Определение № 24349 от 03.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24349 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110105158 по описа за 2026 година

Т. Д. П. е предявил срещу Л. С. К. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, за установяване на извършена дискриминация по под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр , изразяващ се в отказ на ответник да издаде решение по сигнали № 4*******/21.08.2025 г., № ************/21.08.2025 г., отказ на ответник да информира ищеца за резултат от проверка сигнали № 4*******/21.08.2025 г., № ************/21.08.2025 г., изпращане на СРП на сигнали № 4*******/21.08.2025 г., № ************/21.08.2025 г.

Настоящия състав, като взе предвид фактическите твърдения изложени в исковата молба, намира че предявеният иск е недопустим. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска. В конкретния случай по делото ищецът не излага фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно защитим по реда на чл. 71 ЗЗДискр. интерес.

Следва да се посочи, че в исковата молба са изложени твърдения, представляващи субективна оценка по отношение на поведението на ответника, и липсват доводи за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация – тормоз. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.

„тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал.

1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. С оглед на което тормозът е вид дискриминационно отнасяне, т.е. той е поведение, което причинява нарушаване на правото на равно третиране на основата на изброените признаци. Систематическото тълкуване на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. налага извод за необходимостта от кумулативно наличие на нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на конкретно лице и създаване за него на враждебна, обидна или застрашителна среда. Наличието на всичките, кумулативно изискуеми, предпоставки за определяне на едно 1 отнасяне към конкретна личност, като тормоз, следва да се извежда от твърденията в исковата молба.

В случая соченото от ищеца по делото както в исковата молба така и в уточнителната молба като проявено спрямо него от ответника дискриминационно поведение не съдържа признаците, които да се подвеждат под хипотезата на тормоз. Твърденията в искова молба, касаещи неправилно според ищеца упражняване от страна на ответника на правомощията по закон, в качеството му на служител на СДВР не обосновава легитимен интерес за ищеца от предявяване на иск за установяване на тормоз, предвид че е извън правораздавателната власт на съда по исков ред да се намесва в работата на органите за изпълнителната власт. Субективната оценка на ищеца за това дали работата на ответника е извършена в съответствие с нормативен акт, не може да обуслови наличие на признаците на неравно третиране. Наведените твърдения не са от естество да обосноват извод или отговорност за нарушаване на посочената забрана, което не е въпрос по основателността на предявения иск, а по неговата допустимост. Липсва правен интерес от иск за установяване на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита - в този смисъл определение № 442 от 13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3427/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 3078 от 16.06.2025 Г. по ч. к. гр. д. № 2044/2025 г. на ВКС, IV г. о.

С оглед на гореизложеното предявеният иск, се явява недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №

61672/25.02.2026 г., подадена от Т. Д. П. срещу Л. С. К., по която е образувано гр.д. № 5158/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2