Решение № 7814 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7814 гр. С, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110153517 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на Стик Кредит АД, ЕИК 202557159 срещу С. - М. П. А., ЕГН **********, с която Стик Кредит АД, ЕИК 202557159 е предявило срещу С. - М. П. А., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване за установено, че С. - М. П. А., ЕГН ********** дължи на Стик Кредит АД, ЕИК 202557159 суми, както следва: 1/ сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С. - М. П. А., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва за период от 17.07.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума на 18.07.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 203/2025 г. по описа на Районен съд – Чепеларе.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.

- М. П. А., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С. - М. П. А., 1

ЕГН **********, ведно със законна лихва за период от 17.07.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 18,00 лева, представляваща договорна лихва по договора за периода 10.02.2025 г. до 12.03.2025 г.

На 18.07.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани достоверни данни, че същият не живее на установените по делото адреси. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 28.10.2025 г.. Исковата молба е подадена на 28.11.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, чрез Система за сигурно електронно връчване/.

Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С.

- М. П. А., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, Стик Кредит АД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 600 лева, срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение на 1 вноска в срок до 12.03.2025 г. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,00 %. Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер 42,58 %.

Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Същият не бил платил суми по договора за заем.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, чрез назначен му в производството особен представител – адвокат Е. И. – САК, с който се оспорва предявения иск. Оспорва се обстоятелството, че между страните е подписан процесния договор за паричен заем.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, 2 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С. - М. П. А., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типично за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт, а именно наличието на валидно сключен договор.

За да се приеме, че между страните е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на парична сума, при условията на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото. От друга страна договора за заем е неформален, т.е. не е предвидено императивно изискване валидността на договора да е обусловена от сключването му в определена форма за действителност. Допустимо е такъв договор да бъде сключен и само в устна форма, включително и в електронна форма.

По делото са представени и приобщени към доказателствения материал Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С. - М. П. А., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно 3 законовите изисквания на ЗПФУР; искане за сключване на договор за кредит от 10.02.2025 г., което е отправено от С. - М. П. А., ЕГН ********** до Стик Кредит АД; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и лог по Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С.

- М. П. А., ЕГН **********, в качеството на заемополучател.

Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза, се установява в производството, че с разписка с извършено плащане № ********* от 10.02.2025 г., 19:04 часа е нареден превод от името на Стик Кредит АД в полза на С. - М. П. А., ЕГН ********** за сума в размер на 600,00 лева, чрез система за електронни разплащания Изипей АД, с основание на превода: „Паричен превод към Изипей: Усвоен кредит № ******“. След анализ на изложените от вещото лице съображения и при съобразяване на обсъдените от вещото лице документи, предоставени му във връзка с възложената му задача по изготвяне на заключението по допуснатата експертиза, настоящият съдебен състав приема извод, че по делото е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си по процесното правоотношение между страните, а именно предал е заемната сума на заемополучателя по процесния Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С. - М. П. А., ЕГН **********, в качеството на заемополучател.

Следователно съдът приеме, че се установява в производството, че между страните по делото е сключен Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С.

- М. П. А., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя потребителски кредит в размер от 600,00 лева, а последният се е задължил да го върне в срок до 12.03.2025 г., при годишен лихвен процент от 28,80 %. Установен е размерът на неустойката при непредставяне на обезпечение в размер на сумата от общо 210,00 лева и установени по договора други приходи по смисъла на чл. 45 от Общите условия по на ищец в размер на 1040,46 лева.

Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена 4 проверка за нищожност на клаузите от Договор за кредит № ****** от 10.02.2025 г., сключен между Стик Кредит АД, в качеството на заемодател и С.

- М. П. А., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C 472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени 5 проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя на месечните плащания – 6, както и техният размер. Посочен е и падежът на всяко месечно плащане.

Същевременно, обаче, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се приема, че както се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48, от основно значение е потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна, предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него задължения /вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Cofinoga, C‑264/02, EU:C:2004:127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C‑76/10, EU:C:2010:685, т. 70/. Съображения в същия смисъл са изложени и в решение по дело С-42/15. От анализа им следва, че целта на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да гарантира възможността потребителят на финансови услуги: 1/ да може да сравни процента на разходите по кредитите на отделните институции като общ сбор;