Определение № 24028 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24028 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501166 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 - чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 420947/30.12.2024 год. по регистъра на СРС депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ представлявано от адв. Д. М. М. срещу Определение № 51659/19.12.2024 год. постановено по гр.д. № 29620/2024 год. по описа на СРС, ГО, 85 състав, с което е изменено Решение № 21541/27.11.2024 год. постановено по гр.д. № 29620/2024 год. по описа на СРС, ГО, 85 състав, в частта за разноските. С посоченото определение, първия съд е приел, че върху определеното на процесуалния представител на ищеца възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не следва да се начислява ДДС, поради което е изменил решението в частта за разноските за разликата над 200 лева до 480 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Направил е сравнение на получаваните от вещите лица възнаграждения и тези на адвокатите, като е достигнал до извод, че присъденият размер от 200 лева говори за пълно незачитане на адвокатския труд. Цитирана е съдебна практика, съгласно която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 год. следва да включва ДДС.

Посочва още, че пред първия съд са представени доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество.

В срока по чл.276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „ВИВУС.БГ“ ЕООД, която оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, а става въпрос за еднотипни молби и образувани въз основа на тях производство, които протичат дори без участието на процесуалния представител. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С-438. Цитирана е съдебна 1 практика.

С тези аргументи моли обжалваното съдебно определение да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и твърденията в отговора на частната жалба и наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба подадена от И.Б.Т. чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ представлявано от адв. Д. М. М. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно съединяване следните искове за признаване за установено, че клаузата в Договор за паричен заем № 9881355006/14.06.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 62.99 лв., е нищожна, както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 62.99 лв., представляващо платена без основание такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем № 9881355006/14.06.2023 г., ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

С протоколно определение от 07.11.2024 г. е допуснато увеличение на размера на осъдителния иск до пълния размер на вземането от 62.99 лв.

С Решение № 21541/27.11.2024 год. постановено по гр.д. № 29620/2024 год. по описа на СРС, ГО, 85 състав, първоинстанционният съд е приел за установено, че клаузата в Договор за паричен заем № 9881355006/14.06.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 62.99 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона – на чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и поради неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Със същото съдебно решение е осъдил „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 да заплати на И.Б.Т., ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 62.99 лв. – платена от ищеца без основание сума въз основа на нищожната клауза, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лв. за периода от 22.05.2024 г. до окончателното плащане, и ведно със законната лихва върху сумата от 12.99 лв. за периода от 04.11.2024 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 да заплати на Еднолично 2 адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № 177492004 сумата в размер на 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на И.Б.Т..

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, с искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като счита, че адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ е завишено, както и че върху същото не се дължи ДДС.

В законоустановения срок е постъпил е постъпил отговор на молбата от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която изразява становище за неоснователност на молбата.

Така с Определение № 51659/19.12.2024 год. постановено по гр.д. № 29620/2024 год. по описа на СРС, ГО, 85 състав, първия съд е счел молбата на ответника за основателна и е изменил Решение № 21541/27.11.2024 год. постановено по гр.д. № 29620/2024 год. по описа на СРС, ГО, 85 състав, в частта за разноските за разликата над 200 лева до 480 лева.

За да достигне до този извод, първия съд е приел, че щом Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не е обвързваща за съда, тъй като не съответства на правото на ЕС, то не следва да се прилага и § 2а ДР на същата наредба, предвиждаща начисляване за регистрираните по ЗДДС адвокати на ДДС върху възнагражденията, определени по наредбата. Съдът се е позовал на Определение № 917/02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV ГО, в което е посочено, че разпоредбата на § 2а ДР НМРАВ няма отношение към дължимия ДДС при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, а урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.

При тези мотиви, първия съд е намерил, че върху определеното на процесуалния представител на ищеца възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не следва да се начислява ДДС.

С оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

С определение № 3854/26.02.2025 год. постановено по в.ч.гр.д. № 1166/2025г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ-I-Н състав производството по делото е било спряно до приключване на производството по дело № С- 744/2023г. на СЕС.

С Решение на Съда (първи състав) от 23 октомври 2025 година по дело C-744/23 [З.] (Т.П.Т. срещу „Файненшъл България" ЕООД) съдът е дал отговор на отправените на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с определение от 29 ноември 2023 г., постъпило в Съда на 1 декември 2023 г. въпроси, касаещи изхода на настоящия спор.

СЕС посочва, че съгласно член 2, параграф 1, буква в) от ДиректИ.та за ДДС подлежи на облагане с ДДС доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в 3 това си качество. В това отношение член 9, параграф 1, първа алинея от ДиректИ.та за ДДС предвижда, че „данъчнозадължено“ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите на тази дейност. Освен това съгласно член 24, параграф 1 от ДиректИ.та „доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки. По-нататък в решението, предвид и заключението на генералния адвокат се посочва, че когато адвокат, който е регистриран по българския Закон за данък върху добавената стойност, следва да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от ДиректИ.та за ДДС, без в този контекст да е от значение обстоятелството, че адвокатското възнаграждение му е било присъдено за лице, на което той е предоставил безплатна правна помощ. Освен това СЕС отбелязва, че процесуалното представителство на клиент от адвокат представлява доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от ДиректИ.та за ДДС.Що се отнася до въпроса дали доставка като разглежданата в главното производство представлява „възмездна“ доставка на услуги, съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на доставка на услуги като „възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от ДиректИ.та за ДДС предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (решение от 21 декември 2023 г., Administration de l' enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C-288/22, EU:C:2023:1024, т. 33 и цитираната съдебна практика). Пряката връзка между услугата и насрещната престация обаче се прекъсва, когато възнаграждението се плаща напълно доброволно и случайно, което на практика прави невъзможно определянето на размера му, или когато този размер е трудно установим или несигурен с оглед на свързаните с определянето му обстоятелства (решение от 21 декември 2023 г., Administration de l'enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C-288/22, EU:C:2023:1024, т. 36 и цитираната съдебна практика). Следователно наличието на пряка връзка между предоставената от адвоката правна помощ и платеното му адвокатско възнаграждение следва както от договор, така и от закона.

В тази връзка в своето решение СЕС посочва, че е без значение фактът, че адвокатското възнаграждение е получено не от страната, на която е предоставена правната помощ, а от насрещната страна и следователно от трето лице. Всъщност, за да може дадена доставка на услуги да се счита за извършена „възмездно“ по смисъла на ДиректИ.та за ДДС, не е необходимо насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени услугите (решение от 21 декември 2023 г., Administration de l'enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C-288/22, EU:C:2023:1024, т. 40.

С оглед на всички изложени по-горе съображения, СЕС отговаря на поставените въпроси по следния начин, а именно, че член 2, параграф 1, буква в) от ДиректИ.та за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното 4 представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.