Решение № 1519 от 03.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330119453 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. , т. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. Я. Т., ЕГН ******дължи на „Кредисимо“ ЕАД, сумите за които е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9740/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив за: 4200 лева /четири хиляди и двеста лева/ – главница, дължима по договор за кредит № ******** г., предсрочно изискуем; 292.47 лева /двеста деветдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода 10.01.2024 г. – 14.05.2024 г.;

48.76 лева /четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ – наказателна лихва за периода 11.10.2023 г. – 14.05.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.06.2024 г., до окончателното й погасяване. Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство.

Ищецът сочи, че на 18.08.2023 г. Н. Я. Т. е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД, като процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството. Твърди се, че в зададените полета в заявлението длъжникът е попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др„ както е приложила снимки на личната си карта, посочил е и желания размер на 1 кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата.

На посочения в заявлението от г-жа Т. електронен адрес, а именно: [email protected], при сключване на договора за кредит са изпратени автоматично Договор №*********г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия и Стандартен европейски формуляр. След запознаване с всички условия във връзка с кредита, Н. Я. Т. е маркирала чекбокс с текст „С натискането на бутона "Вземи парите сега!" декларирайки, че съм се запознал със СЕФ, проверила е въведените данни и приела Общите условия. Твърди се, че с натискане на бутона за “Вземи парите сега“ кредитополучателката е заявила съгласието си да бъде обвързана договора, СЕФ и ОУ. Въз основа на така сключения договор за кредит ищецът е изпълнил своето задължение и е предоставил на Н. Я. Т. заем, в размер на 4200 лева при лихва и други условия, подробно уговорени в договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ, като по договора за кредит има постъпило едно плащане на 17.05.2024, в размер на 150 лева. с което е частично погасена първата погасителна вноска, съгласно погасителния план.

От ответницата е подаден отговор на исковата молба, с който твърди, че договорът за кредит е нищожен, като моли платената от нея сума в размер на 150 лв. да бъде прихваната към главницата, а при уважаване на исковете съдът да разсрочи изпълнението на 24 месечни вноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните нямат спор, че между тях е сключен договор за кредит № *********г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД предоставило сумата от 4200 лева на Т., която следвало да бъде върната ведно с уговорената договорна лихва, на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план към Договора, както и че, поради неплащане от длъжника в срок на шест погасителни вноски по Договора за кредит и на основание Раздел Х, чл. 3.1 от ОУ, кредитът е станал предсрочно изискуем, за което Т. била уведомена по реда на чл. 12 от Раздел ІV на ОУ.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № *********г., сключен между ищеца „Кредисимо“ ЕАД и ответника /л. 17 в заповедното производство/, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 4200 лева, която последният следвало да върне на 24 месечни вноски, при договорен лихвен процент от 20 % и ГПР в размер на 21,94 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че в случай, че кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юрид. лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Според член 4, ал. 3 от договора в случай, 2 че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.

От представения погасителен план се установява, че във всяка вноска се включват само главница и лихва. Не се установява поетото задължение от длъжника да е било обезпечено с Договор за предоставяне на поръчителство, при който обикновено се поема задължение от длъжника да заплати възнаграждение на поръчителя/гарант, който разход следва да бъде включен при изчисляване на ГПР, но и такива възражения от ответницата не се правят.

Налага се извода, че посоченият ГПР в договора за кредит отговаря на действителния и не надвишава повече от 5 пъти законната лихва. Освен това в договора за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, ето защо договорът за кредит е действителен и обвързва страните, които са го сключили.

Ответницата твърди, че е платила сумата от 150 лева, която следва да бъде приспадната от главницата, но такива доказателства за плащане на тази сума и кога същата е била платена не са били ангажирани. Видно от л. 33 в заповедното производство в молба от кредитора е посочено, че след подаване на заявлението длъжницата е заплатила 150 лева на 17.05.2024г. и 100 лева на 27.06.2024г. и в този смисъл е коригирало претенцията си за възнаградителна лихва, претендирайки я в размер на 292,47 лева, а не както първоначално е посочена в размер на 502,42 лева.

С оглед изложеното, исковете се явяват основателни и следва да се уважат.

С оглед имотното състояние на ответницата, на осн. член 241, ал. 1 ГПК изпълнението ще се разсрочи на 12 равни вноски главница и лихва.

По разноските:

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното в размер на 145,02 лева и в исковото производство в размер на 222,98 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните Н. Я. Т., ЕГ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, на осн. член 422 ГПК, че Н. Я. Т., ЕГН ********** дължи на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 парично вземане, за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9740/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на: 4200 лева /четири хиляди и двеста лева/ – главница, дължима по договор за кредит № ***********г., предсрочно изискуем; 292.47 лева /двеста деветдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода 10.01.2024 г. – 14.05.2024 г.; 48.76 лева /четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ – наказателна лихва за периода 11.10.2023 г. – 14.05.2024 г.; ведно 3 със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.06.2024 г., до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА Н. Я. Т., ЕГН ********** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 разноските в заповедното производство в размер на 145,02 лева и в исковото производство в размер на 222,98 лева.

На осн. член 241, ал. 1 ГПК разсрочва изпълнението на решението на 12 равни месечни вноски от главница, лихви и разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4