Определение № 165 от 15.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. К., 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 2026№ *00500100 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 1529 от 12.02.2026г., подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. като управител на ЕАД „Д.М.“ гр.С., упълномощени както той, така и дружеството, да представляват Д. М. Н. пред всички съдилища в страната, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК. Частната жалба е подадена срещу Определение N 132/28.01.2026г. по гр.д. N 750/2025 г. на РС – К., с което районният съд е оставил без уважение искането на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските да се присъди адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 1 200 лв., т.е. още 1 000 лв. или № *1.29 евро над присъдения с решението по делото от 200 лв., с искане определението като неправилно да се отмени и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да се уважи. В жалбата се сочи, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които е видно, че жалбодателят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева/613.55 евро/. Посочено е, че искането за присъждането му е допустимо, тъй като по делото с молба преди приключване на устните състезания са представени договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските, без да има спор по делото, че възнаграждението е заплатено, наред което от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, поради което за съда липсва правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава в случая представлява процесуално нарушение.

Ответникът по частната жалба „Ф.Б.“ ЕООД, гр.С. в срока по чл.276, ал.1 от 1

ГПК не е представил отговор по частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.

Гр.д. N 750/2025 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1 лв. като част от платена без основание сума от 148.50 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска, увеличен до размер от 133.28 лв. и изцяло уважен с решение N 507/09.11.2025 г. по гр.д. N 750/2025 по описа на РС – К., с което в полза на Д. М. Н. от гр.К. са присъдени разноски в тежест на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А.М.“ N № *, вх.*, ет.*, офис * в т.ч. и разноски от 200 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. По делото ищецът е представляван от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, респ. от адв. Д.М. съгласно представен договор за правна защита и съдействие с предмет оказване на правна защита и съдействие, с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1 200 лв. Към договора е представена фактура за адвокатско възнаграждение по гр.д. N 750/2025 г. по описа на РС – К., ведно с фискален бон за сумата от 613.55 евро.

При така установеното, на ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1 200 лв. или 613.55 евро Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение само по искане на насрещната страна. В случая насрещната страна - „Ф.Б.“ ЕООД, гр.С. не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение и неоснователно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, вр. чл.36, ал.2 от ЗА относно договаряне на адвокатско възнаграждение, което не е справедливо и обосновано.

При така приетото, като е достигнал до противни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като на частния жалбодател се присъдят допълнително разноски от № *1.29 евро с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, въззивният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение N 132/28.01.2026г. по гр.д. N 750/2025 г. на РС – К., вместо което:

ИЗМЕНЯ решение N 507/09.11.2025 г. по гр.д. N 750/2025 г. по описа на РС - К. в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., бул. „А.М.“ N № *, вх.*, ет.*, офис * с ЕИК *, да заплати на Д. М. Н. с ЕГН **********, гр. К., ул. А.К.*, вх.*, ет.*, ап.*, допълнително разноски от № *1.29 евро с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3