния смисъл на поетите с договор задължения и трябва да се съобразява с предмета и да съдейства за разкриване на съдържанието му, т.е. то винаги е дейност по установяване точния смисъл на предмета на тълкуване. Този способ е приложим във всички случаи, когато съдът констатира неясни, двусмислени уговорки, но също така е задължен да приложи тълкуване и когато, макар и разбираеми от външна страна, уговорките са предмет на спор между страните. Чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които се осъществява тълкуването на договор. От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение.

При осъществяване на такава дейност по тълкуване винаги следва да се търси общата воля на страните – изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, със закона, обичаите, практиката и добросъвестността. Критериите, регламентирани от чл.20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му. Съдът е длъжен да приложи чл. 20 ЗЗД винаги когато счита, че е налице неясна договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като при тази своя дейност, която е обективна се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните.

В случая всички договорни клаузи са ясни и не се нуждаят от тълкуване.

Предметът на договора е ясно посочен в чл. 1 - създаване в собствена локация резервации за самолетни билети от страна на „Глоб трейд“ ЕООД, а Съни Холидейз, действащ в качеството си на IATA агент и член на BSP България, издава самолетните билети по създадените от агента резервации на самолетни билети, от свое име и за сметка на „Глоб трейд“ ЕООД. В чл. 1.2 от договора страните са предвидили преференциални тарифи на предоставяните от ищеца услуги, които се добавяли към обявените от авиокомпаниите цени на билетите. Съгласно чл. 2 от договора ответникът следва да заплаща дължимата цена на ищеца всеки петък – за всички издадени през 3 текущата седмица самолетни билети. Разпоредбата на чл. 4 от договора предвижда, че при всяка покупка ищецът издава на ответното дружество разписка, протокол или фактура за заплатената сума. Ето защо, изложените във въззивната жалба доводи за неясно и неточно определен предмет на договора, са неоснователни. Страните са били обвързани от валиден договор за посредничество. Не се твърди, нито се установява жалбоподателят и въззивамеият да са имали други правоотношения, във връзка с които да са закупувани самолетните билети от името на ищеца за сметка на ответника.

Нещо повече, от показанията на разпитания по делото свидетел В.Х., които съдът изцяло кредитира като пълни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че именно въз основа на сключения договор от 2013г. дружеството „Съни холидейз“ е издавало самолетни билети, в качеството им на агент и член на BSP. Ответникът не е бил оторизиран да издава самолетни билети, поради което изпращал имейл на ищеца, в който посочвал номер на резервация и име на клиент, за които да бъдат издадени съответните самолетни билети. След издаване на самолетния билет се изпращал протокол, за да бъде извършено плащане от страна на ответника.

Доказателство за съществуващите облигационни отношения по договора за посредничество е и разменената електронна кореспонденция между двете дружества и извършваните частични плащания, които се установяват от приетата по делото ССЕ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, че договорът не кореспондира с издаваните протоколи. Съгласно чл. 4 от договора, при всяка покупка ищецът издава на ответното дружество разписка, протокол или фактура за заплатената сума. По делото са представени 12 броя протокола, които притежават реквизитите на фактури. От приетата пред СРС съдебно счетоводна експертиза се установява, че представените 12 протокола са били осчетоводени от ищеца задбалансово, като дължимата по тях сума била в общ размер на 22484,30 лева, след отчитане на извършени от ответника частични плащания и прихващане на суми. Вещото лице констатирало, че през периода от 11.03.2013 г. до 18.05.2015 г. имало издадени множество самолетни билети от ищцовото дружество, както и били извършвани от ответника редица плащания, погасяващи дължимата цена. Ответникът от друга страна не е представил никакви документи на експертизата. Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и могат да служат като доказателство на лицето, което е водило книгите. От показанията на разпитания по делото свидетел Х., се установява, че никога не е имало възражения от страна на ответното дружество по издаваните протоколи.

Неоснователни са и възраженията, че сумите по споразумението не кореспондират с издадените протоколи. Споразумението е сключено на 17.12.2014г. за дължими до този момент суми, а предмет на исковата молба са и протоколи, издадени 4 след тази дата и през 2015г.

Доводите за изтекла погасителна давност за всички вземания, изложени във въззивната жалба, са неоснователни. Давността за вземания по договор за посредничество е 5 години (чл. 110 ЗЗД), считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 2.3 от договора ответникът следвало да заплаща стойността на издадените през текущата седмица билети в петък, а по силата на чл. 2.4 при всяка покупка на агента се издава разписка, протокол или фактура. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 20.02.2020г., по пощата, видно от пощенското клеймо. Съгласно чл.

116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Според разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ето защо, с оглед на датата на издаване на протоколите, не са погасени по давност вземанията по протоколите, издавани след 20.02.2015г., както правилно е приел и СРС. Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.

Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението следва изяло да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 1410 евро за адвокатко възнаграждение.