Решение № 54 от 12.05.2014, Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Каварна, 12.05.2014г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Каварненски районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА и при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от районния съдия Гр.дело №18/2014г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2, и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата си молба ищецът С.М.Д. излага, че въз основа на Трудов договор №02/09.05.2012г. и допълнително споразумение към него 003/01.03.2013г. е бил в безсрочно трудово правоотношение с ЕТ „М. Г.Ц.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шабла, ул.”***”, №**, представлявано от М.Г.Ц. – физическо лице, като заемал длъжността „***” при ответника. Излага още, че със Заповед №003/24.09.2013г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено считано от 25.09.2013г., като на 26.09.2013г. заповедта му била връчена. Счита, че уволнението му било незаконосъобразно, а заповедта за уволнение – незаконосъобразна по следните съображения: 1./ не била спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, като работодателя преди налагана на дисциплинарното наказание не бил го изслушал и не бил приел писмените му обяснения. Твърди, че такива изобщо не са били искани, нито му била дадена възможност да представи. Счита, че дисциплинарното наказание следва да бъде отменено без съда да разглежда спора по същество; 2./ твърди, че в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ Заповед №003/24.09.2013г. на ЕТ”М. Г.Ц.” е немотивирана. Било вписано като причина за прекратяване на трудовия договор „Поради допуснати материални вреди съгласно Заповед №1 от 24.09.2013г.”. Твърди, че тази заповед не му била връчена, а само копие, заедно със Заповед №003 – за прекратяване на трудовото правоотношение. 3./ на следващо място ищецът твърди, че нито в Заповед №3/24.09.2013г. и в Заповед №1/24.09.2013г. не бил посочен законовия текст въз основа, на който се налага дисциплинарно наказание, а той бил задължителен реквизит на всяка заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

4./ твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не се е съобразил с критериите на чл.189, ал.1 от КТ и не бил взел чистото дисциплинарно минало, тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението му. Освен това не били изложени мотиви в тази насока. 5./твърди, че съгласно чл.189, ал.2 от КТ за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се налага само едно дисциплинарно наказание, а в настоящия случай били издадени две заповеди №1/24.09.2013г. и Заповед №3/24.09.2013г. Счита, че и двете заповеди са незаконосъобразни и следвало да бъдат отменени. Освен това твърди, че със Заповед №1/24.09.2013г. му била наложена глоба съгласно чл.206, ал.1, което било недопустимо, предвид на това, че му е наложено и дисциплинарно уволнение.

6./ сочи, че съгласно чл.195, ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя, а в случая Заповед №003/24.09.2013г. му била връчена на 26.09.2013г., а трудовото му правоотношение било прекратено със задна дата – от 25.09.2013г.

С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае за незаконно уволнението извършено със Заповед №3/24.09.2013г., във връзка със Заповед №1/24.09.2013г., двете на ЕТ „М. Г.Ц.”, да ги отмени като незаконосъобразни; на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да го възстанови на длъжността заемана преди уволнението – „***” при ответника и на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ да осъди ЕТ”М. Г.Ц.” да му заплати обезщетение за оставане без работа заради уволнението за максимален срок от шест месеца в размер на 5640 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Моли за присъждане на разноски, включително и адвокатски хонорар. В с.з. чрез упълномощения адв.П.Атанасов поддържа исковете.

Ответника ЕТ”М. Г.Ц.” в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор чрез упълномощения адв.И.П..

В него излага, че Трудовия договор №002/09.05.2012г. и допълнителното споразумение №1/02.01.2013г. са сключени с ищеца за длъжността „***”, като за тази длъжност той не притежавал необходимата правоспособност съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника и Наредба №12 от 22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника, като ищеца не притежавал такова свидетелство. В същото време от назначаването му до последния работен ден ищецът бил водач на селскостопанска техника – трактор *** и на 24.09.2013г. обработвал земеделска земя с площ от 1237 дка в землищата на с.*** с.***.

С оглед на изложеното, предявява инцидентен установителен иск за установяване на основание чл.74, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД недействителността на сключения трудов договор №2/09.05.2012г. и допълнителното споразумение към него №1/02.01.2013г. поради противоречене със закона и моли за прогласяване на неговата недействителност. След прогласяване на недействителността, моли за прекратяване на исковете от ищеца като недопустими.

Освен това счита предявените от ищеца искове за неоснователни и недоказани и моли за отхвърлянето им. Счита, че Заповед №3/24.09.2013г. издадена във вр. със Заповед №1/24.09.2013г. като издадена в съответствие изискванията на КТ. В отговора излага, че на 24.09.2013г. две от машините на фирмата – трактор *** с дисков култиватор, управляван от И.И. и трактор *** с дисков култиватор, управляван от ищеца извършвали култивиране на земеделска земя в землищата на с.*** и с.***. Около 15.30 часа по телефона бил уведомен от И.И., че ищеца е аварирал. При пристигането си на нивата, ответника констатирал, че машината е блъсната в единственото препятствие намиращо се в средата на нивата, като в резултат на удара предния мост на машината бил откъснат и части от системата на окачване били разхвърляни в зоната на удара. Направената на мястото на инцидента първоначална оценка на щетите от гл.инженер на вносителя на трактора била около 20-30 хиляди лева. На 28.10.2013г. ремонта бил приключил и стойността възлизала на 24 843 лева. Освен това излага, че изнасянето на трактора станало със специализирана техника, а в продължение на месец ответника не могъл да ползва трактора.

Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че не била спазена процедурата и не били поискани обяснения. Твърди, че такива били поискани от ищеца още на нивата, като бил ясен и размера на щетите, които е нанесъл на имуществото. Твърди, че смислени обяснения не бил получил, а на место се виждало, че препятствието е било обиколено преди удара. При последния ход на трактора той връхлетял с пълна скорост бетонната шахта с включен автопилот и без реакция от страна на ищеца. Твърди, че на 25.09.2013г. ищецът не се явил на работа, като заповедта за уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение подписал на 26.09.2013г.

С оглед на изложеното моли за отхвърляне не исковете.

Представя писмени доказателства. В с.з. чрез упълномощения адв.И.П. поддържа отговора на исковата молба и предявения инцидентен установитлен иск.

Ответника по инцидентния установителен иск – С.М.Д., счита иска за недопустим. Излага, че в чл.310 от ГПК изчерпателно са посочени делата, които се разглеждат по реда на бързото производство. Освен това счита иска за неоснователен. Излага, че ищеца е следвало да посочи императивната норма в нормативен акт или в КТД, на която сключеният договор противоречи. Само бланкетно били посочени Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника и Наредба №12 от 22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника. Счита, че трудов договор, сключен с работник, който не притежава горепосочения документ е напълно валиден и поражда предвидените в него и в закона правни последици за страните. Сочи, че решението за сключване на трудов договор от работодател с лице което няма необходимата правоспособност е негово решение и няма за последица недействителността на сключения договор. Твърди, че при сключването на трудовия договор С.М. е действал добросъвестно, защото е бил със съзнанието, че отговаря на всички условия на закона и поставени от ответника работодател за заеманата длъжност. Бил представил всички изисквани от работодателя документи за заемане на съответната длъжност.

Като доказателство било сключения трудов договор. Твърди, че при сключване на трудовия договор не му е било известно каква машина ще управлява и изисква ли тя специална правоспособност. Ако работодателят е считал, че С.Д. няма необходимата квалификация да управлява такава машина, то е следвало да предостави селскостопанска техника, за която не се изисква специална квалификация. Освен това ответника по инцидентния иск счита, че ищецът-работодател не е представил доказателства от които да става ясно, че е въвел като изискване за заеманата длъжност „****” ответникът да притежава свидетелство, издадено от Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните и да е уведомил С.Д. за това. Горното би било основание за прекратяване на трудовия договор, но не и основание за прогласяване на недействителността му. Счита, че работодател с подписването на трудовия договор се е съгласил С.Д. да заеме желаното работно място. Твърди, че са неоснователни твърденията на ищеца, че С.Д. от назначаването си до последния работен ден е работил със селскостопанска техника и с трактор *** с дисков култиватор – нямало доказателства въпросната техника да е предадена за ползване на Д., че това е машината, управлявана от него на 24.09.2013г. и на която виновно е причинил щети. Моли за отхвърляне на инцидентния иск като неоснователен и недоказан.

Каварненският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и прецени доводите на страните, приема за установено следното:

Не се спори, а и от представеното трудово досие на ищеца е видно, че С.М.Д. е заемал длъжността “***” при ответника ЕТ”М. Г.Ц.”*** с уговорено месечно трудово възнаграждение първоначално в размер на *** лева, с допълнително споразумение №1/02.01.2013г. в размер на *** лева и с допълнително споразумение №3/01.03.2013г. в размер на *** лева.

Със Заповед №003/24.09.2013г.,

Управителя на ЕТ е прекратил трудовото правоотношение с ищеца С.М.Д. поради допуснати материални вреди съгласно Заповед №1 от 24.09.2013г. като заповедта е връчена на 26.09.2013г.

От представената Заповед №1/24.09.2013г. е видно, че на С.М.Д. му е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение” по чл.330, ал.1, т.6, съгласно чл.188, т.3 от КТ за причинени материални вреди от работника, поради небрежно отношение към задълженията. Определена е имуществена отговорност на работника съгласно чл.206, ал.1 в размер на уговореното месечно възнаграждение. Няма данни настоящата заповед да е връчена на ищеца.

Ищеца представя копие от трудовата книжка, а в с.з. представя и оригинала от който става ясно, че към настоящия момент същия не е в трудово правоотношение.

От Служебна бележка, изх.№8/16.12.2013г. на ЕТ”М. Г.Ц.” се установява, че брутното трудово възнаграждение на С.М.Д. за периода 01.08.2013г. до 31.08.2013г. е в размер на *** лева.

Ответника представя Протокол за предаване – приемане на употребявана машина, констативен протокол, договор за наем, от които става ясно, че е наел от „***” АД колесен трактор. Освен това представя фактури за ремонт на авариралия трактор.

От разпитания в с.з. свидетел И.П.И. се установява, че към момента на уволнението са работили при един и същ работодател. И двамата карали трактори „***” – С. карал големия „***”, а свидетеля малкия „***”. В края на септември, когато била случката били на една и съща нива – единия в единия край на нивата, а другия в другия край, били разделени. Дискували пшеница. Свидетеля твърди, че не е видял как е станал инцидента, но видял трактора ударен. С. сам му се обадил и казал, че е ударил трактора. Управителя отишъл, защото свидетеля му се обадил. Попитал какво се е случило и С. му казал, че нещо не му е добре, че нещо му станало. Бил афектиран, ядосан като видял трактора. Посегнал да удари С. с ръка попитал го „Какво стана, а той отговорил „Лошо ми стана”. На другия ден свидетеля бил на нивата, но С. не го видял там. Ударената техника била изнесена с влекач.